В номинациите за 14-ото издание на престижната награда за съвременна архитектура на Европейския съюз влизат девет сгради от осем български студиа. И дали някои от тях ще попаднат сред финалните пет проекта при обявяването им в края на януари не е от толкова голямо значение, защото те вече са оставили своя положителен принос за по-смислена и добра за живеене среда у нас.

OBIA
 (Николай Острев, Владислав Игнатов, Славин Байлов) участват с къщата около двата дъба, които буквално се врязват в интериора и живота на обитателите.

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Определя нашата принадлежност към съвременната европейска естетика и е важна заради признаването на нашето съучастие.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Качеството на архитектурните реализации видимо се повиши и вече има равностойни на европейските стандарти завършени примери. Свидетели сме и на завръщане на минимализма.

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Не виждаме предимства.

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Провокира ни.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
В София - сградата на УАСГ и ЕНЕРГОПРОЕКТ, а в Европа - ALLIANZ ARENA в Мюнхен.

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Считаме, че някои от тях имат качествата да бъдат финалисти.
i/o архитекти (Вяра Желязкова и Георги Кътов) са сред селектираните най-добри от Европа с къщата под наклон в Търговище.

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Наименованието на проекта е "Дълга къща на малък наклон" и именно сложната връзка на структурата на сградата и терена е в основата на проекта. От друга гледна точка може би интерес представлява отдалечеността от утвърдените модели за подобни сгради и използването на много конкретни решения.

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Освен признание номинациите за този конкурс са уникален шанс за българските архитекти да се озоват в контекста на европейската и световната архитектура.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
За съжаление няма качествена промяна. Може би новото са единичните проявления на качествена архитектура в нечастни проекти, засега като изключения.

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?

Необятното поле за изява и експерименти.

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Ние вярваме, че добрата архитектура винаги е свързана с мястото си и го променя към по-добро.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Част от любимите ми сгради са в селекцията на конкурса, ако мога да отговоря и на предишен въпрос.

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?

Вече е имало. Така че винаги има шанс.
"ZOOM студио" (Теодор Тодоров, Николай Николов, Петър Маринов, Красимир Тодоров, Златан Атанасов) производствената база на ДЕККО в черно.

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Тази номинация не носи и не означава каквото и да е за нас. Единствено показва, че кураторите за България имат вкус към естетиката, която изповядваме и ние.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Спряха да строят безкрайни купчини от тухли и бетон. В опит да преживяват колегите свалиха цените на труда си и сега можеш да си поръчаш проект за сграда на цената на "примоция на околовръстното".

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Предимството да работим в България е, че въобще работим. Никъде по света студио, несвързано с политическата и административната конюнктура, не може да си мисли да получи някаква значима поръчка. Но тук е толкова различно — няма шуробаджанащина, честни конкурси, реализирани проекти на млади архитекти.

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Като ни показва как не трябва да се проектира и строи.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Сега се проектира.

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Нашият проект няма никакъв шанс. Пожелавам успех на другите български архитекти. Като цяло вярвам, че ние сме необходимият пълнеж за подобряване на статистиката и оправдание за няколко заплати.
АЕДЕС СТУДИО (Пламен Братков, Росица Браткова и Недко Недев) са архитектите с два проекта в селекцията на "Мис ван дер Рое". Офис сградата "Урбано Модуло" на бул. "Ал. Стамболийски", София, и жилищната сграда "Любата" в кв. "Лозенец", София.  

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Основното и при двете е, че се опитват да реагират на средата – "Урбано Модуло" като нейно продължение, а "Любата" по-скоро като противоположност. Втората е препратка към старите плевни – тя е пауза, а не основно застрояване.

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
За нас най-голяма стойност имаше попадането на "Жаклин" в селекцията преди шест години. Когато един проект стане част от базата данни на фондация "Мис ван дер Рое", той става достъпен за огромен брой хора. След всяко наше досегашно участие в конкурса са завалявали покани за публикации от различни архитектурни издателства и сайтове.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Определено в положителна посока. Бавно, но има разлика.

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Предимството е в това, че много от нещата се правят за пръв път и няма много строго установени правила, което, от друга страна, е и основната трудност при работата тук.

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?

Връзките с историческото наследство в новата архитектура се случват по-скоро подсъзнателно – като резултат от цялостното светоусещане, изградено от наслоени пластове – исторически, културни… От друга страна, "Любата" е съвсем съзнателно търсена връзка с българското минало.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
В София – църквата "Света Параскева" на "Раковски".

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?

При сегашната типология на проектите в България става все по-невъзможно да се стигне по-нагоре. Ние правим предимно жилища и офиси – по тези теми е казано вече безкрайно много. В Европа от години и все повече се интересуват от публични пространства, обществени сгради, от социалната страна на архитектурата, от напълно нов прочит на определени теми.

В никакъв случай не искаме да прозвучи като мрънкане, но обществени сгради и пространства не се правят от частни инвеститори, а именно частните инвеститори са тези, които строят архитектура в България. Проектите финалисти обикновено са примери за безкомпромисни решения – идея, проведена от начало до край без колебание – финансово или друго. За съжаление не мисля, че при сегашната ситуация имаме сериозен шанс.
CONVEYER (Ивайло Андреев и Ангел Савлаков) са в селекцията със своето решение за частна детска градина "КИТА" в кв. "Драгалевци", София.

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Съобразяване със специфичните особености на терена и контекста като цяло, създаване на лесно разпознаваем за деца и родители характер на сградата, стимулиране на детското въображение и креативност посредством нестандартни вътрешни пространства.

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Гледаме на номинацията като поощрение да продължаваме да работим по същия начин, по който сме работили досега. Номинацията е важна за нас с това, че се оценява опитът за промяна на типологията на детските заведения в България чрез създадената от нас такава.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Две години са изключително малък срок за архитектурната среда – строителството на една средно голяма сграда продължава толкова. По-вярно според нас е да се обсъжда период от 20 години. Ако говорим за такъв – масовата жилищна среда се е променила към по-лошо. Изключение правят отделни знакови примери. В обществените сгради и съоръжения с публично финансиране нещата също са зле – липсват архитектурни конкурси и това много ни отдалечава от добрата европейска архитектурна среда.

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Едно от малкото предимства, което за съжаление лесно се превръща в недостатък, е свободата естетиката на архитектурната идея да зависи само от архитекта и възложителя. Интересен би бил въпросът какви са недостатъците да се работи и реализира в България...

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Самото понятие българска архитектура е изключително любопитно за дефиниране. Предпочитаме да се ограничим само с това, че се възхищаваме на примерите за български модернизъм от периода 1920 – 1940 г., който е силно европейски ориентиран и изпреварил многократно времето си – вижте двете великолепни жилищни сгради на бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски" в София на архитектите Радослав Радославов и Константин Джангозов.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Да, разбира се. Всеки проект, който отговаря на духа и философията на наградата "Мис ван дер Рое", има шанс да бъде оценен.
ФОСО & Симеон Стоилов студио (Явор Йорданов и Симеон Стоилов) представят Палеонтологичния музей в село Дорково.

1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)

2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Я.Й.: За мен е важно да срещам разбиране на идеите си, а това е висока оценка на реализацията им.
С.С.: Радвам се, че има зрители и професионалисти, които са оценили качествата и са номинирали сградата. Това значи, че е имало смисъл да се преодоляват всички трудности и проблеми по реализацията на сградата и експозицията.

3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Я.Й.: Продължава тенденция към по-рафинирана, по-осъзната, по-смислена архитектура, а две години са прекалено недостатъчни за промяна, особено когато се строи малко. Това помага да се отсее по-качествената архитектура на принципа на естествения подбор.
С.С.: Реализираха се няколко добри проекта, което ми дава надежда за вкуса на инвеститорите и остояването на мнение на днешните архитекти. Вкусът се възпитава.

4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Я.Й.: България е с богати природни дадености, за което рядко си даваме сметка, а това е важна предпоставка за създаване на вълнуваща архитектура. Затова тук имаме уникалната възможност по атрактивен начин да претворим тази среда чрез сградите и пространствата, които проектираме.
С.С.: Най-вече свободата и липсата на функциониращи съвременни обществени сгради.

5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Я.Й.: Има примери, които ми вдъхват увереност, че в България също могат да се случват стойностни неща.
С.С.: Лично на мен като художник почти никак, по-скоро познанството ми с добри съвременни архитекти, с които споделям, обсъждам и реализирам различни проекти, е по-важно и вдъхновяващо, отколкото малкото наистина добри сгради в България.

6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Я.Й.: "Стъкленото" – всички така наричаха началното ми училище в кв.
"Лозенец" над хотел "Хемус" – 122 ОУ "Н. Лилиев".
С.С.: Проектът в развитие за реновация на музея "Пергамон" в Берлин на Дейвид Чипърфилд. В София: Red Apple на "Аедес студио" и офиса на Dekko на "ZOOM студио".

7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?

Я.Й.: Самото номиниране означава, че имат шанс. Като разглеждам отличените проекти от предишни години, мисля, че той е голям. В същото време сред сегашните има и доста чуждестранни, които бих подбрал.
С.С.: Надявам се да е така, има изключително качествени проекти, изпълнени по всички световни норми за архитектура и дизайн.
Националният музеен комплекс на архитект Янко Апостолов, който работи между България и САЩ, дава сериозна заявка за положителното развитие на обществените сгради у нас.

Това ще е водещият музей на визуалните изкуства в страната и в него се съсредоточва пълният спектър от музеологични функции. Вътрешността е организирана гъвкаво и адаптивно спрямо програмата на подобна сграда.

Значителна част от пространства са посветени на временни експозиции, административни офиси, депа за съхранение на изкуство и технически съоръжения, а постоянната експозиция ще е една (с подбор от експонати от колекциите на НХГ и НГЧИ). Вътрешният двор е своеобразен отворен център за взаимодействие посредством събития, инсталации и срещи.

(Архитектът не успя да ни отговори до редакционото приключване на броя.)
Офис сграда "Ариес билдинг" на LP Group (Атанас Панов и Лорита Панова) се отличава със своя монолитен и стилен изглед сред гъсто застроената част на бул. "Черни връх" в София.

Основната идея е да се очертае изразителен силует с един прост инструмент, а именно филигрираната каменна решетка, която обобщава обемите и определя сградата в различен мащаб.

(Архитектите не успяха да ни отговорят до редакционното приключване на броя.)

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    zoomout avatar :-|
    zoomout

    Капитал, какво точно означава н/н?

  • 2
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Детската градина има много находчив дизайн, бравос! :)

  • 3
    capital avatar :-|
    capital

    До коментар [#1] от "zoomout":

    На съответния въпрос не е отговорено.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#1] от "zoomout":''Капитал, какво точно означава н/н?''


    Това, че ''н/н'' стои под въпроса ''Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?'' е многозначително. Защото, според мене най-'отличителната' характеристика на тази сграда е нейната НЕотличителност. ;)

  • 5
    princess_x avatar :-P
    princess_x

    До коментар [#2] от "buiko":''Детската градина има много находчив дизайн, бравос!''

    За мене е по-важно да разбера как са решили въпроса с топлоизолацията, за да не опекат дечицата през лятото или ги замразят, през зимата.

  • 6
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Сграда 2: ''...може би интерес представлява отдалечеността от утвърдените модели за подобни сгради и използването на много конкретни решения.''

    Може би е толкова отдалечена, че повече прилича на безлична офис сграда или поликлиника, отколкото на 'къща', в смиъл 'дом'.

  • 7
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Коментар 4 :''Това, че ''н/н'' стои под въпроса ''Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?'' е многозначително. Защото, според мене най-'отличителната' характеристика на тази сграда е нейната НЕотличителност. ;)

    Отнася се за сграда 1.

  • 8
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Харесват ми отговорите, а и проектът, на авторите на третата сграда.

  • 9
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    За снимка/сграда 5: обикновено на италиански съществителното се поставя пред прилагателното - ''Модуло Урбано'', а не ''Урбано Модуло''.

  • 10
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    До коментар [#5] от "princess_x":

    Грубия строеж го е правил Арго Груп, изолацията е една педя. Доста добре си разбират от работата!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход