На мегдана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На мегдана

http://www.shevitza.eu/

На мегдана

"Шевица" - личният проект на дизайнерката Гергана Станкова преоткрива българските бродерии и ги поставя в модерен контекст

16127 прочитания

http://www.shevitza.eu/

© http://www.shevitza.eu/


Допреди две години Гергана Станкова (30 г.) няма никаква представа от български фолклор, бродерии или плетки. Един ден на вечеря с компания в битова кръчма в Мелник тя се втренчва в яката на ризата на келнера и тренираният й дизайнерски поглед забелязва, че е избродирана с типични български шевици. "Не беше нищо специално – най-популярната шарка, която познаваме, но в този момент в нея видях изчистените геометрични линии и се удивих колко са красиви", спомня тя. Така започва нейната все още млада любов към българските визуални елементи в дрехите, която преминава в собствена марка за аксесоари "Шевица".

"Може би фактът, че нямам познание за народните ни носии и фолклор и не ги възприемам в какъвто и да е контекст, ми помогна да ги съзра само като графики", казва тя. В началото се замисля, че едни и същи пет мотива присъстват навсякъде и започва да се интересува няма ли повече. Открива, че не са 5, а 500. Изважда всички книги и албуми, които са й подарили приятели и които сама е изнамерила, някои с рядка антикварна стойност, и започва да ми показва колко богати и сложни са различните мотиви на шевиците.

Обяснява ми, че от доста време търсила интересна идея, която да реализира в собствен бранд за аксесоари и така, изумена от откритието си, решила, че уменията й на графична дизайнерка биха могли идеално да й послужат, за да започне да прави принтове с шевиците върху шалове и чанти. Преди това изработвала бижута от полимерна глина. "Обичам да работя за двуизмерен печат и шаловете се оказаха подходящи, те са си 2D поле за изява". Брандът "Шевица" е нейн личен проект, който смята да ръководи паралелно, докато продължава работата си като арт директор в рекламна агенция.

Източник: http://www.shevitza.eu/

Гергана разделя колекциите така, както са разпределени от етнографите – на геометрични, човешки и животински фигури. Първата колекция с шалове от първия вид се разпродава веднага – 100 от тях заминават към своите собственици заедно с придружаващи ги обяснения: какви са шарките, от кой регион са, какво изобразяват и символизират. Следват нови колекции и покани за съвместни проекти. Гергана е категорична, че принтовете не са изключителна запазена българска марка, влияние има от всичките ни балкански съседи. "Много ми хареса екскурзовода във варненския етнографски музей, който каза, че е крайно време да се издаде книга "Етнография на Балканите", защото културите си взаимодействат и нищо не е чисто българско или гръцко, сръбско и т.н."

Разказва ми, че сега е започнала общ проект за плетени шалове на ръка с момичетата от магазин "Чекмедже" – огромни по 2 метра, някои с плетени шевици, други с бродирани, а трети с принтиран гръб. Ще ги очакваме за продажба през декември. Интересно ми е защо пак шалове, а Гергана ми споделя, че не е реалистично да очакваме хората да носят шевиците на дрехи, съвременният им прочит според нея трябва да е върху аксесоари. "Те позволяват и повече игра с цветовете, повече шарено."

Това лято е било наистина шарено и оригинално с летните принтове, вдъхновени от шевици с геометрически елементи за бански и парео. Това е друг съвместен проект, в който участва Гергана. Старите български елементи намират всякакви приложения – дори и във вътрешния дизайн, така че в момента тя изготвя и проект за етажерка с елементи от шевици. "Но съм решила да не отговарям положително на всеки нов проект, защото ще се получи така, че от липсата на каквито и да е шевици на пазара, изведнъж ще се пренасити с тях."

Източник: http://www.shevitza.eu/

Дизайнерката има различно отношение към различните шарки – някои променя, други не докосва и рисува точно както са оригиналите. "В началото имах страх и уважение към шевиците и не смеех да ги променям, но после с четене и проучване разбрах, че жените, които са ги бродирали и тъкали, са ги променяли почти винаги и всяка е имала своя интерпретация. Така започнах и аз да ги интерпретирам." Тя обяснява още, че като разучава колко много е използвана свастиката в тъканите през XIX век, й става изключително тъжно как този символ е загубен завинаги след Втората световна война. "Но когато интерпретирам фигурите, си позволявам да променям най-много човешките, особено да ги стилизирам, защото от тях правя бижута на 3D принтер. Гривните и колиетата са материализирани шевици от пластмаса, която наподобява гума, защото са гъвкави. Колиета са на сребърни верижки, а шаловете са върху полиeстерен плат, който наподобява изкуствена коприна. Технологията на печата е такава, че изисква полиестер - сюблимационният печат изгаря плата, ако е памучен", обяснява Гергана.

От опита си в рекламна агенция тя се е научила как да позиционира новия си бранд, как трябва да изглежда, знае какво е продаваемо. "От работата ми там знаех как работят рекламите в социалните мрежи. Особено в началото рекламите във Facebook се появяваха все едно някой приятел ти го е препоръчал. Но от друга страна наруших и някои от основните правила на графичния дизайн, когато правих логото си. Сред тях е изискването, че всички елементи трябва да са с почти еднаква тежест, а при мен символът е по-тежък от шрифта". Логото й в момента е едно към едно с една варненска шарка може би, защото Гергана е от Варна.

Заедно с това споделя: "Вечното съобразяване с клиентите в тази работа ми натежава, в един момент, когато се захванах с този проект, се радвах на свободата да правя каквото аз преценя за добре." Така тя решава да не създаде магазин във Facebook, а изготвя собствен сайт с възможност за онлайн продажба. "По принцип знам, че се отива там, където са хората – в случай социалните мрежи, а не обратното – да се опитваш да ги заведеш на друго пространство и да ги докараш на собствен сайт, но като графичен дизайнер много ми се искаше да си направя красива страница, която да изглежда по определен начин."

Любимите шарки на Гери са от Самоков, Дупница, и то защото са най-разнообразни, сложни и същевременно с много симетрия. Според нея е "изумително как са правени от хора, които не са учили как да си подреждат цветовете и да комбинират фигурите". В Източна България са много по-изчистени и минималистични. А дали някога ще премине от компютърната графика към истинската бродерия? Признава, че няма търпение и нерви да ги бродира, предпочита да си ги рисува. "Първите два шала, които сложих като варненски в дебютната колекция, всъщност се оказаха на тракийски заселници във Варна и затова са толкова цветни." 

Гергана се смее, че може би успехът на марката й за аксесоари се дължи на факта, че не е правила фокус група как ще се възприема той от клиентите, както обикновено се случва в рекламните агенции. Според нея, ако искаш да си "трендсетър", не може да вървиш след потребителите, а пред тях. "Трябва да им предлагаш нещо, което дори не са предполагали, че ще им хареса." Харесва принципа на Стив Джобс и особено неговата реплика: "Ако питах потребителите през XIX век какво искат, те щяха да ми кажат – "По-бърз кон!, защото нямаше да знаят, че е възможно да се създаде кола." На същия принцип, тя мисли, че ако не беше преоткрила шевиците, българите нямаше да знаят, че те могат да бъдат част от модерен контекст, вплетени в нови и свежи аксесоари, и да имат различен графичен прочит. Щяха да ги разглеждат винаги като нещо старомодно и част само от етнографските музеи.

Допреди две години Гергана Станкова (30 г.) няма никаква представа от български фолклор, бродерии или плетки. Един ден на вечеря с компания в битова кръчма в Мелник тя се втренчва в яката на ризата на келнера и тренираният й дизайнерски поглед забелязва, че е избродирана с типични български шевици. "Не беше нищо специално – най-популярната шарка, която познаваме, но в този момент в нея видях изчистените геометрични линии и се удивих колко са красиви", спомня тя. Така започва нейната все още млада любов към българските визуални елементи в дрехите, която преминава в собствена марка за аксесоари "Шевица".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    много добро!

  • 2
    fzs58313219 avatar :-|
    fzs58313219

    Бих препоръчал да се използват естествени материи, с тоя полиестер се губи чара на цялата идея.

  • 3
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Първо : - Браво!!!

    И второ : - Подкрепям втория коментар за естествените материали, вълна, памук, коприна, лен...

  • 4
    yado_san avatar :-|
    yado_san

    Браво бе момиче, напълни ми душата!

  • 5
    dobrev1 avatar :-|
    dobrev1

    Мн.добро!

    Според мен не е задължително материята да е естествена, и с полиестер изглежда добре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK