Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Преди месец излезе последното издание на алманаха на движението Slow Food, който чрез репортажи от цял свят представя какво се случва с проекти за запазване на редки сортове храни или местни деликатеси, застрашени от изчезване. Тази година той е 144 страници, издаден на английски, италиански, френски, испански и португалски език. Разделен е на две основни части – представяне на малки семейни ферми, които имат стопанства от Буркина Фасо, Уганда, Индия, Австралия, САЩ, Канада, Германия и други, и раздел "Съкровищницата на вкусове" (Ark of Taste). "Съкровищницата" събира заплашените от изчезване вкусове и се развива вече няколко години.
Идеята на алманаха е да популяризира идеята Slow Food чрез историите на хората, които запазват традициите. "Според движението храната трябва да се приготвя от качествени продукти, да е произведена по природосъобразен начин, който не уврежда околната среда, и по социално отговорен начин, т.е. фермерите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд", обяснява Франческо Мартино. Той е репортерът на Slow Food за Балканите, който е въвлечен не само за този актуален проект, но и в другите издания на движението. Фотографът Иво Данчев (арт директор на "National Geographic България") снима за алманаха от няколко години. "Пишейки репортажите, започнах да се чудя – от една страна, благодарение на индустриалната революция храната е много по-евтина и достъпна, но от друга, не ни ли прави тя много по-бедни, когато става въпрос за разнообразие, традиции и връзка със земята", пита се Франческо. Същевременно с това според него от движението не се опитват да създадат нещо като музей на изчезващите храни: "Търсим начин да възродим малките производства в рамките на една пазарна икономика и те да имат и икономическо, а не само културно значение."
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
16 коментара
Дано има и съкровищница от семената на отделни редки видове зеленчуци.Например от българското домати "Идеал" и баба и майка приготвяха салца/консерва без затваряне и варене, а само със слой олио отгоре, за капачка- прегаментова хартия/.
Много интересен материал.Браво!
Yeah!
Не прочетох за българският мед, не подправен чист пчелен мед, който и диабетиците консумират без страх.
До коментар [#1] от "xalikarans":
Доматите с ГЕН РИН от немските бакалии също имат неврони качества, може да ги риташ и настъпваш и после пак ще се продадат !
:-)
До коментар [#4] от "peni_nikol.53.":
Стига сте раздухвали митове, че имаме хубав мед е факт, ама диабетиците трябва много да внимават с консумацията.
До коментар [#6] от "Harvey Specter":
Една супена л-ца дневно знам че не е много, със стриктна диета.
До коментар [#7] от "peni_nikol.53.":
От Петрич съм си купувала /а после молех колеги да ми носят/ кестенов мед - изключителен вкус и аромат! Пробвайте, ако имате възможност! :)
До коментар [#8] от "Bramasole":
Ще опитам да намеря, благодаря.
До коментар [#1] от "xalikarans":
Пресечено му се викаше и освен оливието отгорв му се слагаше и аспиринче, та от там и името :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход