Гласовете им чувам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гласовете им чувам

Буров – ул. "Московска" 41

Гласовете им чувам

Знакови къщи в центъра с драматична история

25438 прочитания

Буров – ул. "Московска" 41

© Александър Геров


След онази празнична разходка из софийския "акропол" дни наред не ми даваше мира усещането, че нещо съм подминала, нещо не съм догледала, не съм се заслушала в нещо. И се върнах пак на знаковата ул. "Московска", стаила какви ли не гласове, след като е заглъхнала шумотевицата от посрещането на руските войски преди почти век и половина... Този път не се отклоних по някоя от пресечките й, а останах на горния тротоар край тревната площ, рамкираща площада пред "Св. Ал. Невски": оттам се обхващат с един поглед няколкото къщи на големи българи от по-старо време, за които са чували малцина от минаващите покрай тях.

"По-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма... заклевам ви, никога не я изоставяйте!" Съдбовни ли се оказват думите (както и много политически прозрения) на държавника банкер Атанас Буров, възкресявани напоследък в много печатни издания? Неоспоримо съдържание в плът и кръв им е дал той, като е отказал да спаси с бягство живота си, а е предпочел да срещне унижения, страдания и смърт на родна земя. Къщата му на №41, пред която стоя, е от началото на 30-те години на миналия век, когато Буров е бил външен министър в правителството на Андрей Ляпчев и вече е преживял и емиграцията си в Букурещ след септемврийските събития от 1922 г., а и е оцелял по чудо в Балканската война, където е повел атака "на нож" при Чаталджа. Еднофамилното жилище на два етажа, с приемни и висока мансарда в характерния за десетилетието стил "нова класика" е по проект на арх. Сава Овчаров, тъкмо приключил с разширяването на сградата на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Главната фасада откъм представителната улица е увенчана с богат корниз и завършва с мансарден покрив, обшит с цинкова ламарина, а между правоъгълните прозорци с класическа рамка са поставени като брошки два орелефни медальона с изображения на Св. Георги, малко поохлузени от времето. По-раздвижената фасада с тераса и зимна градина е обърната към ул. "11 август". Кръгло фоайе с мраморна камина посрещало гостите и деловите партньори, а интериорът е бил с дървени ламперии и гипсова украса по таваните. Стопанинът, потомък по майчина линия на Иларион Макариополски, възпитаник на габровската Априлова гимназия и на Парижкия университет, свързан чрез съпругата си Смарайда с прославения род Салабашеви, накарал дори Фердинанд да се почувства заплашен от мощта на двата рода. Банкерът политик не се побоял да възрази гневно и далновидно срещу влизането на България на германска страна в Първата световна война, а като се обявил и против тираничната съсловно ориентирана вътрешна политика на Стамболийски, си понесъл последиците – секвестиране на имуществото и принудителна емиграция. А задето с несломимата си вяра в парламентарната демокрация приел да участва като министър без портфейл в едноседмичното правителство на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г., правейки същевременно отчаяни дипломатически опити да предотврати погрома за България в края на войната, Буров е осъден, лежи в затвора, след това е изселен със съпругата му и отново е съден като "народен враг", но болестта и смъртта са му спестили повечето от 20-те години строг тъмничен затвор. Къщата му (години по-късно обявена за архитектурен паметник) е одържавена още приживе на семейството и използвана за административните нужди на новата власт. Днес оттам се управлява общинската собственост на столичното кметство.

Докато се опитвах да надникна в миналото на редицата достолепни къщи между пресечките "Париж" и "Дунав", осъзнах, че пред мен се разгръща драма в поне четири действия с по три явления във всяко и една интермедия. Второ действие се е състояло в съседната къща, на №43, построена десетина години по-рано, през 1921 г., от забележителния българин Иван Евстратиев Гешов за двама от синовете му – Евстрати и Евлоги. Имената им стоят на паметна плоча върху обновената фасада на сградата в тогавашния стил "модерн", подчертан с кръгла еркерна кула, чието куполообразно покритие изглежда днес по съвсем друг начин, наподобявайки метално-ажурния купол над виенския Дом на сецесиона. Драмата на семейство Гешови минава през възход, борби, страдания, всеотдайност, признание и отричане, а за епилог синът им Евстрати, финансист, е затворен за две години в Белене, после е интерниран в Троян, след като, продължавайки фамилната благотворителна дейност, е дарил на БАН изключително богатата бащина библиотека и архива на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Като родственик на големите филантропи политикът и дипломат Иван Ев. Гешов е предал завещаното му от тях за построяването на първия университет на свободна България, а докато е бил министър-председател, създава Академията на науките, ръководи я и я поддържа финансово. Възпитан в родолюбие от първия си даскал Йоаким Груев, образован в американско училище и британски университет, Иван, синът на търговеца Евстрати Гешов от Пловдив, се оказва първият български хроникьор на зверското потушаване на Априлското въстание, дописките му са публикувани във в. "Таймс", а "хонорарът" му от турските власти е смъртна присъда, заменена с доживотна след намесата на британското посолство.

Буров – ул. "Московска" 41
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала
Мушанови – ул. "Московска" 45
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Естествено става един от първостроителите на освободена България, отказва дипломатически пост в Америка и след като служи известно време на новите институции в Източна Румелия, отива в София, за да бъде последователно председател на БНБ, министър в няколко правителства и министър-председател на България от 1911 до 1913 г. – радетел за национално единство и напредничаво образование, приет по света като български държавник европейски политик. Тогава домът на многочленното му семейство бил на ул. "Цар Освободител" 16 в сграда по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер – създател на европейския облик на столицата ни. Останките от нея, захлупени днес от някаква нова бизнес сграда, едва ли могат да събудят в обществената памет почит към личностите, творили историята ни. Малцина знаят и колко общежития за студенти и научни работници е построила фамилията на акад. Гешов на софийските улици, по които минаваме забързани. Имената над входовете им – "Мария и Иван Гешови" на ул. "Граф Игнатиев" 15, "Евстрати и Анка Гешови" в Красно село, както и домът на "Сердика" 4, подарен на БАН, отдавна са заличени, дори дарителските условия в завещанията са нарушени при превръщането им в канцеларии на властта около 1945 г.

Интермедия: През 1945 г. в Англия е публикувана една малка, но много "опасна" книжка, забранена в България до 1989 г. Във "Фермата на животните" от Джордж Оруел стопанинът на господарската къща е изгонен от нея, а водачите на животинския бунт се заричат никога да не живеят сред удобствата й, да не докосват алкохол и запасите от храна, част от които отначало дори изхвърлят като боклук. Постепенно суровите правила на новия ред са дописани с изключения в полза на... "по-равните" животни - прасетата-водачи. Не след дълго те обричат на глад останалите четириноги и хвъркати, като изземват плодовете на къртовския им труд и ги продават на двуногите "врагове" от съседните ферми, а печалбата от сделките прибират за все по-охолния си живот по меките мебели на Къщата. Възроптае ли някое животно, повече никой не го вижда, нито чува за него.

Каквито и наследници на братята и сестрите Гешови да са останали, те са далеч от родината, а къщите им са просто декори на Трето явление от това действие на историческата драма. Нов холдинг, придобил имота, гради имидж с добро реновиране на архитектурния паметник и поддръжка на градината в задния му двор. Дали са запазени дърворезбованите врати и гипсовата украса на таваните не може да се разбере, защото обектът е силно охраняван. Не се вижда и някогашният барелеф над входа отстрани (сигурно е бил премахнат още през Второ явление). Ще може ли бизнесът на сегашните обитатели на братя-Гешовата къща да впише имената (и прякорите им) в историята за един век напред?

За трето действие пристъпвам към почти огледално подобната съседка на №45, построена около 1925 г. по проект на знаменития архитектурен тандем Иван Васильов и Димитър Цолов, автори на много от къщите в тази рубрика. Двуетажна, с висок сутерен, но без обичайния издигнат покрив над тавана, тя има обла конзола, увенчана с кокетен фронтон като диадема. В нея е живяла сестрата на министър Никола Мушанов. Интериорът бил забележителен, с много елементи от българския бит. За съдбата на обитателката не открих нищо в достъпните ми източници, където е записано обаче, че през 1947 г. къщата е била одържавена и в нея се настанил новият земеделски шеф Георги Трайков, а след него – съветски военен аташе. Много по-късно е предоставена на Института по балканистика към БАН, който е запазил поне външния й вид.

Спас Дупаринов – ул. "Врабча" 20
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала
ген. Никифоров – ул. "11 август" 10
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

Някога вторият етаж е бил долепен до четвъртата на този ред достолепна къща – на министъра демократ Никола Мушанов (1872-1951), построена през 1920 г. по проект на легендарния български архитект Станчо Белковски. В Първо явление на последното действие от драмата на архитектурния ансамбъл в тази монументална част на София собственикът на дома в стил "модерн" е заемал вече четири министерски кресла (свързани все с просвещение, здравеопазване и съобщения) и се е съпротивлявал срещу въвличането на България в Първата световна война като съюзник на Германия. Непримирим и доблестен, той се оказва и политически затворник, загдето се е потивопоставил на Александър Стамболийски, но след като е освободен, не се присъединява и към следващата диктатура – на Александър Цанков. Много по-късно оглавява три поредни правителства, участва в спасяването на българските евреи и отново се опитва да промени външната политика на родината, за да я изкара от войната и да се избегне настъплението на Съветския съюз срещу България. Затова влиза в последното правителство, което обрича и него, и Буров на "народния съд". "Нямам къща, защото държавата я завзе", пише Мушанов в кратките си спомени и в дневника, воден из лагери и затвори, но прекъснат след смъртта на съпругата му, малко преди самият той да бъде убит в Държавна сигурност. Завзета от министерства и техните служби, къщата скоро загубва не само пластичната декорация с инициалите на собственика – НМ, но и голяма част от стилния интериор. Докато в Трето явление цялата къща изчезва за историческата ни памет! Вместо да приюти музей или театър, преди 10 г. тя е принесена в жертва на алчността и най-безотговорно е съборена, а на нейно място има бутафорна имитация на фасадата й (без изящния фронтон от старите снимки), надградена със стъклени стени, през които сменящите се бизнес наематели да гледат София отвисоко.

Реших да пообиколя още малко "Зоната на исторически развилия се административен и културен обществен център", както е маркирано в архивите това каре. Свърнах наляво по ул."Дунав" и подминах високата ъглова кооперация от 1940 г. в рационалния стил "Баухаус", за да видя на №2 един от малко познатите образци на сецесиона. Къщата на проф. Райко Горанов (1869-1940), един от големите дарители на университетската библиотека, е построена през 1912 г. от арх. Карл Хайнрих, чието дело е и интериорът на княжеския дворец. Той пристигнал като асистент на арх. Фридрих Грюнангер, но останал тук до края на живота си. Външната декорация, както и пластичната украса на стълбището и таваните са в стил рококо – с фризове, сложни фронтони и женски бюстове. Удивително хармонична еклектика, устояла на времето, някак невъзмутима на вид и сега...

Тук всяка пресечка разказва история! На "11 август" 10 е живял ген. Никифор Никифоров, герой от Сръбско-българската война и министър в правителството на Иван Ев. Гешов. Къщата му е построена през 1891 г. в стила на националния романтизъм, повлиян от стигналия и до нас сецесион. Зимната градина и покритата тераса са обточени с изящно ковано желязо. От мебелите, кристалите и мозайките не е запазено нищо, а придобилите имота на части в последните години са махнали и махагоновата стълба, за да преустроят интериора. Музейни специалисти все още проучват съдбата на къщата и разказват чудни неща за нея.

Затварям карето по ул. "Врабча", където на №9 е забележителната къща на Савови, проектирана през 1921 г. от арх. Никола Лазаров – дипломант на парижката архитектурна школа и син на занаятчия от Карлово, обесен като сподвижник на Левски. Отличен за творческите си постижения още като студент, Лазаров е автор на 140 сгради из цяла България. Когато купува красивата барокова къща, Димитър Савов, син на четник на Ботев и образован в Берлин и Париж, е министър на финансите и участва в управителните съвети на няколко големи банки и икономически дружества. Осъден от "народния съд", завършва живота си в Белене. В национализираната му къща за кратко е настанен екзарх Стефан, защитникът на евреите, докато и той не е интерниран като "враг на народа". Синът на Димитър Савов, Стефан, е репресиран, но доживява да стане председател на Народното събрание от 1991 до 1992. През всичкото време дотогава къщата на семейството му е служела за детска градина, а днес е нечия непристъпна собственост.

На виенски дворец прилича къщата на "Врабча" 20 с паметна плоча, от която разбирам, че тук е живял д-р Спас Дупаринов (1892-1923), земеделски деец, журналист и държавник, депутат и накрая министър на правосъдието в правителството на Ал. Стамболийски. Учил е право в Женева и Брюксел, участвал е в две войни, но се е стремял да помирява враждите в политичекия живот на България. "Моят баща би бил светец като Апостола", казвала дъщеря му, актрисата Маргарита Дупаринова, която е била едва двегодишна при коварното му убийство през 1923 г.

Стефан Савов – ул. "Врабча" 9
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала
Райко Горанов – ул. "Дунав" 2
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала
Гешови – ул. "Московска" 43
Автор: Александър Геров
Преглед на оригинала

След онази празнична разходка из софийския "акропол" дни наред не ми даваше мира усещането, че нещо съм подминала, нещо не съм догледала, не съм се заслушала в нещо. И се върнах пак на знаковата ул. "Московска", стаила какви ли не гласове, след като е заглъхнала шумотевицата от посрещането на руските войски преди почти век и половина... Този път не се отклоних по някоя от пресечките й, а останах на горния тротоар край тревната площ, рамкираща площада пред "Св. Ал. Невски": оттам се обхващат с един поглед няколкото къщи на големи българи от по-старо време, за които са чували малцина от минаващите покрай тях.

"По-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма... заклевам ви, никога не я изоставяйте!" Съдбовни ли се оказват думите (както и много политически прозрения) на държавника банкер Атанас Буров, възкресявани напоследък в много печатни издания? Неоспоримо съдържание в плът и кръв им е дал той, като е отказал да спаси с бягство живота си, а е предпочел да срещне унижения, страдания и смърт на родна земя. Къщата му на №41, пред която стоя, е от началото на 30-те години на миналия век, когато Буров е бил външен министър в правителството на Андрей Ляпчев и вече е преживял и емиграцията си в Букурещ след септемврийските събития от 1922 г., а и е оцелял по чудо в Балканската война, където е повел атака "на нож" при Чаталджа. Еднофамилното жилище на два етажа, с приемни и висока мансарда в характерния за десетилетието стил "нова класика" е по проект на арх. Сава Овчаров, тъкмо приключил с разширяването на сградата на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Главната фасада откъм представителната улица е увенчана с богат корниз и завършва с мансарден покрив, обшит с цинкова ламарина, а между правоъгълните прозорци с класическа рамка са поставени като брошки два орелефни медальона с изображения на Св. Георги, малко поохлузени от времето. По-раздвижената фасада с тераса и зимна градина е обърната към ул. "11 август". Кръгло фоайе с мраморна камина посрещало гостите и деловите партньори, а интериорът е бил с дървени ламперии и гипсова украса по таваните. Стопанинът, потомък по майчина линия на Иларион Макариополски, възпитаник на габровската Априлова гимназия и на Парижкия университет, свързан чрез съпругата си Смарайда с прославения род Салабашеви, накарал дори Фердинанд да се почувства заплашен от мощта на двата рода. Банкерът политик не се побоял да възрази гневно и далновидно срещу влизането на България на германска страна в Първата световна война, а като се обявил и против тираничната съсловно ориентирана вътрешна политика на Стамболийски, си понесъл последиците – секвестиране на имуществото и принудителна емиграция. А задето с несломимата си вяра в парламентарната демокрация приел да участва като министър без портфейл в едноседмичното правителство на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г., правейки същевременно отчаяни дипломатически опити да предотврати погрома за България в края на войната, Буров е осъден, лежи в затвора, след това е изселен със съпругата му и отново е съден като "народен враг", но болестта и смъртта са му спестили повечето от 20-те години строг тъмничен затвор. Къщата му (години по-късно обявена за архитектурен паметник) е одържавена още приживе на семейството и използвана за административните нужди на новата власт. Днес оттам се управлява общинската собственост на столичното кметство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Хубави къщи.

  • 2
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    произведения

  • 3
    4itatel avatar :-|
    4itatel

    Красиви къщи.Ужасни комунисти.

  • 4
    georgedm avatar :-|
    Георги

    Щастливец съм, че бях в последната група, която беше настанена в къщата на ул. "Врабча" №9, докато сградата все още се ползваше като детска градина. Никога няма да забравя това удивително място, а израстването там остави траен отпечатък върху мен. Макар и като дете, още тогава се възхищавах на архитектурата на този паметник.
    Макар днес да е оградена и сериозно охранявана, всеки път когато мина покрай къщата, аз успявам да вляза отново вътре (не в действителност, а чрез спомените, които съм запазил трайно в съзнанието си).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK