Професия: low-cost журналист

Фотографът Георги Кожухаров и журналистът Георги Тотев за пътуванията в Украйна и защо добрите историите си заслужават всички рискове

Светослав Тодоров
от Светослав Тодоров
14060 прочитания
"Защото искаме да работим по истории от такива места". С тези думи 28-годишния фотограф с вече към десетгодишен професионален стаж Георги Кожухаров обобщава мотивите си да замине за две седмици в Украйна на собствени разноски, без да знае каква ще е съдбата на заснетото и какво ще открие насред информационната и буквална война.
Като че ли същото важи и за неговия спътник, 24-годишния журналист на свободна практика Георги Тотев, снимал документални филми за ситуацията в Сирия ("реших на своя глава да направя нещо по-интересно за дипломната си работа в НБУ, въпреки че подписах декларация, че няма да ходя там") и Северен Ирак.

"Всъщност историите са навсякъде, но тези места са ни страст". Под тези места Георги Кожухаров (или просто Геша) има предвид зоните на конфликт. Като фоторепортер на "Дневник" той е отразявал протестите в Атина, Истанбул и е награждаван за снимките си от Сирия. Първите пътувания са по-скоро лично изпитание дали може да справи с нещо подобно и в крайна сметка разбира, че "няма особен проблем да отидеш където и да било." Друго научено от опита е, че "ако някой позволява да бъде сниман, то той няма какво да крие".
Познават се от обменения опит покрай посещенията в Сирия. За проекта в Украйна те правят подробни проучвания, следят форуми и тайни Facebook групи, ориентират се за интересните места според заснетото от Reuters, a за да може да работят на терен, трябва да си изкарат общо четири разрешителни.

А това, че правят всичко на свой гръб, не е плод на нездрав ентусиазъм, а просто реалност на сферата. "Да те изпратят официално е безкрайно гигантски риск за медиата. Винаги става така, че със собствени средства трябва да заминеш и на място да уговориш останалото. Няма как някой да почука на вратата ти и да каже "абе, ти искаш ли да ходиш на война?", казва Георги Кожухаров, който никога не е имал колебания за професията си.

Въпреки че не е държал професионален фотоапарат преди това, той успешно кандидатства за Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. На 17 става стажант в "Дневник" след като снима наводнение в центъра на София и предлага снимките за публикуване.
След първото запланувано пътуване към Донецк в началото на февруари "бяхме малко неудовлетворени, имахме само руската страна на въпроса". Десет минути преди да тръгнат обратно за България от Одеса решават да проследят какво ще се случи с примирието между сепаратистите и властта в Киев, и в следващите шестнадесет часа пътуват с автобус обратно към Мариупол. Така едната седмица става две.

За разлика от западните журналисти, често в петзвездни хотели и с уреден транспорт, те преспиват в квартири и срещнати на място хора. Заради това се шегуват, че правят "low-cost журналистика". Но със запазване на високите стандарти: обективността не е задължителна просто заради правилото, но и за да могат да извадят най-автентичните чувства и мнения от хората, с които се срещат от двете страни на конфликта. "Войната учи, че няма прав и виновен", казва Тотев.

Проектът и работата по украинските теми го връща към България след като покрай магистратурата си живее за няколко месеца в Париж. Планира да се занимава все по-усилено с видеа от горещи точки и на свободна практика. "Най-вече заради свободата да предадеш това, което виждаш без абсолютно никакви притеснения".
Историите извират от всеки ъгъл, а бърз поглед към публикуваното от тях го потвърждава: несъществуващите според Русия военните части в изпадналия в "посткомунистическо безвремие" Донбас, ударени от ракети квартали, опашки от чакащи за хуманитарна помощ след като правителството в Киев спира пенсиите на населението в Донецка област, ранени войници след подписването на примирието, разходки в празния нощен Донецк и какво се върти в главите на посетителите на единствения отворен бар, все още работещата и изолиращата се от реалността опера. Въпреки че са били рамо до рамо в Украйна, понякога не са сигурни какво са видяли – срещата им с общество в Донецк, което живее в бомбоубежите и подобно на героите на "Ъндърграунд" на Костурица се страхува да излезе, създава смесени впечатление: дали това е реално или постановка за журналистите?
Все още не са решили коя ще е следващата дестинация след Украйна, но са сигурни, че въпреки рисковете и ограничените средства, ще продължат да се занимават с военна журналистика. Историите на обикновените хора са това, което най-много ги вълнува и често са най-показателното. "В Сирия разбрах, че не бунтовникът, който стреля с автомат на фронта, е най-интересното, а как преди лягане той поставя оръжието до детето си", казва Геша.
Поводи за следващите проекти по всяка вероятност винаги ще има. Самите те остават с усещането, че примирието ще има временен характер. Както казва Георги Тотев по време на препълнена конференция за новите форми на журналистика в Софийския университет – "ако направим едно очертания на картата с пергел, винаги в кръга му ще намерим конфликт."
"Ще прозвучи претенциозно, но покрай пътуванията съм изградил толерантност и внимание към хора, за които на повечето не им пука", казва Георги Тотев, който е критично настроен към често твърде насочените към вътрешните проблеми новини и самият ограничен интерес на зрителите. "Примерно в медийното пространство почти не присъстват конфликтите в Йемен, който се разцепва на две или Либия, в която продължава жестоката гражданска война."
И за двамата връщането след подобно място носи определени изводи и размисли. За Тотев изводът е, че "колкото и да четеш, никога не можеш да си представиш напълно" и нарича Сирия "адът на земята". За Геша това е осъзнаването "колко яко е да живееш в мир. Преди не се бях замислял. Просто усещането да стоиш спокойно на маса, да пиеш бира и нищо да не се случва около теб."
Повече снимки и информация около отразените от Георги Кожухаров и Георги Тотев събития може да намерите в "Голямата снимка" на Дневник.
Нагоре
Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Препоръчано

Фотогалерия: Безводната По

Фотогалерия: Сушата в Тоскана

Фотогалерия | Ремонтът на трасето на трамвай №5: лошо строителство, което ще продължи още години

Общината трябва да е готова с целия ремонт до април 2023 г., а засега дори не е завършен и първият участък до "Бъкстон"

Още фотографии
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nigel avatar :-|
    nigel Неутрално
    • + 29

    "Войната учи, че няма прав и виновен", казва Тотев.

    Това е първото нещо което трябва да се набива в кратуните на нашите диванни русофили и русофоби !

    Нередност?
  • 2
    fiona avatar :-|
    fiona Неутрално
    • + 7

    Много професионалисти по света правят тъкмо така и разчитат на усета си, за да се сдобият с ценни материали.

    Нередност?
  • 3
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo Неутрално
    • + 12

    Браво, така се прави, от мястото на събитието!

    Нередност?
  • 4
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents Неутрално
    • + 9

    Трябва да има луди глави иначе ще затънем в статуквото.

    Нередност?
  • 5
    denitza avatar :-?
    DeHu Любопитно
    • + 4

    За жалост мирогледа на голяма част от българите е ограничен от новините за поп-фолка, папараци или най-много вечерната емисия новини. Повече ги интересува кой с кого си ляга, отколкото какво става по света..Чета само негативни коментари на подтиснати и комплексирани, злобни хора, но в света има далеч по-изостанали страни и наистина нещастни хора.
    "..осъзнаването "колко яко е да живееш в мир. Преди не се бях замислял. Просто усещането да стоиш спокойно на маса, да пиеш бира и нищо да не се случва около теб." Малко хора осъзнаваме и сме благодарни на това, което имаме! Приятелят ми е от Сърбия и ясно помни войната в Югославия, сирените, бомбите, да не говорим колко войни се водят в момента по света, а ние какво с какво се занимаваме? ..Дали да кърмим в мола?..

    Нередност?
  • 6
    kireto avatar :-|
    Кирето Неутрално
    • + 3

    "...това е осъзнаването "колко яко е да живееш в мир. Преди не се бях замислял. Просто усещането да стоиш спокойно на маса, да пиеш бира и нищо да не се случва около теб..."
    ============
    Това е истината.
    Баба ми, лека и пръст, само като видеше военен филм по тв-то и го изключваше...

    Нередност?
  • 7
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents Неутрално
    • - 1
    • + 2

    [quote#5:"DeHu"]но в света има далеч по-изостанали страни и наистина нещастни хора. [/quote]

    Аз бих казал, че по света има далеч по-изостанали страни с наистина щастливи хора.

    Например Бали.

    Нередност?
Нов коментар