С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

6 8 авг 2014, 8:54, 21140 прочитания

Синята стрела

На 1 юли запаленият планинар, строител на едноименния витошки заслон, навърши 89 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Синята стрела

Автор: Васил Богданов [Light]
В една душна събота през юни 2005 г. си купих спален чувал за планина. Много хубав – немски, двуслоен, с температура на комфорт минус 1 градус и критична температура (колкото да изкараш нощта, без да замръзнеш) минус 18. Прецизните и коректни немци дори бяха посочили на етикета, че тези температури важат за мъже, а за жени са с 5 градуса по-високи.

Нямах търпение да изпробвам новата придобивка. В планинарския форум на dir.bg бях чел много интересни разкази на хора, които веднага след покупката на палатка или чувал, дори да е делничен ден, се качват на Витоша за една нетърпелива нощувка сред природата. Обадих се на приятел, обясних му ситуацията и тогава той ме заведе за пръв път на заслон "Синята стрела" (построен в първоначалния си вид през 1998 г.) над село Железница.


Постепенно това стана любимото ми място на Витоша и през миналата година например имам над 20 посещения на заслона – най-вече през зимата, когато денят е кратък и няма време за сериозни преходи в Рила или Пирин. Най-голямата екстра на района е югоизточното изложение на трасето, което осигурява не само слънце, но и чудни гледки към Стара планина, Лозенска, Плана и, разбира се, Рила. Още при паркирането на колата на обръщалото на автобус 69 (в края на с. Железница, след ханче "Брезите" – оттам до заслона е час и половина) се вижда връх Мусала, а малко по-нагоре по пътеката се открива цялата Рила – от връх Белмекен та чак до заобления Кабул и острия Отовишки връх. С две думи – обстановката над село Железница няма нищо общо с усойната северна част на Витоша, където ходят 90% от туристите, където са лифтовете, хижите, автомобилите, бетонната мараня на София и бученето на Околовръстното.

Не след дълго се запознах с хората, които ходят редовно на заслона, и това се превърна в допълнителен бонус. Ако не мога да намеря компания за планина, винаги отивам на "Синята стрела", защото знам, че там ще срещна познати. Запознах се и със самия създател на заслона бай Стоян, чийто прякор е дал име на "колибата", както той я нарича. Запознах се и с един от най-големите му помощници, който не само се казва като мен – Васил Богданов, но и е от моя роден град Стара Загора. Разликата е, че той е роден през 1932 г., а аз през 71-ва. Но сега думата е за бай Стоян, който на 1 юли навърши 89 години.

Бай Стоян - Синята стрела

Бай Стоян - Синята стрела

Автор: Васил Богданов [Light]




По този повод неговите приятели от планината и дирекцията на Природен парк "Витоша" организираха скромно, но умилително тържество в офиса на управлението на ул. "Антим" I. Две бутилки шампанско, бонбони, бисквити, сок, джиесем, от който звучи "Многая лета", и една грамота с текст "За дългогодишната му активна дейност като доброволен сътрудник за изграждането и поддържането на туристически заслони и чешми в Природен парк "Витоша" – всичко това направи Стоян Тодоров щастлив и бе добра компенсация за случката, която той ми е разказвал многократно на чашка мастика до топлото кюмбе в заслона. За какво става въпрос. Отива бай Стоян някъде в началото на века до управлението на парка (тогава там работят други хора): "Исках да узаконя колибата. Обаче там ме посрещнаха служители, които изобщо не познават тази част на Витоша, не знаят за какво им говоря. Поискаха телефона ми, за да ги заведа на заслона, но така и не се обадиха."

И до днес има хора, професионално свързани с Витоша, които не са стъпвали в тази част на планината, а бай Стоян минава по тези пътеки от, поемете си дъх, 1950 г.! Как да не му свалиш шапка на този вечно бодър човек, който на тържеството се пошегува: "До днес бях на 88 – две осмици. Искам да направя две деветки, а после една година ще стискаме зъби. Разправят, че давали на столетниците по хиляда лева. Защо да не ги взема?"

Любовта на бай Стоян към планините е още от юношеските години в родния му Търговище. Малко преди да навърши 18, той заминава за Германия да учи за авиомеханик: "Обичах самолетите, а и не исках след гимназията да стана една писарушка. Сега, като чуя бръмчене на аероплан, лошо ми става. Свидетел съм на цялата война. Колко трупове съм вадил след бомбардировки, не е за разправяне." Бай Стоян е трябвало да остане в Германия само 6 месеца, но се задържа 2 години, защото "имаше хубави германки и нали, това-онова…". Прибирането към България малко след края на войната е дълго и трудно – включва ходене пеш със седмици и помагане на българските трофейни войски, които на връщане към родината прибират по пътя си колкото може повече оръжие. Командирът на трофейните части предлага на бай Стоян войнишки дрехи, за да влезе в България безпроблемно, но суетата надделява. "Как ще облека дрехи на убити войници? Та аз се бях издокарал с алпийски обувки и гащета с бродиран еделвайс", разказва запаленият планинар, който няколко месеца по-рано е изкачил Алпшпитце, Цугшпитце (2962 м, най-високият в Германия) и "другите вече ги забравих".

Илюстрация



Заради закъснялото си прибиране от Германия Стоян Тодоров е пратен на лагер за 7 месеца, където работи по строежа на язовир "Росица" (сега "Александър Стамболийски"). След това служи като граничар на едно от най-подходящите за него места – връх Ком. Страни от политическите крамоли, защото "баща ми ни закле с политика да не се занимаваме, беше земеделец и го претрепаха. Навремето дружах с всички – легионери, бранници, ремсисти". И до днес той помни всички части на самолета на немски, но езика е позабравил, защото, "като се върнах, не смеех да обеля една дума".

Всичко това бай Стоян ми го разказва в дома си. Пием от любимата му мастика, а той час по час ме подканя "Мезвай си!". В края на холната масичка е оставен стар брой на списание "Коса и стил", прилежно опакован в дебел найлон. Причината – на корицата е една от внучките на домакина (Стоян Тодоров има 3 деца, 5 внуци и 1 правнуче). Задавам въпросите много силно, защото недочува. Заради възрастта мисълта му често отскача като билярдни топки и сменя посоката, затова минавам направо на историята на заслона и на самия прякор.

Някъде през 70-те години, когато филмът за японския влак-стрела вече е популярен у нас, бай Стоян минава през поредното планинско премеждие. Той се хлъзва по фирнования сняг в района на витошкия връх Скопарника и полита с главата надолу по склона. Спътниците му се връщат към Черни връх да търсят помощ, незнайно защо в бюлетина на ПСС го записват като "безследно изчезнал", а в същото време героят на нашия разказ успява окървавен да стигне до хижа "Академика". Именно голямата скорост, с която Стоян лети по 60-градусовия склон, става причина прякорът му да бъде Синята стрела.

Историята на заслона пък се корени в края на 70-те, когато над село Железница са построени големи краварници и туристите често се спират там за вода и раздумка с говедарите. По някое време бай Стоян ги моли да ползват за подслоняване една от двете им стаи и я получава. Сковават нарове, взимат одеяла от хижа "Академика" и се получава чудно място за нощуване. "Над 10 пъти съм спал там с Тодор Божинов, който беше член на Политбюро. Големи приятели бяхме. С мерцедеса ме е возил до вкъщи, съседите бяха изумени, викат: ти си съмнителен нещо", смее се бай Стоян и става, за да ми покаже книга на Тодор Божинов, подарена му с автограф "На Стоянчо за доброто приятелство, 16.12.89".

Скоро след 10 ноември краварниците са премахнати, а малко по-късно и къщичката на говедарите се изпарява за една нощ. През 1998 г. бай Стоян и неколцината туристи, които се движат по маршрута Черни връх – Скопарника – с. Железница (Тодор Божинов умира през зимата на 1992 г. именно на връх Скопарника), събират пари за дървен материал и построяват заслон "Синята стрела" на мястото на краварниците (надморската височина е около 1660 м). В началото "колибата" е съвсем малка и след време бай Стоян я разширява, защото "отивам някой път с внуците, вали дъжд, а вътре няма място за мен".

През 2007 г. на петдесетина метра от първия заслон Стоян и приятели построиха втори, доста по-голям и просторен. В двете къщички могат да спят общо поне десет човека, а достъпът до тях е напълно свободен – затварят се с райбер. Отскоро има дори и трета постройка, която е в дебелата сянка на боровата гора и условно можем да наречем лятна резиденция. През зимата печките правят заслоните още по-уютни. Случвало се е да се кача горе в късния следобед, малко след като всички са си тръгнали, и да вляза в топлия заслон при пълна тишина, пропукваща се единствено от жарта в кюмбето. Магично е!

"Мезвай си!", подканя ме пак бай Стоян и разказва за срещите си на Витоша с президентите Петър Стоянов и Желю Желев, с когото са земляци и се познават бегло още от студентските им години. За лавината между Рибни езера и Грънчар ("през зимата няма никой по хижите, спяхме в стаята на Добри Джуров – мебелирана, с килим"), за критичната нощ в района на х. "Иван Вазов" при минусови температури, когато негов приятел пада в реката. За нелепата смърт на 7 негови познати на 25 май 1991 г. до връх Тодорини кукли в Стара планина – "от паника най-много се умира, да знаеш". За трудния избор да се върне от Германия ("човек не живее само за себе си, имах тук майка, две сестри и трима братя"), за 20-те си години стаж във военния Завод 12 в София (показва ми значката "Отличник на Министерството на тежката промишленост" от 1956 г.), за това как според него на заслона са заченати поне две-три деца и още много истории със сняг и свеж вятър.

Когато не е в планината, бай Стоян копае градинката в селото на жена си Черньово – "не мога като някои мои познати цял ден да играя карти в Южния парк, това на нищо не прилича" – казва 89-годишният планинар и на изпроводяк с гордост ми показва дърветата пред блока си в "Хиподрума". Всички са посадени от него и апартаментът му на първия етаж е наистина като в парк.

Ако отидете на заслон "Синята стрела", не пропускайте да разгледате тетрадките-дневници във всяка от двете колиби. В тях зевзеците се изявяват с интересни описания на престоя си там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

15 мар 2019, 947 прочитания

Господин Х 1 Господин Х

Голяма неоторизирана изложба в Мадрид представя работата на анонимния уличен артист Банкси

15 мар 2019, 1702 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Тази седмица в Light

Тежка година с хубав край

Въпреки изпълнената с предизвикателства 2018 г. застрахователният сектор отчита добри резултати

Пусто лято

За първи път от няколко години летният сезон в морските курорти ще бъде по-слаб

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

20 въпроса: Правдолюб Иванов

Новата му самостоятелна изложба "Роботите не се изпотяват" е в Sariev Contemporary

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Лихвите в САЩ замръзват до края на годината, ЕНП с шамарче към Орбан

Емисия

DAILY @7PM // 21.03.2019 Прочетете