OBIA (Николай Острев, Владислав Игнатов, Славин Байлов) участват с къщата около двата дъба, които буквално се врязват в интериора и живота на обитателите.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Определя нашата принадлежност към съвременната европейска естетика и е важна заради признаването на нашето съучастие.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Качеството на архитектурните реализации видимо се повиши и вече има равностойни на европейските стандарти завършени примери. Свидетели сме и на завръщане на минимализма.
4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Не виждаме предимства.
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Провокира ни.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
В София - сградата на УАСГ и ЕНЕРГОПРОЕКТ, а в Европа - ALLIANZ ARENA в Мюнхен.
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Считаме, че някои от тях имат качествата да бъдат финалисти.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Наименованието на проекта е "Дълга къща на малък наклон" и именно сложната връзка на структурата на сградата и терена е в основата на проекта. От друга гледна точка може би интерес представлява отдалечеността от утвърдените модели за подобни сгради и използването на много конкретни решения.
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Освен признание номинациите за този конкурс са уникален шанс за българските архитекти да се озоват в контекста на европейската и световната архитектура.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
За съжаление няма качествена промяна. Може би новото са единичните проявления на качествена архитектура в нечастни проекти, засега като изключения.
4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Необятното поле за изява и експерименти.
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Ние вярваме, че добрата архитектура винаги е свързана с мястото си и го променя към по-добро.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Част от любимите ми сгради са в селекцията на конкурса, ако мога да отговоря и на предишен въпрос.
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Вече е имало. Така че винаги има шанс.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Тази номинация не носи и не означава каквото и да е за нас. Единствено показва, че кураторите за България имат вкус към естетиката, която изповядваме и ние.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Спряха да строят безкрайни купчини от тухли и бетон. В опит да преживяват колегите свалиха цените на труда си и сега можеш да си поръчаш проект за сграда на цената на "примоция на околовръстното".
4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Предимството да работим в България е, че въобще работим. Никъде по света студио, несвързано с политическата и административната конюнктура, не може да си мисли да получи някаква значима поръчка. Но тук е толкова различно — няма шуробаджанащина, честни конкурси, реализирани проекти на млади архитекти.
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Като ни показва как не трябва да се проектира и строи.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Сега се проектира.
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Нашият проект няма никакъв шанс. Пожелавам успех на другите български архитекти. Като цяло вярвам, че ние сме необходимият пълнеж за подобряване на статистиката и оправдание за няколко заплати.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Основното и при двете е, че се опитват да реагират на средата – "Урбано Модуло" като нейно продължение, а "Любата" по-скоро като противоположност. Втората е препратка към старите плевни – тя е пауза, а не основно застрояване.
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
За нас най-голяма стойност имаше попадането на "Жаклин" в селекцията преди шест години. Когато един проект стане част от базата данни на фондация "Мис ван дер Рое", той става достъпен за огромен брой хора. След всяко наше досегашно участие в конкурса са завалявали покани за публикации от различни архитектурни издателства и сайтове.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Определено в положителна посока. Бавно, но има разлика.
Предимството е в това, че много от нещата се правят за пръв път и няма много строго установени правила, което, от друга страна, е и основната трудност при работата тук.
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Връзките с историческото наследство в новата архитектура се случват по-скоро подсъзнателно – като резултат от цялостното светоусещане, изградено от наслоени пластове – исторически, културни… От друга страна, "Любата" е съвсем съзнателно търсена връзка с българското минало.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
В София – църквата "Света Параскева" на "Раковски".
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
При сегашната типология на проектите в България става все по-невъзможно да се стигне по-нагоре. Ние правим предимно жилища и офиси – по тези теми е казано вече безкрайно много. В Европа от години и все повече се интересуват от публични пространства, обществени сгради, от социалната страна на архитектурата, от напълно нов прочит на определени теми.
В никакъв случай не искаме да прозвучи като мрънкане, но обществени сгради и пространства не се правят от частни инвеститори, а именно частните инвеститори са тези, които строят архитектура в България. Проектите финалисти обикновено са примери за безкомпромисни решения – идея, проведена от начало до край без колебание – финансово или друго. За съжаление не мисля, че при сегашната ситуация имаме сериозен шанс.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
Съобразяване със специфичните особености на терена и контекста като цяло, създаване на лесно разпознаваем за деца и родители характер на сградата, стимулиране на детското въображение и креативност посредством нестандартни вътрешни пространства.
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Гледаме на номинацията като поощрение да продължаваме да работим по същия начин, по който сме работили досега. Номинацията е важна за нас с това, че се оценява опитът за промяна на типологията на детските заведения в България чрез създадената от нас такава.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Две години са изключително малък срок за архитектурната среда – строителството на една средно голяма сграда продължава толкова. По-вярно според нас е да се обсъжда период от 20 години. Ако говорим за такъв – масовата жилищна среда се е променила към по-лошо. Изключение правят отделни знакови примери. В обществените сгради и съоръжения с публично финансиране нещата също са зле – липсват архитектурни конкурси и това много ни отдалечава от добрата европейска архитектурна среда.
4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Едно от малкото предимства, което за съжаление лесно се превръща в недостатък, е свободата естетиката на архитектурната идея да зависи само от архитекта и възложителя. Интересен би бил въпросът какви са недостатъците да се работи и реализира в България...
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Самото понятие българска архитектура е изключително любопитно за дефиниране. Предпочитаме да се ограничим само с това, че се възхищаваме на примерите за български модернизъм от периода 1920 – 1940 г., който е силно европейски ориентиран и изпреварил многократно времето си – вижте двете великолепни жилищни сгради на бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски" в София на архитектите Радослав Радославов и Константин Джангозов.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Да, разбира се. Всеки проект, който отговаря на духа и философията на наградата "Мис ван дер Рое", има шанс да бъде оценен.
1. Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?
- (без отговор на въпроса - бел.ред.)
2. Какво означава и по какъв начин е важна за вас тази номинация?
Я.Й.: За мен е важно да срещам разбиране на идеите си, а това е висока оценка на реализацията им.
С.С.: Радвам се, че има зрители и професионалисти, които са оценили качествата и са номинирали сградата. Това значи, че е имало смисъл да се преодоляват всички трудности и проблеми по реализацията на сградата и експозицията.
3. Как се е променила архитектурната среда в България за последните две години?
Я.Й.: Продължава тенденция към по-рафинирана, по-осъзната, по-смислена архитектура, а две години са прекалено недостатъчни за промяна, особено когато се строи малко. Това помага да се отсее по-качествената архитектура на принципа на естествения подбор.
С.С.: Реализираха се няколко добри проекта, което ми дава надежда за вкуса на инвеститорите и остояването на мнение на днешните архитекти. Вкусът се възпитава.
4. Кои са предимствата да работите и реализирате проекти в България?
Я.Й.: България е с богати природни дадености, за което рядко си даваме сметка, а това е важна предпоставка за създаване на вълнуваща архитектура. Затова тук имаме уникалната възможност по атрактивен начин да претворим тази среда чрез сградите и пространствата, които проектираме.
С.С.: Най-вече свободата и липсата на функциониращи съвременни обществени сгради.
5. Как влияе българската архитектура и нейното наследство върху работата ви?
Я.Й.: Има примери, които ми вдъхват увереност, че в България също могат да се случват стойностни неща.
С.С.: Лично на мен като художник почти никак, по-скоро познанството ми с добри съвременни архитекти, с които споделям, обсъждам и реализирам различни проекти, е по-важно и вдъхновяващо, отколкото малкото наистина добри сгради в България.
6. Коя е вашата любима сграда в София/в Европа?
Я.Й.: "Стъкленото" – всички така наричаха началното ми училище в кв.
"Лозенец" над хотел "Хемус" – 122 ОУ "Н. Лилиев".
С.С.: Проектът в развитие за реновация на музея "Пергамон" в Берлин на Дейвид Чипърфилд. В София: Red Apple на "Аедес студио" и офиса на Dekko на "ZOOM студио".
7. Има ли шанс български проект да бъде селектиран за изложбата и/или за финалната петорка?
Я.Й.: Самото номиниране означава, че имат шанс. Като разглеждам отличените проекти от предишни години, мисля, че той е голям. В същото време сред сегашните има и доста чуждестранни, които бих подбрал.
С.С.: Надявам се да е така, има изключително качествени проекти, изпълнени по всички световни норми за архитектура и дизайн.
Това ще е водещият музей на визуалните изкуства в страната и в него се съсредоточва пълният спектър от музеологични функции. Вътрешността е организирана гъвкаво и адаптивно спрямо програмата на подобна сграда.
Значителна част от пространства са посветени на временни експозиции, административни офиси, депа за съхранение на изкуство и технически съоръжения, а постоянната експозиция ще е една (с подбор от експонати от колекциите на НХГ и НГЧИ). Вътрешният двор е своеобразен отворен център за взаимодействие посредством събития, инсталации и срещи.
(Архитектът не успя да ни отговори до редакционото приключване на броя.)
Основната идея е да се очертае изразителен силует с един прост инструмент, а именно филигрираната каменна решетка, която обобщава обемите и определя сградата в различен мащаб.
(Архитектите не успяха да ни отговорят до редакционното приключване на броя.)
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
12 коментара
Капитал, какво точно означава н/н?
Детската градина има много находчив дизайн, бравос! :)
До коментар [#1] от "zoomout":
На съответния въпрос не е отговорено.
До коментар [#1] от "zoomout":''Капитал, какво точно означава н/н?''
Това, че ''н/н'' стои под въпроса ''Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?'' е многозначително. Защото, според мене най-'отличителната' характеристика на тази сграда е нейната НЕотличителност. ;)
До коментар [#2] от "buiko":''Детската градина има много находчив дизайн, бравос!''
За мене е по-важно да разбера как са решили въпроса с топлоизолацията, за да не опекат дечицата през лятото или ги замразят, през зимата.
Сграда 2: ''...може би интерес представлява отдалечеността от утвърдените модели за подобни сгради и използването на много конкретни решения.''
Може би е толкова отдалечена, че повече прилича на безлична офис сграда или поликлиника, отколкото на 'къща', в смиъл 'дом'.
Коментар 4 :''Това, че ''н/н'' стои под въпроса ''Коя е най-отличителната характеристика на вашата сграда?'' е многозначително. Защото, според мене най-'отличителната' характеристика на тази сграда е нейната НЕотличителност. ;)
Отнася се за сграда 1.
Харесват ми отговорите, а и проектът, на авторите на третата сграда.
За снимка/сграда 5: обикновено на италиански съществителното се поставя пред прилагателното - ''Модуло Урбано'', а не ''Урбано Модуло''.
До коментар [#5] от "princess_x":
Грубия строеж го е правил Арго Груп, изолацията е една педя. Доста добре си разбират от работата!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.