Калофер, щата Калифорния
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Калофер, щата Калифорния

Фотографски проект показва кои са българските барове с американски имена от времето, когато САЩ = мечта

Светослав Тодоров
18344 прочитания
Когато Стефан Кръстев и Ника Хорвиц (на снимката) се запознават в Централноевропейския университет в Будапеща, те бързо започват да си говорят за реалностите в България и САЩ. "От тези разговори се зароди интересът ни към темата за въобразяването на места, които не познаваш от жив опит. Преди време й споменах за наблюдението си, че във всеки български град има поне едно заведение с американско име", казва антропологът Стефан, роден в Калофер и отраснал близо до местния бар "Калифорния". 

"Питахме се какви може да са връзките между имената на заведенията, хората, които ги посещават, и представите им за реалните места, на които са кръстени. Друг детайл е, че Ника работи в бар в Сиатъл и имаше много лична перспектива към местата, които посетихме."

След проучвания в Търговския регистър двамата откриват 120 заведения с американски имена. Тръгват на триседмично пътуване през септември, за да издирят тези барове и клубове, да разберат каква е историята зад тях. Обединяват резултатите в представения по-рано тази есен проект "Американски бар", който едновременно замисли и разсмя публиката на Червената къща. Историите варират - от Colorado в село Гецово, кръстен на собственика си Радо, до Los Angeles във Велико Търново, наречен така, тъй като роднина на управителките изчезва и години по-късно им праща пари от... Сан Франциско.

Повечето от тези заведения са създадени през 90-те, когато американската поп култура е била нещо ново за България и винаги символ на свобода и мечти. Самите собственици също обясняват тази тенденция с духа на времето тогава, а част от тях са запазили името заради клиентелата. 
Но според Стефан баровете обикновено са били празни по време на посещението им и до няколко години навярно ще изчезнат. "В момента тече точно обратната тенденция. Вместо имена на отдалечени, мечтани места, превърнали се в символи, хората търсят и се стремят да измислят нещо автентично, местно, родно. Много от американските барове през годините са сменили имената си и са се превърнали в традиционни механи и ресторанти с фолклорна музика." По време на интервютата присъствието на Нина не провокира разговори на тема Америка със собствениците. Те са винаги по-заинтересувани от това да разберат какво тя мисли за България, други се чувстват като на изпит - дали барът им е достатъчно американски за човек от САЩ?

Никой от тези, разрешили достъп до заведението си, не е изразил желание да емигрира отвъд океана. Дори често са се изразявали негативни мнения за политиката на Щатите. Но "американският бар" не е явление само в България. "С голяма доза сигурност може да се твърди, че в един момент те са били доста разпространени навсякъде из Източна Европа, вероятно и на много други места по света. Имена като Манхатън или Калифорния обаче не насочват непременно към конкретните географски локации, колкото действат като универсални символи за успех, просперитет, богатство, добър живот.

Колкото повече места посещавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че водещото в избора на име е нещо много лично и интимно, което се свързва с универсалното, на което тези имена са символ. Като наричат своя ресторант или бар по този начин, хората често заявяват правото си да бъдат също толкова успешни и щастливи, колкото се вярва, че са хората в Калифорния или Ню Йорк, независимо че живеят в място, за което може би никой не е чувал. Проявяването на личните истории на хората, които се крият зад универсалните символи, е най-важното за нас." А и все пак "Калифорния е близко до Калофер", както обяснява един от участниците в проекта.
1. Las Vegas, Жребино

"Кафенето е на нашите, аз помагам, като съм във ваканция. Моите приятели, при които бях, имат фирма за студенти. Така отидох в Америка преди време. Аз разбирам английски, но не обичам да го говоря. Българите работеха на басейни в малки курортни градове около Вашингтон. Американците се държаха просто ужасно с тях.

В България хората не са чак толкова добри, колкото примерно преди са били. Всеки завижда на всеки. В малките градове е така – хората завиждат на другите хора. Докато в Щатите никой не се интересува от другия какво прави, как е, що е."
2. Los Angeles, Велико Търново

"Чичото на баща ми изчезнал през 60-те. Хората си мислели, че е умрял. В един момент почнахме да получаваме новогодишни картички от него, от Сан Франциско. С парите, които ни завеща, отворихме кафенето и за да го почетем, го нарекохме Лос Анджелис, макар че той е живял в Сан Франциско. Успяваме благодарение на 19-годишната ми дъщеря, която има невероятен талант да измисля нови торти. Всички в квартала ни знаят.

- Би ли искала да заминеш за Америка?
- Аз съм си тук! Аз правя торти! ...Обаче се съветвам от американците, гледам те какво правят. Техните торти са много по-добри от нашите."
3. Arizona, Ловеч


"Предният собственик се палеше по такива каубойски работи. Такъв му е нравът. Дай му такива механички, битовизми. Той живее в едно близко село, там са си кръстили целия квартал Бевърли хилс. Такава голяма табела са сложили. Преди ние да дойдем, беше малко позамряло. Сега го раздвижихме. В петък и събота е пълно, хората танцуват."
4. Arizona Lounge, Шумен

"Исках да махна "Аризона" изцяло, исках да е Chill Out Café. Но собственикът ми каза: "Без Аризона не може. Всеки го знае, съществува от толкова много години." Двете думи – Аризона и лаундж, може би звучат странно заедно. Лаундж е това, което е важно, според мен. Тази дума изразява моята философия за място, в което можеш да се отпуснеш, да се почувстваш спокойно, да си починеш.

Като правихме новото лого, пробвахме да сложим един кактус, да излиза от едната буква на Аризона. Махнахме го. Просто не стоеше добре. Вместо това сложихме една черешка – защото сме "черешката на тортата" в този град. А опашката на черешата символизира дългата ни история."
5. Manhattan, Варна

"Манхатън значеше да можеш да пътуваш и да видиш други места. Аз много години работих на кораб. Бил съм в Ню Йорк много пъти. Не е точно като екскурзия, седиш на пристанището три дни, един ден от които си на смяна и не напускаш кораба. Но все пак виждаш нещо. Което ти хареса, го взимаш у дома. Харесвам Ню Йорк, но най-хубавият град на света за мен е Варна. През 90-те имаше една вълна от американизация. Струва ми се, че това вече поотмина. Сега нещата са по-нормални за мен. Онова беше прекалено."
6. Colorado, с. Гецово

"Собственикът се казваше Радослав, Радо. Затова кръсти заведението "Колорадо". Жена му се казваше Камелия, от нея е първата буква. Те отидоха в Германия, Радо работи сега в завод на БМВ. Нямат намерение да се връщат. Оставиха кмета да се грижи за кафето. Не го прави за парите, ами защото, ако го затвори, в цялото село няма да има къде да се изпие едно кафе или една бира. Аз идвам тук всяка вечер. Хубаво е, има музика, гледаме футбол. Виждал съм Колорадо по телевизията. Единствената разлика между тук и там е, че ние нямаме каубойски шапки."
7. Hollywood, Казанлък

"Аз съм културист. Мечтата ми беше да стана републикански шампион и успях да стана. Исках и да имам бар. Ето, имам. Дали това е сбъдната мечта? Не знам. Не знам дали това е американската мечта, но е нещо. Всяка година, откакто работя тук, съм по-добре. Може би съм имал късмет, а може би се задоволявам с по-малко. Не всеки може да е Силвестър Сталоун. Или Майк Тайсън. Единици може би могат. Може би съм един от тези хора, които мислят, че трябва да си там, където са корените ти. Нищо няма как да е хубаво, ако нямаш спокойствие."
8. California, Калофер

"Калифорния е близко до Калофер. Калифорния – Калофер. Всички букви на Калофер са в Калифорния. Калифорния е едно от най-хубавите места за живеене в целия свят. Там всичко е неограничено. И затова и името така го реших, че и аз няма да имам граници, въпреки че съм в България, ще си бъда все едно съм си в Америка. Ще търся такива начини, че... ако не работи това нещо, ще правя нещо друго. Няма да спирам. В момента правя ново място, което ще е истинска механа. Искам да предлагам само истински, естествени неща. Много е важно да направиш хубава салата, хубав ордьовър и да е с истински храни. В бъдеще ще останат само истинските неща. Тук, в Калофер, почти всички неща са истински, въпреки че липсват пари."
9. California, Варна

"Това е един от най-старите рок клубове в България, от август 1994 г. Оттук са минали почти всички поп изпълнители. Филип Киркоров започна оттук, още преди да стане известен... Като почвахме, американските имена бяха мода. Америка беше мечта. След толкова години обаче го свързвам не толкова с американския щат Калифорния, а с това конкретно мазе, в което е барът. На колко хора е дала хляб тази Калифорния... музиканти, сервитьори... Колко истории имаме, колко хора сме оженили и развели..."
10. Wall Street, Русе 

"Градът беше 200 000 човека, сега са останали 75 000. Хората отиват в чужбина. В моята компания бяхме двайсет човека, сега в страната съм останал само аз. Често, като се прибера вкъщи вечер, не мога да заспя. Цяла нощ разглеждам дизайни в интернет, различни барове, как са направени. Американските барове са ми слабост. В Лос Анджелис имам две заведения, които са ми еталон. Което ми хареса, си го взимам. В Америка наемат дизайнери, рекламисти. Тук си правим всичко сами. Гледаме да направим от нищо нещо, иначе няма как да оцелеем. Мъчим се в български условия. Ако бяхме в Германия или в Щатите, досега да сме станали милионери."
Когато Стефан Кръстев и Ника Хорвиц (на снимката) се запознават в Централноевропейския университет в Будапеща, те бързо започват да си говорят за реалностите в България и САЩ. "От тези разговори се зароди интересът ни към темата за въобразяването на места, които не познаваш от жив опит. Преди време й споменах за наблюдението си, че във всеки български град има поне едно заведение с американско име", казва антропологът Стефан, роден в Калофер и отраснал близо до местния бар "Калифорния". 

"Питахме се какви може да са връзките между имената на заведенията, хората, които ги посещават, и представите им за реалните места, на които са кръстени. Друг детайл е, че Ника работи в бар в Сиатъл и имаше много лична перспектива към местата, които посетихме."

След проучвания в Търговския регистър двамата откриват 120 заведения с американски имена. Тръгват на триседмично пътуване през септември, за да издирят тези барове и клубове, да разберат каква е историята зад тях. Обединяват резултатите в представения по-рано тази есен проект "Американски бар", който едновременно замисли и разсмя публиката на Червената къща. Историите варират - от Colorado в село Гецово, кръстен на собственика си Радо, до Los Angeles във Велико Търново, наречен така, тъй като роднина на управителките изчезва и години по-късно им праща пари от... Сан Франциско.

Повечето от тези заведения са създадени през 90-те, когато американската поп култура е била нещо ново за България и винаги символ на свобода и мечти. Самите собственици също обясняват тази тенденция с духа на времето тогава, а част от тях са запазили името заради клиентелата. 
Фотограф: Virginia Wilcox
Но според Стефан баровете обикновено са били празни по време на посещението им и до няколко години навярно ще изчезнат. "В момента тече точно обратната тенденция. Вместо имена на отдалечени, мечтани места, превърнали се в символи, хората търсят и се стремят да измислят нещо автентично, местно, родно. Много от американските барове през годините са сменили имената си и са се превърнали в традиционни механи и ресторанти с фолклорна музика." По време на интервютата присъствието на Нина не провокира разговори на тема Америка със собствениците. Те са винаги по-заинтересувани от това да разберат какво тя мисли за България, други се чувстват като на изпит - дали барът им е достатъчно американски за човек от САЩ?

Никой от тези, разрешили достъп до заведението си, не е изразил желание да емигрира отвъд океана. Дори често са се изразявали негативни мнения за политиката на Щатите. Но "американският бар" не е явление само в България. "С голяма доза сигурност може да се твърди, че в един момент те са били доста разпространени навсякъде из Източна Европа, вероятно и на много други места по света. Имена като Манхатън или Калифорния обаче не насочват непременно към конкретните географски локации, колкото действат като универсални символи за успех, просперитет, богатство, добър живот.

