С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

1 3 окт 2014, 14:58, 6276 прочитания

Реализъм = драма + хумор

Интервю с част от екипа на българския филм "Урок"

Нева Мичева | Сан Себастиан
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Крехка и безкрайно самотна в тълпата от персонажи жена се опитва на всяка цена да избегне низ препятствия с увеличаваща се трудност, спъването във всяко от които би довело до катастрофа с невъобразими последици за нея и околните. Не, въпреки че напрежението е сходно, това не е "Скорост" със Сандра Бълок, а един стегнат, умело скроен "малък" филм, направен 20 години по-късно в Европа с джобен бюджет: "Урок" с Маргита Гошева.

Актрисата, нейният партньор на екрана и в живота Иван Бърнев и режисьорът-сценарист Петър Вълчанов са в Сан Себастиан, на 62-ото издание на един от най-старите кинофестивали в света, където филмът им е сред 13-те заглавия в състезателната подборка "Нови режисьори". Преди половин час за пореден път са представили "Урок" пред международна аудитория (по някаква причина фамилията "Вълчанов" не създава проблеми за произнасяне, докато тази на Иван се чува във всякакви вариации от "Борнео" до "Бърнър" ), а след два дни – но това още не го знаят – ще си тръгнат с голямата награда в своя раздел. Постигнатото от тази лъчезарна групичка приятели е без прецедент в Сан Себастиан: сериозно отличие за български филм на един изключително "западен" фестивал; разказ, в който чуждият на повечето присъстващи контекст за миг не се превръща в пречка за човешката им връзка с главната героиня. След края на фестивала най-строгата критика е към дължината на "Урок" (110 минути), най-щедрата похвала – сходствата, които "Варайъти" намира между Грозева и Вълчанов и братя Дарден и Робер Бресон. Най-скорошната възможност да се гледа "Урок" в България е на фестивала "Златна роза" във Варна през октомври, а ето какво имаха за казване Петър, Маргита и Иван в Сан Себастиан.
 
Тази година в Сан Себастиан има панорама на новото източноевропейско кино. Словашкият режисьор Петер Керекес го определи като изкуство на хора, "израсли с ясното съзнание, че това, което чуват вкъщи, не бива да се казва навън", аз пък бих казала, че на постсоц киното с всичките му анцузи, блокове и битовизми му липсва игривост...
Петър: Ами да, като чуеш "източноевропейски" и очакваш нещо мрачно, драма, която да те натовари... За мен и за Криси обаче е важно съчетаването на драмата с хумор, защото в крайна сметка то прави реалистична историята, а не търсенето на "документалност": да снимаш без осветление, актрисата да е без грим... Всеки е преживявал и тежки, и весели моменти: само като се съберат, става истинско. Такъв подход има при режисьори като Георгий Данелия, при италианските неореалисти, за "Грозни, мръсни, зли" на Еторе Скола, сещате ли се?
 
Как се роди "Урок"?
Петър: С Криси прочетохме във вестника "Учителка обра банка" и видяхме филма. Веднага решихме, че ще е с Маргита. Много е важно за един режисьор да има богата галерия от актьори в главата си, да е наблюдавал, да знае къде да търси. Бяхме гледали грубия вариант на "Три дни в Сараево" на Николай Тодоров, където Маргита се справя блестящо, и това ни вдъхнови... Решихме да направим трилогия за трима "малки герои" от съвременна България – три човешки истории с абсурден елемент, които ни вълнуват лично, но са и свидетелство за времето... без да са документални: буквалната реалност ни обърква и затлачва, затова от конкретните истории предпочитаме да заимстваме само схемата, някое лице, изречение, да извлечем емоцията, да загърбим сензацията и да надграждаме. Така да направим лодката на сценария, както казва моят скъп учител Людмил Стайков, че да устои на всякакви бури в океана.
 
Как се прави филм "на четири ръце"?
Петър: С Криси сме заедно от 11 години, имаме няколко съвместни проекта и работата винаги е по-лека така, по-свободна: отговорността е споделена, някой постоянно те наблюдава критично и няма опасност да залитнеш. На Криси писането на сценарии й се удава особено добре, а при снимките и монтажа тя следи нещата по-точно, по-земно, докато аз съм склонен да се разпилявам...
 
Маргита и Иване, вие гледахте "Урок" за пръв път тук, в Сан Себастиан. Какви са ви впечатленията?
Маргита: Много се притеснявах, въпреки че с Петър и Кристина сме работили заедно и преди и знаех, че вибрираме на една честота. Обаче видях, че сме успели да направим това, за което сме си говорили. Беше ми много приятно и не ме беше страх да стана накрая и да получа тази хубава енергия от публиката. Вълшебен момент.
 
Иван: Суперщастливо изживяване. Винаги когато актьорът се гледа за пръв път във филма, в който е имал щастието или нещастието да се появи, е голямо сърцебиене. Но тук по едно време се успокоих, че в малките моменти с мое участие не съм попречил... Филмът се лее, не е "натиснат". Това е една теорема, която трябва да се докаже убедително от началото до края, и е брилянтно построена от екипа, от всички - режисьори, актьори, оператора Крум Родригес. Присъствието на Маргита е много вълнуващо от началото до края. Страхотно ми хареса, че героинята в нито един момент не се разплаква, за да покаже колко й е трудно. Ами тя през цялото време се мъчи като... крава на лед (това не го пиши!) да влачи след себе си тоя суяк, мъжа си, и милото детенце ("теленце", подсказва Петър).
 
Имаше ли много импровизация в "Урок"?
Петър: Все повече си давам сметка, че 80% от един филм всъщност се разгръща по време на снимките. Особено в случая с "Урок". Бяхме тръгнали да правим "тийзър", но по едно време Стефан Денолюбов и другите актьори настояха: абе, я да си снимаме филма... Иначе, за да има импровизация, трябва да си добре подготвен и сигурен в това, с което разполагаш като конструкция. Сценарият е първото, после идва режисьорът, който го "убива": смачква го, ако се налага, преобръщат го заедно с актьорите, с оператора – живи хора са това, не четки и боички, на следващия етап идва монтажистът и творчески "убива" режисьорската версия...
 
Засега "Урок" ще се разпространява в Америка и Франция: какво очаквате за България – ще има ли "нормално" минаване по кината?
Петър: Филмът беше сниман "на мускули", за 20-25 000 лева. Както казва големият български режисьор Георги Данаилов: кино се прави или с много пари, или с много приятели. "Урок" е изключително приятелски и то се усеща... Копродуценти намерихме в крачка, защото идеята им хареса (германската телевизия ZDF например)... Сега идеята явно харесва и на дистрибутори в определени страни, защото имаме запитвания от Гърция, от Турция. Но не и от България. За мен големият проблем е следният: в България дистрибуторите се измъкват с това, че виждате ли, "ние се съобразяваме с вкуса на хората" и бягат от отговорност. Отговорността да възпитават вкус. Да си дистрибутор е и кауза. В Европа нещата са много по-отворени: въпреки кризата има кина (за разлика от ситуацията у нас, където останаха предимно молове, в чиито зали се ходи не заради интимното изживяване насаме с филма и останалите зрители, а заради пуканките), има подготвена публика...
 
Чувстваш ли, особено в моменти като този, в който публиката те възприема не само като разказвач, но и като представител на поколение или нация, че и ти имаш някаква специална отговорност?
Петър: С филмите, освен очевидната отговорност да разкажеш нещо повече от една интересна история, най-важното сякаш е да си искрен, да се захванеш с това, което те вълнува, което си преживял. Ако стъпиш на него, ще можеш да го мотивираш и защитиш, а после то после ще узрее самò в творческия процес и в срещите си с публиката.



 
Не съм сигурна дали финалът на "Урок" е повече победа или поражение...
Петър: За нас е много важно краят (колкото и да е модерно да не се слага точка) да дава усещане за край, да оформя като нещо завършено историята, така че тя да заживее у зрителя и да извиква и по-късно съпоставка, размисъл... Но в добрата драматургия далеч по-важен от сюжета е персонажът: той движи нещата, той ги прави живи. (Сега преподавам в НАТФИЗ и гледам как младите лесно залитат към ефектни сюжети, без да ги е грижа за персонажите.) Постарахме се историята на Надежда да е автентична, без излишен драматизъм, да се гради чисто и съсредоточено в изпълнението на Маргита.
 
Маргита: Краят е такъв, какъвто е, защото не би трябвало да даваме отговор това лошо ли е, добро ли е. Просто тръгваме след човека в ситуацията и виждаме през какво минава и как.
 
Сега, като гледаш твоята героиня отстрани, как би я описала?
Маргита: Като по някакъв начин честен човек. Обстоятелствата я притискат и тя намира чудато решение – още не мога да разбера как изобщо й хрумва този безобразен начин. Но Надежда е честна, защото не лъже себе си. Аз съм сигурна, че когато прави избора си и започва да го следва, тя знае за последиците. И още нещо. Наскоро прочетох в Голямата книга – цитирам приблизително: когато боледува една част от тялото, болно е цялото тяло... Всеки от нас би могъл да е в тази ситуация. И ние всички сме пряко или косвено виновни за нея.
 
Петър: Пред Надежда има различни варианти, но тя следва логиката на своите принципи и става тяхна жертва. Оказва се, че тези принципи невинаги издържат. Това именно е валидно и разбираемо за всеки.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моя страна, моя Южна Корея Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

21 фев 2020, 1721 прочитания

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата "Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 фев 2020, 1955 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Мъжете знаят откъде

Мода и идентичност за господата в изложба на списание GQ

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10