Минало от камък

Бягства и завръщания в стария Несебър

Къщата на Жельо Богданов
Къщата на Жельо Богданов
Къщата на Жельо Богданов    ©  Александър Геров
Къщата на Жельо Богданов    ©  Александър Геров

Несебър винаги ме изненадва. Колкото пъти обгърна с поглед Бургаския залив от някой завой на шосето през последните възвишения на Стара планина, преди да се е гмурнала с нос Емине в Черно море, проверявам дали си е на мястото онова най-протегнато напред пръстче суша, което сякаш ми прави знак – хайде, наблизо си, идвай.

И все се чудя как може детството ми да е свързано с един от най-древните градове на Европа, а да съм го възприемала само като красивото курортно градче край морето, в което гостоприемните ни хазяи приютяваха летовници дори и по балконите или зад завеса под стълбището.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • + 13

    Приятен и съдържателен текст, браво!

    Нередност?
  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 6
    • + 6

    Увлекателен разказ за Несебър.Старият град винаги очарова с безмълвието на епохите, а историческият музей е несъмнено хранилището.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал