Великолепните 10: Филмите

Важните заглавия за 2014 година според Light

Хубавият филм е нещо лично. Той докосва, предизвиква, трогва и после дълго те преследва. Става пример в ежедневните разговори, влиза в съкровения емоционален опит. Хубавият филм е доказателство за препокриването на изкуството с живота. През годината (по хронологията на появяването им в българския афиш и фестивали) го направиха:

"Истинският Люин Дейвис" (Inside Llewyn Davis) Елегия за душата на артиста. Оскар Айзък е опитващ се да оцелее в музиката и живота фолк певец в студената зима на 1961. Братя Коен държат песните от началото до края, опаковат всичко в стил и меланхолия.
"Тя" (her) Нежна диагноза на онова, в което сме се превърнали, разминавайки се отчуждени и слепи за живота, с нос в електронните си устройства. Хоакин Финикс е потискащ чувствата си самотник, влюбва се в софтуер с гласа на Скарлет Йохансон. Въпросът е за границите на любовта и какво означава да си човек.
"Гранд хотел "Будапеща" (The Grand Budapest Hotel) В измислената източноевропейска държава Зубровка, по време на Световната война през 1932, оживелият дух на Стефан Цвайг. Уес Андерсън жонглира с жанровете, носталгията уж е идилична и красива до последния детайл, но през шегите прозира екзистенциална тъга. Парадът на звездите е бонус. 
"Ида" (Ida) Road-филм за пътуването на душата към себе си. Полша в началото на 60-те, в кънтящо черно-бяло, младата монахиня на ангелоподобната Агата Тжебучовска върви към еврейските си корени. Заедно с препатилата си леля - невинност и опит ведно. Минималистът Павел Павликовски за количеството истина за миналото, което можем да понесем.
"Нимфоманка" (Nymphomaniac) Едно човешко същество пред съда на сексуалността си. Млада (Стейси Мартин) тя е била робиня на сексуалния си апетит, после разбира, че любовта е тайната съставка на секса. После (Шарлот Генсбур) тръгва по следите на изгубения оргазъм (и смисъл). Доколко сме затворници на телата си, пита провокаторът Ларс фон Триер.
"Краят на омагьосания кръг" (The Broken Circle Breakdown) Двойка събира парчетата от връзката си след отишло си от рак дете. Обичащите кънтри от невинните му години (или от саундтрака на "О, братко, къде си") оставиха сърцата си в този сърцераздиращ и модерно направен малък белгийски филм за кръговрата на живота и надеждата в болката.
"Клубът на купувачите от Далас" (Dallas Buyers Club) Матю Макконъхи в ролята на живота си като витален единак и хроничен хомофоб, израстващ вътрешно до приемащ на различния. Минава през живота си като на родео, още един от великите трагични хедонисти в киното - от Зорба Гъркът до Рандъл Макмърфи.
"Не казвай сбогом" (Gone Girl) Бракът боли в математически хладния му разрез от Дейвид Финчър. Тя (Розамунд Пайк) изчезва на петата им годишнина, той (Бен Афлек) е медийно разтерзан. Идеалната семейна клетка се оказва боен клуб на инстинкти и воли. Валидно.
"Принизяване" (The Humbling) Пачино е застаряващ театрален актьор, изгубил ключа на вдъхновението си. Сближава се с дъщерята на колега, която като дете е била влюбена в него, но сега харесва жени. Бари Левинсън удържа филма по средата между фарса и трагедията, Пачино вкарва горчивата самоирония на собственото си остаряване. 

Interstellar Дръзкият и визионерски филм на годината. Историята на духовната връзка между баща и дъщеря на вселенски фон. В трактовката на Кристофър Нолън истинската безкрайност е човекът. Него Нолън зове с думите на Дилън Томас - "Не си отивай кротко в тъмнината!".
Два от важните филми на 2014, точно по линията на съотнасянето на киното към живота - "Момчешки години" (Boyhood) и "Два дни, една нощ" (Two Days, One Night), не стигнаха до официален показ, останаха за 2015. Колко е хубаво, че и важният български филм на 2014 - "Урок", на тандема Грозева/Вълчанов, е от същата порода. 

Още от Капитал