Гласовете им чувам

След онази празнична разходка из софийския "акропол" дни наред не ми даваше мира усещането, че нещо съм подминала, нещо не съм догледала, не съм се заслушала в нещо. И се върнах пак на знаковата ул. "Московска", стаила какви ли не гласове, след като е заглъхнала шумотевицата от посрещането на руските войски преди почти век и половина... Този път не се отклоних по някоя от пресечките й, а останах на горния тротоар край тревната площ, рамкираща площада пред "Св. Ал. Невски": оттам се обхващат с един поглед няколкото къщи на големи българи от по-старо време, за които са чували малцина от минаващите покрай тях.

"По-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма... заклевам ви, никога не я изоставяйте!" Съдбовни ли се оказват думите (както и много политически прозрения) на държавника банкер Атанас Буров, възкресявани напоследък в много печатни издания? Неоспоримо съдържание в плът и кръв им е дал той, като е отказал да спаси с бягство живота си, а е предпочел да срещне унижения, страдания и смърт на родна земя. Къщата му на №41, пред която стоя, е от началото на 30-те години на миналия век, когато Буров е бил външен министър в правителството на Андрей Ляпчев и вече е преживял и емиграцията си в Букурещ след септемврийските събития от 1922 г., а и е оцелял по чудо в Балканската война, където е повел атака "на нож" при Чаталджа. Еднофамилното жилище на два етажа, с приемни и висока мансарда в характерния за десетилетието стил "нова класика" е по проект на арх. Сава Овчаров, тъкмо приключил с разширяването на сградата на Българското книжовно дружество (по-късно БАН). Главната фасада откъм представителната улица е увенчана с богат корниз и завършва с мансарден покрив, обшит с цинкова ламарина, а между правоъгълните прозорци с класическа рамка са поставени като брошки два орелефни медальона с изображения на Св. Георги, малко поохлузени от времето. По-раздвижената фасада с тераса и зимна градина е обърната към ул. "11 август". Кръгло фоайе с мраморна камина посрещало гостите и деловите партньори, а интериорът е бил с дървени ламперии и гипсова украса по таваните. Стопанинът, потомък по майчина линия на Иларион Макариополски, възпитаник на габровската Априлова гимназия и на Парижкия университет, свързан чрез съпругата си Смарайда с прославения род Салабашеви, накарал дори Фердинанд да се почувства заплашен от мощта на двата рода. Банкерът политик не се побоял да възрази гневно и далновидно срещу влизането на България на германска страна в Първата световна война, а като се обявил и против тираничната съсловно ориентирана вътрешна политика на Стамболийски, си понесъл последиците – секвестиране на имуществото и принудителна емиграция. А задето с несломимата си вяра в парламентарната демокрация приел да участва като министър без портфейл в едноседмичното правителство на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г., правейки същевременно отчаяни дипломатически опити да предотврати погрома за България в края на войната, Буров е осъден, лежи в затвора, след това е изселен със съпругата му и отново е съден като "народен враг", но болестта и смъртта са му спестили повечето от 20-те години строг тъмничен затвор. Къщата му (години по-късно обявена за архитектурен паметник) е одържавена още приживе на семейството и използвана за административните нужди на новата власт. Днес оттам се управлява общинската собственост на столичното кметство.