Ситният шрифт под лупа

"Когато последния път сключих договор с мобилен оператор, не ми дадоха да прочета какво точно подписвам, тъй като всичко беше на компютъра на служителя, а аз трябваше да се разпиша на тъчпад. След няколко минути спорене с въпросния служител успях да го накарам да принтира договора. Той с хиляди физиономии и пъшкания ме остави да прочета текста и общите условия по него, след което сложих подписа си на хартията, а не на тъчпад. Точно в такива моменти си мисля, че проект като нашия си заслужава", разказва Владислав Герасимов, доброволец в проекта www.dogovor.at.  Целта на съвсем скоро стартиралата инициатива е да запознава потребителите с общите условия на по-големите компании на достъпен език.

Основателят на проекта – 24-годишният правист Георги Държанлиев, споделя: "Ще оборим една от най-големите заблуди в целия свят: "Прочетох и се съгласявам с общите условия" - заблуда, защото всъщност почти никой не ги чете. Ние четем условия на редица компании и ги "превеждаме" на достъпен неюридически език, често и в хумористичен стил, за да ги направим по-популярни." Според него така хората ще започнат да се запознават по-често с правата и задълженията си. Екипът им се позовава на изчисления, че средното време за четене на условията е 30 минути и очевидно на никого не му се отделя толкова време и не му се занимава. "Най-честият проблем е, че договорите се подписват и когато се стигне до проблем, всички се сещат, че въобще не знаят на какви задължения са се съгласили."

По закон общите условия на дадена организация трябва да са публични. Младите доброволци вече са имали комуникация с фирма за кредити, непубликувала никъде тази задължителна информация. Мария Иванова (22 години), която учи право в четвърти курс в УНСС и се занимава с Dogovora в свободното си време като автор и редактор, споделя за опита си с още подобни частници. "Опитах се да разговарям с представител на фирма, която няма никъде на сайта си публикувани своите условия, и той така и не ми каза къде може да ги прочетем, а на въпроса как да ги открия ми повтаряше: "Сумите, за които може да кандидатствате, са от 200 лв. до 1000 лв., като копието на личната карта е единственият задължителен документ. Трудовият договор не е задължителен, но трябва да работите, макар и без трудов договор, за да може да погасявате вноските си. Кандидатстването при нас е на домашен адрес." И така постоянно сменяше темата. Силвина Фурнаджиева (32 години), която помага в проекта в качеството си на програмист, споделя, че през последните шест месеца, откакто е част от екипа, е започнала да разбира много по-добре юридически текстове: "Аз и преди четях задълженията си по договори, но сега и разбирам какво чета." Георги добавя: "Ежеседмично ми звънят познати и приятели, които имат проблем с някоя организация заради договор и то винаги след като е изтекъл срокът за реакция при възражение. В правото именно срокът е едно от най-важните неща, но според наблюденията ми не само това, но всичко в България се върши постфактум."

Целият екип, който в момента се състои от осемнадесет души, ще следи постоянно за съществени промени в общите условия на големите компании и ще ги обяснява накратко на сайта си. Защото не е важно само да ги четете, докато сключвате договор, но и да следите постоянно за промени. Ако не ви харесва някое нововъведение, имате само един месец срок да се откажете от услугата. Екипът на Dogovora.at ще следи вместо потребителите и ще бъде проактивен като се надяват по този начин да въвлекат и гражданите.