Великолепните 10: Музика
Част от значимите албуми през наситената от нови издания година
от Светослав Тодоров
9973
прочитания
Owen Pallett – In Conflict
За канадския композитор, мултиинструменталист и чест сътрудник на Arcade Fire 2014 г. започна с номинация за "Оскар" за саундтрака към филма "Тя". На крилата на този успех пристигна неговият четвърти албум In Conflict, който трудно би могъл да има по-точно заглавие: сред темите в него са преодоляването на зависимости, нужните промени в живота, разочарованието от града, който си обичал, разбити и преоткрити отношения. За резултата спомага и присъствието на Брайън Ино зад синтезаторите и китарата. Ако харесвате това, пробвайте: Perfume Genius – Too Bright.
Присъствието на Дейв Гахан от Depeche Mode е основната стръв към новия албум на фолк секстета SixToes, една от най-добре пазените лондонски тайни. Той е гост-вокалист в издадения на касетка сингъл Low Guns, с което връща жеста за интересните акустични ремикси, които SixToes са правили за групата му през последните години. Ако ви липсва нов албум на Beirut и сте се влюбили в последния Goldfrapp, то този албум е за вас.
Ако харесвате това, пробвайте: Archive – Axiom.
Електроника, китари, хип-хоп и нойз винаги са се смесвали в музиката на TV On The Radio от Ню Йорк, една от групите, за чийто пробив Дейвид Боуи помогна преди десетина година. Към днешна дата те са напълно реализиран потенциал, а Seeds е от онези албуми, в които всички постигнато до момента е събрано, но по един максимално изчистен начин. Ако харесвате това, пробвайте: Crosses – Crosses.
След двата си изключително успешни албума от миналото десетилетие, Деймиън Райс се отказа да следва утъпканите пътеки - в продължение на осем години той правеше инцидентни концерти и помагаше в скромни в популярността си проекти. Новият му албум не поема особени творчески рискове, но утвърждава това, което ирландецът прави най-добре – да бъде поетът с китара, на когото винаги вярваш. Ако харесвате това, пробвайте: Sinead O' Connor – I'm Not Bossy, I'm The Boss и Anathema – Distant Satellites.
"Няма нищо значимо, което да е създадено от бивш алкохолик или наркоман", отсече Ларс фон Триер покрай опасенията си, че кариерата му е свършила след като е започнал да се лекува от зависимостите си. Но Трент Резнър от Nine Inch Nails е един от добрите примери за обратното. След периода на тишина в началото XXI век, той внезапно превърна титулярната си група отново в едно от най-значимите имена, създаде още една (How To Destroy Angels) и започна паралелна кариера като филмов композитор. Със сътрудника си Атикъс Рос, с когото завоюва "Оскар" за "Социалната мрежа", той написа музиката към трета поредна продукция на Дейвид Финчър: трилъра "Никога не казвай сбогом". Една от онези ленти, в които саундтракът е персонаж сам по себе си.
Ако харесвате това, пробвайте: Mica Levi – Under The Skin OST.
Вокалистката Дий Дий Пени има навика да излиза полугола на сцената, но нека това да не ви разсейва, защото нищо от външния вид не е за сметка на таланта й. В дългия едва 30 минути трети албум на изцяло дамската група има песни, които ще ви държат дълго време, а влиянията от рокендрола на 60-те носят полъха на Velvet Underground. От лейбъла Sub Pop, свързван през годините с имена като Nirvana, Soundgarden, Foals, The Shins. Ако харесвате това, пробвайте: Nina Persson от The Cardigans – Animal Heart.
Още едно завръщане от изпълнител, който за известно време беше извън радара. Но в случая придружено с рязък жанров завой. Пет години след последния си албум и асоциираното с The Streets рапиране с британски акцент, Джейми Ти показва израстване чрез разностилен и подчертано китарен албум. Ако харесвате това, пробвайте: Angel Olsen – Burn Your Fire No Witness.
Заглавието е заблуждаващо – норвежкото електро дуо казва "сбогом" единствено на албумния формат. Те го правят по повече от достоен начин като създават едночасов албум, който звучи като едно цяло и с преливащи се една в друга песни. Сред гостите са Робин и Сюзан Съндфьорд, която може да помните от работата й с М83 по саундтрака на "Забвение". Един от малкото електронни албуми, в които миналото почти не се усеща, ако не броим като че ли неизбежните заемки от Kraftwerk. Ако харесвате това, пробвайте: Thom Yorke – Tomorrow's Modern Boxes.
Ако нямате надежда, че The Cure ще направят албум като в златните си години, а днес няма място за музиката на Joy Division и Sisters of Mercy, то по-рано тази година се появи нещо именно за вас. С новия си албум Питър Мърфи директно се връща към готик рока на някогашната му група Bauhaus, но без да звучи твърде ретро или твърде насилено. Ако харесвате това, пробвайте: Interpol – El Pintor и Mark Lanegan Band – Phantom Radio.
Идеален албум за пускане в слушалките и разхождане по улиците, едновременно за отиване към парти или връщане в късните часове в нощта. В Complete Surrender, трети албум за дуото от Шефийлд, има инди поп, R'n'B, равен брой изразителни мъжки и женски вокали, меланхолия и позитивизъм. И то по начин, който звучи цялостно, изключително завършено и без нито една песен, която да заслужава skip-ване. Ако харесвате това, пробвайте: Cherry Ghost – Herd Runners.
Manic Street Preachers - Futurology
Звукът може да е по-лек, но посланията на песните са все така гневни, интровертни и по младежки радикални – този път с вдъхновения от Скандинавия, Русия, Франция и Германия. Последната страна присъства и чрез певицата и актриса Нина Хос, участваща в новия филм на Антон Корбин "Най-търсеният човек". След акустичния си албум миналата година, вече приближаващите към 30-годишнината си Manic Street Preachers са отново в настроение за свежи, бързи и ударни песни. И го правят по-добре от музиканти на половината на възрастта им. Ако харесвате това, пробвайте: Simple Minds – Big Music и Andy Burrows – Fall Together Again.
Тази година доказа, че телевизията все още може да създава и качествени звезди. Участието на синт-поп четворката Future Islands в шоуто на Летърман събра над 3 милиона ротации в YouTube заради биещия се в гърдите, редуващия дрезгав глас с дерене, абсурдно танцуващ и изглеждащ като Марлон Брандо вокалист Самюъл Херинг. Singles, четвърто заглавие в дискографията на досега изявявалите се по малките клубове американци, е един от най-добрият поп албум на годината и ще ви хареса особено, ако имате слабост към 80-те. Ако харесвате това, пробвайте: Fryars - Power
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте се
4 коментара
От изброените съм слушал само албума на Royksopp и наистина е страхотен. А и фактът, че е последният им албум, го прави още по-специален. В личната ми класация попадат още "Ghost Stories" на Coldplay, "Hozier" на Hozier и други.
Претенциозна хипстърско-асансьорна класация. Куха и студена музика.
на повечето заглавия не разпознавам името на артиста от името на албума
Не виждам FKA twigs