Vive la France

Илюстрация Дамска рокля от Жак Фат, 1949-1950 © Henry Clarke/Galliera/Roger-Viollet Увеличаване Дамска рокля от Жак Фат, 1949-1950 © Henry Clarke/Galliera/Roger-Viollet Смаляване

Столица на модата - днес често чуваме така да наричат Лондон, Ню Йорк, Милано или Токио, но един-единствен град може да претендира за тази титла през по-голямата част на ХХ век – Париж.
 
Естествено днес модата е навсякъде, но френската столица остава сърцето на тази невероятна комбинация от изкуство и маркетинг, традиция и екстравагантост. Много е вероятно точката, в която се пресичат пътищата на повечето дизайнери от всички краища на света, да е именно тук – мястото, на което Коко Шанел и Кристиан Диор, рисувайки силуета на жената в ателиетата си, поставят началото на надпреварата за стил.
 
След края на Втората световна война Париж е загубил блясъка си, а с това и самочувствието си след години на унизителна окупация и лишение. Строгите военни линии в облеклото пробуждат желание за промяна и тя идва през февруари 1947 г. в салоните на авеню "Монтен", където 43-годишният Кристиан Диор представя първата си колекция. Вдъхновен, но и носталгичен по Бел епок, или годините на икономически растеж и благоденствие преди Първата световна война, дизайнерът пресъздава идеала си за жената-цвете в противоположност на правите и свободно спускащи се линии на Шанел и широките рамене "като на боксьор".
 
Връщането на женственоста с отворените деколтета, тънката талия, подчертаване на линията на гърба и пъстрата палитра като че ли не е само желание на Диор. Жак Ем, Жак Гриф, Жан Десес, Антонио Кастийо, следвани от Пиер Карден и Юбер дьо Живанши участват всеки по своему в създаването на новия стил на елегантност, изящество и великолепие.
 
В началото на 50-те Кристиан Диор държи 49% от пазара на износ на висша мода, Жак Фат и испанецът Баленсиага налагат своите кодове, а Париж е отново центърът на световната мода. Висшата мода е в разгара си и във федерацията на дизайнерите членуват повече от 60 модни къщи. Всеки един от тях според характера си създава своя образ за женственост и дава насока на марката си.
 
Модният речник също се обогатява. Сутрешен костюм, костюм за пътуване, класически костюм, палто за пътуване, всекидневно палто, обедна рокля, следобедна рокля, елегантна следобедна рокля, обикновено следобедно облекло, рокля за края на следобеда, вечерна рокля, облекло за приеми, за пътуване, за уикенда, за кабаре, за вкъщи, градска рокля, рокля за ранна вечеря…
 


През юни 1950 г. американската актриса Рита Хейуърт се появява на конните надбягвания в Аскот облечена в сако и пола от пролетно-лятната колекция на дизайнера Баленсиага, пише "Пари мач". Установил се в Париж през 1937 г., Кристобал Баленсиага е наричан също невидимият мъж на модата, защото предпочита ателието си пред медиите. Стилът му съчетава френската рафинираност с испанска кръв. Роклите са му така невероятно добре и изискано скроени, че са невъзможни за копиране. А изключителните си колекции представя в чисто белите салони на авеню Марсо сред тишина и величие.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Жак Фат е пълна противоположност на Баленсиага – веселяк и купонджия, стилът му е лек и женствен. С асиметрия и елегантност модата на Фат се стреми, както при Диор, да върне и подчертае женските форми, силуетът е строен, но пълен с изненади, като например рокля, наподобяваща костюм от две части. Създадена през 1937 г., модната къща на Жак Фат е една от най-важните за френската мода до 1954 г., когато дизайнерът внезапно се разболява от левкимия и умира едва 42-годишен, в разцвета на силите и славата си.
 
Жак Ем е друга интересна и не толкова известна личност от същата епоха. Семейството му е производител на кожени аксесоари и след като наследява фамилния бизнес, Жак  решава да разшири дейността, като отваря своя линия висша мода. Типично за френския стил, колекциите му са деликатни и ненатрапчиви, с изключителна изработка на детайла и бродерията. Ем използва елегатно памучния плат, така презиран от висшата мода, и привлича нова млада клиентела.
 


Пиер Карден, известен с футуристичните си модели, работи при Диор, преди да създаде собствената си марка, а Юбер дьо Живанши, екстравагантен, млад и амбициозен мъж, представя колекция от вталени копринени ролки с различни мотиви като грах, ананас или грозде. Чувството му за хумор спечелва сърцата на парижанките, които веднага приемат стила му с възторг.
 

Инфографика Вечерна рокля "Baby doll" на Balenciaga, 1958-1959 © Stéphane Piera / Galliera / Roger-Viollet Увеличаване Вечерна рокля "Baby doll" на Balenciaga, 1958-1959 © Stéphane Piera / Galliera / Roger-Viollet Преглед на оригинала Смаляване

Мадам Карвен, дребна и елегантна дама, решава да отвори модна къща в собствения си апартамент на Шан-з-Елизе. Сред малкото жени дизайнери, тя се противопоставя на модата за високите, защото дамите като нея не намират моделите, които им отговарят. Ултраженствени и елегантни, от лен или памук, роклите на Карвен все пак следват влиянието на Кристиан Диор и неговия New Look.
 
Прет-а-порте все още няма, но предизвестията за промяна няма да закъснеят. Някои дизайнери решават да се обединят за създаването на по-достъпни модни линии като Жак Фат Юниверсите, Ем за млади момичета, Ланвен Бутик.
 
На 71 години Шанел решава да се върне към модата, за да се противопостави на стила на 50-те – според нея заробващ женските форми по същия начин, както и в миналото. Стилът и успехът на Шанел се дължат именно на свободните и семпли линии, късата коса, ниската талия, перлите върху трикото и липсата на какъвто и да било романтизъм. Тя не е представяла колекция от началото на войната и ето че през 1954 г. салоните на улица "Камбон" отново отварят врати. Шанел представя своя вариант за дамски костюм, превърнал се впоследствие в митичен и запазил актуалноста си до днес. Манекените са също различни - слаби, високи, източени, без форми, обути в ниски сандали, с чанта през рамо.
Френската преса игнорира напълно завръщането на Коко, докато англосаксонската я обожава и ръкопляска. В стремежа си за съвременност дизайнерката слага началото на края на висшата мода и великолепието.
 


Пътят e отворен за прет-а-порте - за свободното, достъпно и стандартизирано облекло, произведено в масови количества, а не по поръчка и размер. Висшата мода и до днес не е намерила начин да се противопостави, но ограничена до рамките на ателието лаборатория продължава въпреки трудностите да привлича и изненадва.
 
Френската мода от 50-те години е трамплинът между две епохи, колкото различни, толкова и близки в стремежа си за стил и промяна.
 



Изложбата "Френската мода на 50-те" е до 2 ноември в Palais Galliera, musée de la Mode de la Ville de Paris www.palaisgalliera.paris.fr/