Кръгът Ballantine's: компанията на Аделина Каспарянова и Джули Лепоева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръгът Ballantine's: компанията на Аделина Каспарянова и Джули Лепоева

Място на снимките: ресторант Atelier

Кръгът Ballantine's: компанията на Аделина Каспарянова и Джули Лепоева

Аделина Каспарянова, Джули Лепоева, Боряна Докле, Мила Панайотова, Ангел Каспарянов и Симеон Лозанов Monyx

15625 прочитания

Място на снимките: ресторант Atelier

© Яне Голев


Да се озовеш насред затвърдена компания често е като катастрофа в неразбиваема стена, но точно в тази компания, ако някой е достатъчно интересен, винаги е добре дошъл. Е, нормално е да имат критерии като: "до от първа пееш ли?"

Петият сезон на общия проект на Ballantine's България и Light се настанява удобно в компаниите на героите от предишните издания, за да разкажат те кога бият камбаната за сбор, как се разбиват и събират след това и кои са любомите им общи места и неща.

Въобще, как остават истински. Stay True

Тези, и шестимата, са голямата работа – всеки, в своята си област. И макар всеки да се е появил в живота на другите от компанията в различен момент, нещата са били малко като със снежна топка по склона. В завихрянето около музиката (най-вече), споделените възгледи за живота, семплите удоволствия и моменти, съдбите им се завързват до степен, в която днес са най-добри приятели. С болките, смеховете и хейта, с вечерите и дните заедно. Клише, ще кажете. Да, но, замислите се, нещата се преобръщат на клишета единствено защото и когато са истини. И истински.

В този строй компанията се нарежда в съществуващи допреди година клуб Radio Cafe. Тогава Аделина и нейната поредна реализирана мечта придърпват в подножието на НДК хора със сродни вкусове към музика.

Аделина Каспарянова

"Значи, тази Аделина…" Когато представянето на един човек започне ето така, се подгответе да разпънете чадъра срещу – явно – задаващия се буреносен облак от епитети. Но не би. Да уточним: Аделина първо е била приятелка на Боряна и на Мони, после – на Джули и Мила и чак след това е съпруга на Ангел. Същите я описаха и като нервак, но с вкус – дори и в избора си на мъж; като предприемач по дух и експериментатор. От тук присъстващите тя е минала през най-много опити за собствен бизнес.

Ангел Каспарянов

Когато се намърдва в Radio Cafe, е супернеотразим. "И като се появих, те казаха: "Е, какъв пич!" По думите на Мила обаче Ангел е "много крив, докато го опознаеш, ама после… Защото винаги обича да е напук на хората, само да ги дразни." И не го разбират, а той така се забавлява. За Ангел лесно ще кажеш, че "е един от най-умните хора, когото познавам." И е искрен. Главата му винаги е пълна с работа, с това и онова. Пее много хубаво и пише много хубави текстове. Научил се е от Мони как да паркира. Среща Аделина и положението и за двамата става "ти дойде и преобърна целия ми свят…" Да, псува (но само защото е принуден), определя се за толерантен, но ако го попиташ "Искаш ли да изхвърлиш боклука?", ще ти отговори с "не".

Симеон Лозанов-Monyx

Той е "доктор, механик, компютърен инженер. Всичко е." И прави всичко. По общо мнение трябва да си отвори малко офисче, от което да дава съвети – какъв хладилник да си купиш, как да си направиш вана, шкаф, матрак. Имаш здравословен проблем – пак е насреща. Не разбира от сутиени обаче. Кое било В, кое – С… Което няма никакво значение в контекста на "и посред нощ да му звънна, той ще стане, ще запали колата и ще дойде". Може и да си го виждали преди в Ginger, където с Джули са се счупвали от танци. С Аделина пък са "основоположници на ново течение в танцовото изкуство – дървото и гредата. Казано на професионален език – фрий-джаз-буги-денс. Така ми дойде сега."

Мила Панайотова

Определят я като "умна и упорита". Въобще не се отказва. Позитивна, "най-милото момиче", което, където и да отиде – дори и в тоалетната на McDonald’s във Виена вижда някой познат. Тя е човекът, който може да ви заведе на концерта, на който винаги сте искали да бъдете. Както е била за Джули и Boyz II Men. Е, псува в колата, но то кой ли не го прави. Затова пък зарежда хората около себе си с гориво, както никой друг. "Тя се лензи," – казва Мони. – "Пръст да й покажеш, пак ще се смее. Постоянно."

Джули Лепоева

Във времето едва ли някога си срещали човек с толкова цветове на косата. Когато се виждат за първи път с Мони на билярда в Backstage, той си казва: "Е, колко е красива тази жена, направо ще полудея!" и отива да я заговори. Очаква да е "някаква куха лейка, а тя… много умна. И не мога да взема решение: "Това не е вярно!" Което не й пречи да говори с Аделина по 24 часа, защото знаеш ли колко теми имат за обсъждане… Щастлива е от живота си, макар понякога да се сблъсква с неща, които – предполага се – трябва да се случват на хора с поне 10 години по-възрастни от нея. Суперяката майка, съгласяват се всички.

Боряна Докле

Убийствена певица с невероятно сценично поведение. Понякога й липсва "някой, който да я хване и да и казва какво да прави". Но Боряна е "завършен артист и, каквото и да кажете за нея, тя може спокойно на всички ви да каже Fuck Off!". Истински приятел, но на Ангел му е идвало да й откъсне главата, когато пусне sms на Аделина в 6:30 сутринта с текст "събуди ме в 10" (точните му думи бяха: "Честно, кълнях те! Да ти пораснат косми."). Доверява се на хората, и си е изпатила много. Но на приятел ще му го каже в очите: "Обичам те!", както му го каза на Ангел. Нищо че той е на мнение, че "това, албанците, сте едни…", а пък тя е на "това, арменците, сте едни…"

Мястото на срещата – Atelier – беше избрано от компанията, защото "е вкусно", защото "е уютно, защото е на приятели, защото сме окей всички". Напоследък Аделина, Джули и компания са по-склонни да отидат да хапнат, отколкото да излязат вечер. "Естествено, ако има нещо интересно – в повечето случаи някоя група – ходим, гледаме. Но, като цяло, музикалната сцена предлага едно и също. "Стерилни неща", определя Ангел. "И трибюти", закопава Мила.

Хора и улици

Аделина често се опитва да види града си с очите на пришелец. Прави го, докато кара колата си из улиците. Не й се получава. "Хората са супернеиндивидуалисти. Масата е адски еднаква." Липсва й пъстротата на градовете и столиците навън. За пример дава Берлин, но…

Ангел: Не съм сигурен, че в Берлин всеки втори е уау!

Аделина: Не говорим за уау, а за това да са различни, да са смели в изразяването на същността си. Боряна: Тук няма много смели хора.
Ангел: Да, но спрямо мащаба, тук има хора, които се справят добре. Джули: Има, но със сигурност са малко. Мила: Според мен смелите хора започнаха да се увеличават.
Ангел: Но пък има го и обратното – някъде, от много индивидуалисти, направо свят ти се завива. Джули: Не става въпрос за крайности, а за някаква златна среда… Аделина: За да се обличаш различно, трябва да си човек, който търси различното. Ето, аз не желая всички да ме гледат, но искам да се облека различно и фактът, че евентуално хората ще ме гледат, да не ме спре да го направя. Но ме е спирал, много пъти.
Ангел: Според мен по улиците има хора, за които ние и не подозираме. Аделина: Сто процента ги има. Но не са много. Ангел: Аз пак си мисля, че е заради мащаба. Затова не може да бъдем взискателни всеки да се облича различно.
Аделина: Хората трябва да се обличат както искат. Ние трябва да се обличаме както искаме.

Ангел: Отличителното за българина, ако трябва да се обобщи, е, че – генерално – няма кой знае какво отношение към модата. Което не ни отличава кой знае колко от средния баварец, например.

Градската среда

Според Аделина някъде навън хората могат да сложат по средата на улицата една огромна ягода от бетон, боядисана в някакъв цвят, и ще й се радват. Тук няма дори опит за такива неща. Никакъв шанс. Тук трябва да е практично и грозно, по възможност.

Ангел: Човек, 25 години не се реши какво да се направи с паметника пред НДК.

Аделина: Както е по-лесно да взривиш Мавзолея, вместо да го използваш за нещо друго. Ангел: Но и там бая зор видяха.
Мони: Не им се получи от първия път.

Ангел: Но ако говорим за градски дух, всичко зависи от това как си го направиш. Духът на града се изгражда от индивидуалността на хората. Защото те правят средата. Те правят едно място специално. Те и музиката.

Музикалната сцена

Проблемът е, че "тук никой нищо не казва за другите". Както и "имитирането на дейност". Според Ангел "в манталитета ни е да сменяме реалността. Това е сила, която ражда извратени ситуации. Готови сме за най-малкото нещо да изпаднем в истерия, а ценните ги подминаваме с изключително хладнокръвие и абсолютна незаинтересованост. Но има и много смислени хора. Ето, българският филм "Урок" е  страхотен. Маргита Гошева – страхотна. Общата вълна обаче ще те залее с тоя, с ония, но трудно излизат на повърхността смислени хора." "Не ги пускат", добавя Мони.

Ангел: Трябва да си отворил сетивността си и да говориш за стойностни неща. Ето, Боряна, трудно някой – дори и в гилдията – ще седне да говори за нея, трудно ще намериш приказка за нея някъде. Обикновено когато на хората нещо им хареса, не го казват. По-скоро демонстрират хладнокръвие – да, да, това е хубаво. А за тези неща трябва да се говори много повече.

Ето го и Мони. В момента работи по модел, какъвто малко музикални продуценти в България използват. Хвана едно младо момиче, за да й направи песен, за да я таргетира добре, за да я продаде, да направи от нея истински артист с възможности за развитие. Истината е, че хората, които виждат потенциал в едно или в друго нещо, трябва да бъдат стимулирани.

Добрите примери според компанията

Завръщането на Spirit-а и идването на Роби Уилямс. Концертът на Лорин Хил. Пътуванията, "Улицата" на Теди Москов като за зала 1 на НДК. Театърът, който "от няколко години насам е нещо, което в България наистина се случва. И хората ходят и не може да си намериш билети за два-три месеца напред."Гражданите. Младите хора – жадни за промяна да "я преследват през това, което работят, което правят. И независимо от условията, си дават сметка, че не могат да правят компромиси." Спасяването на пчелите в парка Заимов. Българката, която приюти бежанци. Учителите от Заедно в час….

Накрая решават, че трябва да се замислят за кампания, в която "да рециклираме хейта, и той да е таргетиран точно и директно. Това недоволство да се отправя към конкретния човек, на когото работата му е да реши проблема, заради който се недоволства."

"Ама това на масата още записва ли?! Ааа…"

Окей, Stop.

Да се озовеш насред затвърдена компания често е като катастрофа в неразбиваема стена, но точно в тази компания, ако някой е достатъчно интересен, винаги е добре дошъл. Е, нормално е да имат критерии като: "до от първа пееш ли?"

Петият сезон на общия проект на Ballantine's България и Light се настанява удобно в компаниите на героите от предишните издания, за да разкажат те кога бият камбаната за сбор, как се разбиват и събират след това и кои са любомите им общи места и неща.

Въобще, как остават истински. Stay True

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Защо изобщо съществува този текст? В смисъл, ако не е някаква фейсбучна закачка с приятели, какъв е смисълът да се публикува в Капитал или където и да е другаде?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.