Опитай пак
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опитай пак

Фока, Турция

Опитай пак

За новия Алманах на Slow Food с репортерите за Балканите

14251 прочитания

Фока, Турция

© Иво Данчев


Преди месец излезе последното издание на алманаха на движението Slow Food, който чрез репортажи от цял свят представя какво се случва с проекти за запазване на редки сортове храни или местни деликатеси, застрашени от изчезване. Тази година той е 144 страници, издаден на английски, италиански, френски, испански и португалски език. Разделен е на две основни части – представяне на малки семейни ферми, които имат стопанства от Буркина Фасо, Уганда, Индия, Австралия, САЩ, Канада, Германия и други, и раздел "Съкровищницата на вкусове" (Ark of Taste). "Съкровищницата" събира заплашените от изчезване вкусове и се развива вече няколко години.

Идеята на алманаха е да популяризира идеята Slow Food чрез историите на хората, които запазват традициите. "Според движението храната трябва да се приготвя от качествени продукти, да е произведена по природосъобразен начин, който не уврежда околната среда, и по социално отговорен начин, т.е. фермерите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд", обяснява Франческо Мартино. Той е репортерът на Slow Food за Балканите, който е въвлечен не само за този актуален проект, но и в другите издания на движението. Фотографът Иво Данчев (арт директор на "National Geographic България") снима за алманаха от няколко години. "Пишейки репортажите, започнах да се чудя – от една страна, благодарение на индустриалната революция храната е много по-евтина и достъпна, но от друга, не ни ли прави тя много по-бедни, когато става въпрос за разнообразие, традиции и връзка със земята", пита се Франческо. Същевременно с това според него от движението не се опитват да създадат нещо като музей на изчезващите храни: "Търсим начин да възродим малките производства в рамките на една пазарна икономика и те да имат и икономическо, а не само културно значение."

В това издание Балканите са представени от Турция, но миналата година репортажът в тях е бил от Сърбия, а на корицата е публикуван кадър с български пастир от Западните покрайнини. Франческо и Иво разказват пред Light за пътуването си до турския град Фоча през май месец миналата година, откъдето подготвят репортаж за заплашената от изчезване турската тархана, както и за пътешествията си из други балкански градове и села. В градчето до Егейска Турция, близо до град Измир, се провежда т.нар. "Пазар на земята" (Earthmarket) – един от най-големите проекти на Slow Food, който свързва малките производители директно с потребителите и се случва из целия свят. Най-много подобни пазари има в Италия, тъй като движението се заражда именно там. Пазарът във Фоча се провежда всяка седмица и цялата му организация се извършва от млади турци от Истанбул, които са се преместили да живеят в градчето. "Намира се близо до морето и е много живописен на фона на белите каменни къщи в градчето. А капандурите на прозорците са в ярки цветове", описва пейзажа с фотографското си око Иво. "Хората, които продават продукцията си там, могат да бъдат герои на малък разказ – например една от възрастните туркини, която срещнахме, изминава 15 км пеш, носейки на гърба си 30 кг, за да стигне до пазара."

Турция
Фотограф: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев

"Едно от най-ценните неща, което може да бъде открито на нейната сергия, е т.нар. тархана - прах от изсушени яйца, чушки, домати, кромид лук, морков и други зеленчуци, от които после се приготвя супа за зимните месеци, когато няма свеж зарзават", разказва Франческо (в България също се предлага подобна смес, по-популярна в южната част на страната). От изобилието там той избира да си вземе... чесън. "От пет години живея в София и чесънът, който намирам в супермаркетите в България, е внос от Китай, няма никакъв вкус. Прибрах се и с едно сладко от кори от портокал." И все пак Франческо и Иво не успяват да вземат много продукти със себе си, защото трябва да минат с кола района на Караман през Централна Турция и обиколят полупустинни пасища, прорязани от каньоните, за да съберат наблюдения за следващи репортажи. Там в малки селца живеят местни по начина, по който са го правели хората преди 150 години. "Ядохме "дивлянско сирене" – сирене, което се натъпква в кожа от животно и се складират в пещера, докато хване червена плесен", разказва Иво. Но арт директорът е впечатлен най-вече от факта, че за пръв път в живота си среща номади, които все още са постоянно на път – т.нар. юруци. "И в САЩ живяхме в резервати с индианските племена кроу, но те отдавна са се адаптирали към американския начин на живот. Години наред изследвах и каркачаните, но те също вече не са номади. Сега с очите си видях шатрата на юруците, малката им сателитна чиния със слънчева батерия и старото телевизорче, които носят със себе си."

Там някъде, в Централна Турция, Иво и Франческо пият и най-вкусния айрян в живота си – т.нар. опушен айрян, и за малко да изпуснат самолета за България, защото местният им водач не бърза за никъде. "Неговата максима беше "яваш- яваш" и така съвсем идеално се вписваше в концепцията за Slow Food и спокойния начин на живот", смеят се двамата.

Освен снимките към материала за Фоча Иво може да се гордее и с корица на изданието, която е негов кадър. "От всички репортажи от Африка, Азия, Европа и САЩ екипът се е спрял на фотография, която направих преди две години в Източна Сърбия." Публикацията е за подобния на българската лютеница т.нар. лесковацки айвар, който се приготвя само и единствено от чушки – без патладжани, домати и други добавки, и е известен като най-добрия на Балканите. "Тогава брахме чушки заедно със селяните, после ги белихме и пекохме айвара", спомня си Иво и разказва, че едно село близо до Лесковац се е специализирало само и единствено в отглеждане и сушене на червени чушки, които после продават. "Целите къщи бяха с провесени нанизи – не се виждаха нито мазилката им, нито прозорци. Хванах един дядо как наднича през провесените чушки от прозореца на дома си. Носът му се подаваше и толкова много наподобяваше чушка, че не можах да не се сдържа да го снимам. И това сега е корицата на алманаха."

Сърбия
Фотограф: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев
Автор: Иво Данчев

Франческо прави и репортаж за един от българските проекти, включен в Slow Food – зеленото сирене от село Черни Вит. Нарича се зелено заради цвета на образуваната върху него плесен и представлява козе или овче сирене, което се остава да престои в пещера, докато хване въпросната плесен. Традицията на зеленото сирене в Стара Планина датира от векове назад и е била на път да изчезне през 70-те години на двадесети век. Тогава италианците от движението го откриват и започват да популяризират на кулинарни изложения в страната си. Сега с производството му се занимава Цветан Димитров, който е родом от Черни Вит. Според Франческо "зеленото сирене от Черни Вит е уникално с благородната си, развита по естествен път плесен, подобна на тази по синьото. Но често синьото сирене, което се произвежда във Франция, Швейцария и Италия, е изкуствено заразено с гъби. В черновитското сирене те се самозараждат".

В проекта "Съкровищница на вкусове" засега са номинирани над 1000 продукта от цял свят и около 20 от България. Каква е процедурата да се стигне до селекция – след като даден продукт се избере, експерти от организацията пътуват до мястото, на което се произвежда той, и проверят дали наистина е уникален и застрашен от изчезване. Сред българските номинации е и колбасът "Нав павок". Дешка Кротева от с. Горно Драглище все още е запазила оригиналната рецепта – кълцано свинско месо, натъпкано в пикочен мехур на свиня. Готовият колбас се държи в дървесна пепел. Кюстендилският сорт череши ръждавичка белвица също е номиниран за "Съкровищница на вкусове".

Пълният списък може да се види, както и нови номинации могат да се правят на страницата на www.slowfood.com

От няколко дни алманахът е на разположение онлайн.

Преди месец излезе последното издание на алманаха на движението Slow Food, който чрез репортажи от цял свят представя какво се случва с проекти за запазване на редки сортове храни или местни деликатеси, застрашени от изчезване. Тази година той е 144 страници, издаден на английски, италиански, френски, испански и португалски език. Разделен е на две основни части – представяне на малки семейни ферми, които имат стопанства от Буркина Фасо, Уганда, Индия, Австралия, САЩ, Канада, Германия и други, и раздел "Съкровищницата на вкусове" (Ark of Taste). "Съкровищницата" събира заплашените от изчезване вкусове и се развива вече няколко години.

Идеята на алманаха е да популяризира идеята Slow Food чрез историите на хората, които запазват традициите. "Според движението храната трябва да се приготвя от качествени продукти, да е произведена по природосъобразен начин, който не уврежда околната среда, и по социално отговорен начин, т.е. фермерите трябва да получават справедливо възнаграждение за своя труд", обяснява Франческо Мартино. Той е репортерът на Slow Food за Балканите, който е въвлечен не само за този актуален проект, но и в другите издания на движението. Фотографът Иво Данчев (арт директор на "National Geographic България") снима за алманаха от няколко години. "Пишейки репортажите, започнах да се чудя – от една страна, благодарение на индустриалната революция храната е много по-евтина и достъпна, но от друга, не ни ли прави тя много по-бедни, когато става въпрос за разнообразие, традиции и връзка със земята", пита се Франческо. Същевременно с това според него от движението не се опитват да създадат нещо като музей на изчезващите храни: "Търсим начин да възродим малките производства в рамките на една пазарна икономика и те да имат и икономическо, а не само културно значение."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Дано има и съкровищница от семената на отделни редки видове зеленчуци.Например от българското домати "Идеал" и баба и майка приготвяха салца/консерва без затваряне и варене, а само със слой олио отгоре, за капачка- прегаментова хартия/.

  • 2
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Много интересен материал.Браво!

  • 3
    ribardo avatar :-P
    ribardo
  • 4
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Не прочетох за българският мед, не подправен чист пчелен мед, който и диабетиците консумират без страх.

  • 5
    comandante avatar :-|

    До коментар [#1] от "xalikarans":
    Доматите с ГЕН РИН от немските бакалии също имат неврони качества, може да ги риташ и настъпваш и после пак ще се продадат !
    :-)

  • 6
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    До коментар [#4] от "peni_nikol.53.":

    Стига сте раздухвали митове, че имаме хубав мед е факт, ама диабетиците трябва много да внимават с консумацията.

  • 7
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    До коментар [#6] от "Harvey Specter":

    Една супена л-ца дневно знам че не е много, със стриктна диета.

  • 8
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    До коментар [#7] от "peni_nikol.53.":

    От Петрич съм си купувала /а после молех колеги да ми носят/ кестенов мед - изключителен вкус и аромат! Пробвайте, ако имате възможност! :)

  • 9
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    До коментар [#8] от "Bramasole":

    Ще опитам да намеря, благодаря.

  • 10
    nassaux avatar :-|
    nassaux

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    Пресечено му се викаше и освен оливието отгорв му се слагаше и аспиринче, та от там и името :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK