Платноход в Булонския лес

Сградата на фондацията "Луи Вюитон"(FLV) е най-новата задължителна спирка в Париж

"В днешно време, класическа галерия е безвъзвратно остаряла."

Франк Гери – архитект

В края на миналата година в картата на атракциите на френската столица се появи нов обект, който неизбежно би трябвало да привлече вниманието на всеки любопитен турист и да влезе в графата "обезателно" - сградата на Фондацията "Луи Вюитон" (FLV). Разположена в Булонския лес, тя е резултат от лична филантропична амбиция, благороден частен проект, започнал през 2006 г. Редно е да се поясни, че не става дума за представяне на продукти на най-популярната световна марка за луксозни стоки, любим прицел на производителите на ментета и символ на финансово благополучие и изискан вкус. Отколешната мечта на Бернар Арно, мултимилионер и колекционер, е да създаде пространство за популяризиране на съвременното изкуство. Резултатът е музей с 11 зали, разположени на шест нива, с постоянна колекция и гостуващи експозиции, които не влизат в съревнование с изложбите на Лувъра или Орсе.

Някои го наричат ласкаво "стъклен облак", други - "айсберг", трети - "платноход". Някои го харесват, други - по-малко, но всички са стъписани пред уникалния гигантски предмет, чиято извънземна неочакваност разчупва зелената монотонност на централния парк в Париж. Дванадесет огромни стъклени плоскости придават лекота и аеродинамична ефирност на сградата. Резултатът е преосмисляне на традиционните форми и идеи за обществените сгради, вдъхващи чувството на непоклатима институционна и административна стабилност. Не може да бъде и другояче, тъй като под проекта стои подписът на Франк Гери. След "Танцуващата къща" в Прага и небостъргача "Гери" в Ню Йорк, както и десетина забележителни обществени сгради по цял свят, 85-годишният канадско-американски архитект успява да се обнови и отново да стъписа с подхода си, продължаващ логично "Ефекта Билбао". А наличието на неограничен финансов потенциал (повече от 100 милиона евро) и приятелското доверие несъмнено стимулират творческата дързост.

Реализацията на проекта е свързана с поредица успешни преговори между групата Louis Vuitton Moët Hennessy, стояща зад Фондацията, столичното кметство и силното лоби на екологичните организации. Булонският лес остава неприкосновена и свещена територия, свързана с околната среда в Париж, и борбата за всеки квадратен метър е изключително трудна. Преди двадесетина години всесилната френска тенис федерация отчаяно мобилизира милионната си членска маса и политически лидери от различни тенденции, за да откопчи от кметството площта за разширяване на стадиона "Ролан Гарос" с един тенис корт. Музеят на FLV, или както парижани го наричат за по-кратко "Фондацията", сключва договор за временно ползване на територията в продължение на пет десетилетия, след което тя ще премине отново под ръководството на градските власти.

Сградата предлага изобретателни технически решения, които задоволяват изискванията и на най-капризните и бдителни пазители на околната среда. В проекта на студиото на Франк Гери се откроява подход, целящ намаляването на екологичния отзвук с повишено внимание към флората, фауната и звуковия пейзаж в тази част на парка. Дъждовната вода се събира в контейнери, за да се пречисти и използва за миене на фасадните плоскости. Четирите автобусчета-совалки, осигуряващи връзката между Фондацията и центъра на Париж използват електрическа енергия. В екологичната кауза на проекта са впрегнати и подпочвените води, чиято температура в тази част на града е 13 градуса. Те осигуряват значително намаляване на разходите по отоплението на сградата, без да оказват влияние върху парниковия ефект на многомилионния град.

Още с откриването му музеят отдаде почит към изключителната работа на Франк Гери с експозиция, представена в най-просторната изложбена зала. Посетителите са свидетели на развитието на проекта: от скиците на архитекта през визуалните разсъждения на неговите сътрудници и създаването на десетина картонени макета до постигането на финалния резултат. Кратки филмчета (част от които могат да се открият в youtube) любопитно илюстрират как купчина ръчно накъсани листа хартия приемат формата на стъклените плоскости, увенчаващи днес сградата. Проектът е с "отчайваща" сложност, която налага използването на триизмерен софтуер, взаимстван от конструкторите на автомобили и самолети.

