

Мариана Мелнишка

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Несебър винаги ме изненадва. Колкото пъти обгърна с поглед Бургаския залив от някой завой на шосето през последните възвишения на Стара планина, преди да се е гмурнала с нос Емине в Черно море, проверявам дали си е на мястото онова най-протегнато напред пръстче суша, което сякаш ми прави знак – хайде, наблизо си, идвай.
И все се чудя как може детството ми да е свързано с един от най-древните градове на Европа, а да съм го възприемала само като красивото курортно градче край морето, в което гостоприемните ни хазяи приютяваха летовници дори и по балконите или зад завеса под стълбището.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Приятен и съдържателен текст, браво!
Увлекателен разказ за Несебър.Старият град винаги очарова с безмълвието на епохите, а историческият музей е несъмнено хранилището.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход