Cover story

Cover story

Блог сравнява български корици на книги с оригиналните им варианти

11932 прочитания

Ако ви се е случвало някога да сте се чувствали обидени като читатели от изданията на любимите ви книги на български език и особено от техните корици, не сте сами. Продуктовият мениджър в IT компания и запален читател Пламен Йорданов решава да направи блог в Tumblr, където с колажи да покаже нагледно разликата в качеството между оригиналното издание на избрано от него книжно заглавие и неговия български превод.

"Преди време в една група за дизайн във Facebook обсъждахме защо кориците на повечето книги в България се правят предимно със снимки от сток фотографии от фотобанки (сайтове, които продават дигитални изображения), провокиран от дискусията, изнамерих корици на оригиналните или на други преводни издания, които ми харесват, и ги сложих редом до българските им еквиваленти", разказва Пламен.

И така от ноември 2014 г. създаденият от него блог bgcover.tumblr.com заживява собствен живот. Но още в началото на разговора авторът му е притеснен да изразява мнение: "Не съм дизайнер все пак, нито илюстратор и в блога си изразявам мнението си като читател."

Според 36-годишния Пламен повечето издателства в България подценяват важната роля на корицата: "Като че ли не осъзнават, че тя може да привлече нови читатели, но и да ги отблъсне. Аз самият съм си купувал книги само защото харесвам дизайна им, дори без да съм чувал нищо за автора им", допълва той и дава пример с "Английски за гълъби" на издателство "Жанет 45". "Личеше си, че е направена с вкус и от човек, който e професионалист. Сложих я в блога като добър пример и хората веднага реагираха и се зарадваха. Много ми допадна и "Часът на чудовището", която представлява съаваторство между илюстратор и писател. Цялостното усещане е съвсем друго."

Пламен е на мнение, че издателствата се опитват да спестят от разходите си и затова не купуват правата върху кориците, но и не наемат дизайнери и илюстратори в България, които да направят нови. "А дори когато откупят оригиналната корица, слагат някой ужасен шрифт, който въобще не е в синхрон с останалото, и развалят цялостното впечатление – пример за това е "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак. В българското издание промениха шрифта, изписаха заглавието с големи букви и сложиха грозни черти около него и развалиха всичко...", коментира Пламен.

Той споделя, че се опитва да чете често, поне по една нова книга всеки месец, и въпреки че има kindle, не е почитател на електронните четци. "Всеки път когато пътувам някъде, посещавам книжарници и се наслаждавам на хубавите издания, чета на английски и немски език." Според него най-хубавите книги са във Великобритания и Франция: "Може би колкото по-голям е пазарът, толкова по-големи инвестиции се влагат и в превод, оформление, дизайн, хартия и единствените книги с грозни корици са криминални и любовни романи.

Проблемът не е само в кориците на книгите, а в цялата визуална култура у нас, дизайнът на опаковки също има още много накъде да се развива." "Много често си слагам ограничения, защото идеята на блога е да сравнявам две и повече корици, затова и не включвам българска литература, някои от изданията са много добри, но има и такива, които се чудя нарочно ли са направени толкова зле."

Блогът на Пламен няма мисия или цел да подобри пазара, а просто да показва наблюденията му като читател.

bgcover.tumblr.com

Ако ви се е случвало някога да сте се чувствали обидени като читатели от изданията на любимите ви книги на български език и особено от техните корици, не сте сами. Продуктовият мениджър в IT компания и запален читател Пламен Йорданов решава да направи блог в Tumblr, където с колажи да покаже нагледно разликата в качеството между оригиналното издание на избрано от него книжно заглавие и неговия български превод.

"Преди време в една група за дизайн във Facebook обсъждахме защо кориците на повечето книги в България се правят предимно със снимки от сток фотографии от фотобанки (сайтове, които продават дигитални изображения), провокиран от дискусията, изнамерих корици на оригиналните или на други преводни издания, които ми харесват, и ги сложих редом до българските им еквиваленти", разказва Пламен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq

    точно така. изумителна е разликата между западните пейпърбек издания и тукашните. и също точно: издателите не искат да плащат права за оригиналната корица, скъпи им се хартията тоже, отгоре на всичко имам чувството, че плащат на техници от печатницата или на секретарките да сглобяват корици. може и да не можем да познаем книгата по корицата, но корицата продава. библиотеката ми е пълна с примери. затова предпочитам и винаги да купя чуждото издание, ако ми попадне. понякога си купувам и чуждо издание, наред с българското. пак заради корицата.

  • 2
    sedd avatar :-|
    mar

    Този блог ми е любим от много време. Бг кориците са ми болна тема, и аз винаги купувам чуждото издание, защото не мога да преглътна много от тукашните. Надявам се, че като се говори повече за дизайн и визуална култура, нещата ще се променят към добро и издателите ще започнат да гледат по-сериозно на това. Най-вече е необходимо да започнат да се доверяват повече на художниците.

  • 3
    nixonanim avatar :-P
    Nixonanim

    Супер, сега ще отворя.

  • 4
    atipova avatar :-|
    атипова

    Най-голям проблем на кориците на книги в България са не толкова изображенията, колкото шрифтовете. Старомодни, сплескани, непропорционални и като им сложат контури и сенки и те цъфват. Това си има прекрасно техническо обяснение: качествени изображения могат да се намерят дори в имидж банки - те нямат език и са конвертируеми, но добри шрифтове на кирилица има рядко. Като резултат графичният дизайнер, ако иска да си свърши добре работата, трябва да обработва текста буква по буква. Трудоемко и досадно. Колко по лесно е да праснеш нещо наготово, да го рамкираш, светнеш. "Абе, стаа."
    От всички бг издателства само Жанет 45 си правят труда.

  • 5
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Допълнителна причина да се чете, когато е възможно, в оригинал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Право на реплика

Право на реплика