Повече от 60 американски и френски компании се заемат с разрешаването на структурната главоблъсканица. Мнозина от тях са убедени, че едва ли ще имат друга подобна възможност за професионална реализация в приспособяването на инженерната мисъл към архитектурната дързост. Оказва се, че за проекта е необходимо двойно по-голямо количество стомана, отколкото за Айфеловата кула. Към него се включват и извитите многопластови дървени греди, 3600 парчета стъкло и над 19 000 плочи от специален бетон. Невижданата досега геометрия налага допълнителното калибриране на стандартите, към които се добавят забавни езикови, глобализационни и културни закачки. Част от техническите задачи са свързани с подобряването и разработката на нови материали, отговарящи на изискванията за естетика и дълготрайност, като строеж на пещи за специална обработка на стъклото, допълнително армиране на бетоновите плоскости Ductal и техника за третиране на носещите структури от дървен материал. След почти двегодишна подготовка всички компоненти на конструкцията са класирани и приготвени за сглобяване върху самата строителна площадка, подобно на мебели за масова продажба. На специализираните работници предстои да се приспособят към новите методи, при които грешката е недопустима и трудно осъществима. Резултатът, който се очаква със затаен дъх, е нещо повече от музейна сграда.

С безспирното и плавно преливане на форми, перспективи и композиции посещението на музея предлага невероятната фотогенична наслада от откривателството, в които се вписват естествено произведения на модерното изкуство. "Аз направих цигулката, ваш ред е да свирите на нея", подчертава Франк Гери, като отправя топката в полето на кураторите на Фондацията. Тяхната нелека задача е да открият подходяща зала за представянето на определена творба. Въпреки флуидността на музейното пространство, за това се изисква сериозна подготовка, тъй като в днешната епоха разчупва всякакви жанрови рамки. Посетителите от ХХI век отдавна са установили, че от тях се очаква широко отворен мироглед и готовност за всякакви изненади от страна на превърналото се в мултидисциплинарен коктейл изкуство.

Визитата на експозициите е дълга разходка, в която посетителят би могъл да редува интелектуалното натоварване от интериорите с размисъл и съзерцание на урбанистични пейзажи. Външните преходи между залите и четирите тераси, разположени на най-високото ниво на сградата, откриват неподозирани гледки от Париж. Благодарение на щедрото остъкляване гостите на галерията откриват как интериорите придобиват нови измерения според слънчевата активност.

В търсене на продуктивен диалог с авангардната архитектура на сградата фондацията е възложила няколко интериорни дизайнерски проекта, които са част от постоянната изложбена колекция.

Тази на датския дизайнер Олафур Елясон е най-мащабната и привлича трайно вниманието. Със своите жълти пана и триъгълни огледални колони, разположени до закритата водна площ в подземната част на музея, неговата "Пещера" (Grotto) е експериментално-естетическа илюзия, напомняща футуристичен дизайн от научнофантастичен филм. Инсталацията създава чувството за поетична нереалност и откъсване от действителността, като поставя ударението върху калейдоскопичната игра с отражения, сензорните светлинни коридори, традиционната музейна тишина и оскъдното осветление.

Репертоарът на концертната зала на фондацията отразява мутационните процеси в съвременното музикално изкуство. С акустично-електронно "предложение" ветераните от "Крафтверк" отбелязаха появата на новия арт храм на ХХI век, а това, което очакват феновете на хибридното изкуство, е оперен спектакъл, обединяващ персонажи от литературата и киното, създаден по поръчка на музея. Най-старите произведения от постоянната колекция на фондацията са от 1960 г. и са организирани в четири раздела: поп арт, съзерцание, експресионизъм и звук. Понякога е трудно да се определи в кое направление би могло да попадне определено произведение. Материали, език и изразни средства са безгрижно преплетени в инсталации, които най-често могат да се окачествят като "експонирано кино" или "видеомутанти". Размисълът за съвремието е обединяваща тема, третирана с нескрит стремеж да се провокира и скандализира, да се породят емоции и разбият правилата. Тепърва предстои тази колекция да се обогатява и да утвърждава това, което изкуствоведите определят с неясното понятие постмодернизъм.

В някои случаи не е нужно да се изчакват десетилетия, за да се установи, че става дума за шедьовър или христоматиен продукт. Мнозина основателно оценяват сградата на фондацията като по-интересна и по-важна от представените в нея произведения. Тържество на авангардната архитектурна мисъл, обединяващо елегантна импозантност и творческа дързост, тя е вече част от учебната програма по архитектура на университета в Харвард.

Още от Капитал