Колкото повече места посещавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че водещото в избора на име е нещо много лично и интимно, което се свързва с универсалното, на което тези имена са символ. Като наричат своя ресторант или бар по този начин, хората често заявяват правото си да бъдат също толкова успешни и щастливи, колкото се вярва, че са хората в Калифорния или Ню Йорк, независимо че живеят в място, за което може би никой не е чувал. Проявяването на личните истории на хората, които се крият зад универсалните символи, е най-важното за нас." А и все пак "Калифорния е близко до Калофер", както обяснява един от участниците в проекта.
Фотограф: Ника Хорвиц
2. Los Angeles, Велико Търново

"Чичото на баща ми изчезнал през 60-те. Хората си мислели, че е умрял. В един момент почнахме да получаваме новогодишни картички от него, от Сан Франциско. С парите, които ни завеща, отворихме кафенето и за да го почетем, го нарекохме Лос Анджелис, макар че той е живял в Сан Франциско. Успяваме благодарение на 19-годишната ми дъщеря, която има невероятен талант да измисля нови торти. Всички в квартала ни знаят.

- Би ли искала да заминеш за Америка?
- Аз съм си тук! Аз правя торти! ...Обаче се съветвам от американците, гледам те какво правят. Техните торти са много по-добри от нашите."
Фотограф: Ника Хорвиц
3. Arizona, Ловеч


"Предният собственик се палеше по такива каубойски работи. Такъв му е нравът. Дай му такива механички, битовизми. Той живее в едно близко село, там са си кръстили целия квартал Бевърли хилс. Такава голяма табела са сложили. Преди ние да дойдем, беше малко позамряло. Сега го раздвижихме. В петък и събота е пълно, хората танцуват."
Фотограф: Ника Хорвиц
4. Arizona Lounge, Шумен

"Исках да махна "Аризона" изцяло, исках да е Chill Out Café. Но собственикът ми каза: "Без Аризона не може. Всеки го знае, съществува от толкова много години." Двете думи – Аризона и лаундж, може би звучат странно заедно. Лаундж е това, което е важно, според мен. Тази дума изразява моята философия за място, в което можеш да се отпуснеш, да се почувстваш спокойно, да си починеш.

Като правихме новото лого, пробвахме да сложим един кактус, да излиза от едната буква на Аризона. Махнахме го. Просто не стоеше добре. Вместо това сложихме една черешка – защото сме "черешката на тортата" в този град. А опашката на черешата символизира дългата ни история."
Фотограф: Ника Хорвиц
5. Manhattan, Варна

"Манхатън значеше да можеш да пътуваш и да видиш други места. Аз много години работих на кораб. Бил съм в Ню Йорк много пъти. Не е точно като екскурзия, седиш на пристанището три дни, един ден от които си на смяна и не напускаш кораба. Но все пак виждаш нещо. Което ти хареса, го взимаш у дома. Харесвам Ню Йорк, но най-хубавият град на света за мен е Варна. През 90-те имаше една вълна от американизация. Струва ми се, че това вече поотмина. Сега нещата са по-нормални за мен. Онова беше прекалено."
Фотограф: Ника Хорвиц
6. Colorado, с. Гецово

"Собственикът се казваше Радослав, Радо. Затова кръсти заведението "Колорадо". Жена му се казваше Камелия, от нея е първата буква. Те отидоха в Германия, Радо работи сега в завод на БМВ. Нямат намерение да се връщат. Оставиха кмета да се грижи за кафето. Не го прави за парите, ами защото, ако го затвори, в цялото село няма да има къде да се изпие едно кафе или една бира. Аз идвам тук всяка вечер. Хубаво е, има музика, гледаме футбол. Виждал съм Колорадо по телевизията. Единствената разлика между тук и там е, че ние нямаме каубойски шапки."
Фотограф: Ника Хорвиц
7. Hollywood, Казанлък

"Аз съм културист. Мечтата ми беше да стана републикански шампион и успях да стана. Исках и да имам бар. Ето, имам. Дали това е сбъдната мечта? Не знам. Не знам дали това е американската мечта, но е нещо. Всяка година, откакто работя тук, съм по-добре. Може би съм имал късмет, а може би се задоволявам с по-малко. Не всеки може да е Силвестър Сталоун. Или Майк Тайсън. Единици може би могат. Може би съм един от тези хора, които мислят, че трябва да си там, където са корените ти. Нищо няма как да е хубаво, ако нямаш спокойствие."
Фотограф: Ника Хорвиц
8. California, Калофер

"Калифорния е близко до Калофер. Калифорния – Калофер. Всички букви на Калофер са в Калифорния. Калифорния е едно от най-хубавите места за живеене в целия свят. Там всичко е неограничено. И затова и името така го реших, че и аз няма да имам граници, въпреки че съм в България, ще си бъда все едно съм си в Америка. Ще търся такива начини, че... ако не работи това нещо, ще правя нещо друго. Няма да спирам. В момента правя ново място, което ще е истинска механа. Искам да предлагам само истински, естествени неща. Много е важно да направиш хубава салата, хубав ордьовър и да е с истински храни. В бъдеще ще останат само истинските неща. Тук, в Калофер, почти всички неща са истински, въпреки че липсват пари."
Фотограф: Ника Хорвиц
9. California, Варна

"Това е един от най-старите рок клубове в България, от август 1994 г. Оттук са минали почти всички поп изпълнители. Филип Киркоров започна оттук, още преди да стане известен... Като почвахме, американските имена бяха мода. Америка беше мечта. След толкова години обаче го свързвам не толкова с американския щат Калифорния, а с това конкретно мазе, в което е барът. На колко хора е дала хляб тази Калифорния... музиканти, сервитьори... Колко истории имаме, колко хора сме оженили и развели..."
Фотограф: Ника Хорвиц
10. Wall Street, Русе 

"Градът беше 200 000 човека, сега са останали 75 000. Хората отиват в чужбина. В моята компания бяхме двайсет човека, сега в страната съм останал само аз. Често, като се прибера вкъщи вечер, не мога да заспя. Цяла нощ разглеждам дизайни в интернет, различни барове, как са направени. Американските барове са ми слабост. В Лос Анджелис имам две заведения, които са ми еталон. Което ми хареса, си го взимам. В Америка наемат дизайнери, рекламисти. Тук си правим всичко сами. Гледаме да направим от нищо нещо, иначе няма как да оцелеем. Мъчим се в български условия. Ако бяхме в Германия или в Щатите, досега да сме станали милионери."
Фотограф: Ника Хорвиц
Когато Стефан Кръстев и Ника Хорвиц (на снимката) се запознават в Централноевропейския университет в Будапеща, те бързо започват да си говорят за реалностите в България и САЩ. "От тези разговори се зароди интересът ни към темата за въобразяването на места, които не познаваш от жив опит. Преди време й споменах за наблюдението си, че във всеки български град има поне едно заведение с американско име", казва антропологът Стефан, роден в Калофер и отраснал близо до местния бар "Калифорния". 

"Питахме се какви може да са връзките между имената на заведенията, хората, които ги посещават, и представите им за реалните места, на които са кръстени. Друг детайл е, че Ника работи в бар в Сиатъл и имаше много лична перспектива към местата, които посетихме."

След проучвания в Търговския регистър двамата откриват 120 заведения с американски имена. Тръгват на триседмично пътуване през септември, за да издирят тези барове и клубове, да разберат каква е историята зад тях. Обединяват резултатите в представения по-рано тази есен проект "Американски бар", който едновременно замисли и разсмя публиката на Червената къща. Историите варират - от Colorado в село Гецово, кръстен на собственика си Радо, до Los Angeles във Велико Търново, наречен така, тъй като роднина на управителките изчезва и години по-късно им праща пари от... Сан Франциско.

Повечето от тези заведения са създадени през 90-те, когато американската поп култура е била нещо ново за България и винаги символ на свобода и мечти. Самите собственици също обясняват тази тенденция с духа на времето тогава, а част от тях са запазили името заради клиентелата. 
Фотограф: Virginia Wilcox
Но според Стефан баровете обикновено са били празни по време на посещението им и до няколко години навярно ще изчезнат. "В момента тече точно обратната тенденция. Вместо имена на отдалечени, мечтани места, превърнали се в символи, хората търсят и се стремят да измислят нещо автентично, местно, родно. Много от американските барове през годините са сменили имената си и са се превърнали в традиционни механи и ресторанти с фолклорна музика." По време на интервютата присъствието на Нина не провокира разговори на тема Америка със собствениците. Те са винаги по-заинтересувани от това да разберат какво тя мисли за България, други се чувстват като на изпит - дали барът им е достатъчно американски за човек от САЩ?

Никой от тези, разрешили достъп до заведението си, не е изразил желание да емигрира отвъд океана. Дори често са се изразявали негативни мнения за политиката на Щатите. Но "американският бар" не е явление само в България. "С голяма доза сигурност може да се твърди, че в един момент те са били доста разпространени навсякъде из Източна Европа, вероятно и на много други места по света. Имена като Манхатън или Калифорния обаче не насочват непременно към конкретните географски локации, колкото действат като универсални символи за успех, просперитет, богатство, добър живот.

Колкото повече места посещавахме, толкова по-ясно ни ставаше, че водещото в избора на име е нещо много лично и интимно, което се свързва с универсалното, на което тези имена са символ. Като наричат своя ресторант или бар по този начин, хората често заявяват правото си да бъдат също толкова успешни и щастливи, колкото се вярва, че са хората в Калифорния или Ню Йорк, независимо че живеят в място, за което може би никой не е чувал. Проявяването на личните истории на хората, които се крият зад универсалните символи, е най-важното за нас." А и все пак "Калифорния е близко до Калофер", както обяснява един от участниците в проекта.
Фотограф: Ника Хорвиц

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    "Калифорния" от щата Калофер е емблематично за града.Нещо като като "Deja vu" за Свищов;)

  • 2
    jorosrabskia avatar :-|
    jorosrabskia

    " В България хората не са чак толкова добри, колкото примерно преди са били. Всеки завижда на всеки. В малките градове е така – хората завиждат на другите хора. Докато в Щатите никой не се интересува от другия какво прави, как е, що е"

    Право в десятката

  • 3
    alien_s avatar :-?
    Jessika

    Чудесна идея (и реализация) на младежите :).

  • 4
    fringser avatar :-|
    Fringser

    Респект. Light, повече такива истории, моля!

  • 5
    kireto avatar :-P
    Кирето

    сн.8
    Мале, мале колко пиене съм изпил едно време там...
    Една особа /от коментар 1/ се е изказала, както винаги неподготвена.
    Култово заведение в Калофер беше "БАРъТ", отстрани до Калифорнията, беше в едно мазе....

  • 6
    chiefwhitecloud avatar :-|
    chiefwhitecloud

    в страни от антропология, за да стане културния песимизъм още по-еклектичен, мога да допълня поне две места от София -
    хотел Калифорния на ул. Бигла и
    бистро Тексас (в бивш трафопост) на ул. Лидице.
    (без да броя шоу Невада, това вече ще е прекалено ;)

  • 7
    fip1413725189379608 avatar :-|
    Nelly Ifandieva

    А къмпинг Мадона в Северна България?

  • 8
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Like a path in the pinewood.

    In the light
    of a beautiful
    morning the
    song of a fine
    bird remembers
    the youth and
    the smile of
    a feeling.

    Francesco Sinibaldi

  • 9
    ideliev avatar :-|
    Иван Делиев

    Много здраве на Роската от Варна сн.11 мисля че 94 е Ню Калифорния , Калифорния съм я затварял още 92ра , след него ся пръкна Суинга в Сф , и след него всичко вече е .............. история

  • 10
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    Холивуд, казанлък по-скоро боливуд (виж телевизора).

    Иначе лос анджилиса в панелките на велико търново кърти миФки.

    Жалко, че наиситна няма един свестен бар по хАмерикаски маниер, само имената взели.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK