Нещотърсач: Кинцуги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нещотърсач: Кинцуги

Wikipedia Commons

Нещотърсач: Кинцуги

и изкуството да се поддържа счупена керамика

10272 прочитания

Wikipedia Commons

© Wikipedia Commons


"There is a crack in everything. That's how the light gets in."

Leonard Cohen

Миналата седмица, докато размествах разни чаши и чинии, открих любимата си керамична купичка на най-високата полица в дъното на един кухненски шкаф. Грабнах я с ентусиазъм, равен единствено на непохватността ми, така че в следващия миг тя се изплъзна от ръцете ми и издрънча на пода. За щастие не се счупи на парчета, но когато я вдигнах, забелязах, че от едната й страна се беше появила тънка колкото косъм пукнатина.

Първоначално случката ми се стори страшно нелепа и ме вбеси. През последните 15 години купичката беше оцеляла, и то съвсем невредима, без дори и драскотина – пътувания през три континента, живот в четири държави и местения из кухненските шкафове на поне шест-седем апартамента. Моя приятелка я беше донесла от Япония в Щатите, докато бях студентка. Миниатюрната купа бързо ми стана любима и всеки път, когато ходех у тях, я използвах, за да ям ориз (за коeто е предназначена по принцип) или да пия чай. Когато завършихме, получих купичката като подарък – тя замина с мен за Ню Йорк, където премина през няколко апартамента, после ме придружи в Лондон, а накрая се озова и в София. Въпреки че е доста семпла и обикновена и сама по себе си не представлява някаква особена ценност (съдейки по това, че от долната й страна няма печат, дори не е ръчна изработка), лично за мен купичката има сантиментална и емоционална стойност.

След "инцидента", веднага се разтърсих за начини за поправяне на счупени керамични съдове. Както може да се очаква, интернет изобилства от ръководства, съвети и техники, които изглеждат по-сложни (и вероятно изискват не по-малка сръчност) от строенето на космически кораб и изискват странна комбинация от работни материали, като например медна тел, бръснарско ножче, епоксидна смола, спирт, шкурка, бои за керамика и течен емайл. Повечето ръководства обещават след ремонта счупеният съд да стане "като нов", а пукнатините – абсолютно незабележими.

Човешките бръчки, белези и несъвършенства – изобщо всякакви следи от конкретни случки или от живота като цяло – са ми особено симпатични. Гледам на тях не като на "дефект", а като на естествена част от личната им история

Попаднах обаче и на друг метод, който ми се стори много по-интересен и смислен, макар и също толкова сложен. А именно – японската техника кинцуги, при която счупените парчета се залепят със смес, примесена с прах от злато, сребро или платина, така че спойката между тях да се вижда съвсем ясно. Идеята, съвсем просто казано, е, че вместо да се прикрие, счупването се подчертава – по този начин пукнатините стават част от историята на предмета и го правят още по-ценен и красив отколкото е бил преди да се счупи.*

Практиката кинцуги изглежда свързана и с японската естетическа философия уаби-саби, според която преходността и несъвършенството са не само естествена, а и желана част от историята и красотата на определен предмет или място. По думите на художника, дизайнер и философ по естетика Ленард Корен (да не се бърка с цитирания в началото на текста Ленард Коен), уаби-саби е "най-явната и характерна черта на традиционната японската красота, която заема приблизително същата позиция в японския пантеон на естетически ценности, която гръцките идеали за красота и съвършенство заемат на Запад".  

Вероятно точно тези "западни" идеали, макар и съвсем неосъзнато, ме накараха да се ядосам на пукнатината в купичката и да потърся начин да я поправя и замажа, все едно никога не се е случвала. Когато се загледах внимателно обаче, открих, че глазурата на купата изначално е съвсем ситно и равномерно напукана и покрита с петънца и несъвършенства. По този начин, новата пукнатина всъщност се прибавя към тях и става част от историята й, превръщайки я в още по-ценен и интересен предмет.

Това по някакъв начин важи и за хората. Напоследък забелязвам, че човешките бръчки, белези и несъвършенства – изобщо всякакви следи от конкретни случки или от живота като цяло – са ми особено симпатични. Гледам на тях не като на "дефект", а като на естествена част от личната им история, която ги прави специални и ги одухотворява. Като пукнатини, през които влиза светлина и ги озарява.

П.П. Минути след като приключих с писането на този текст, сякаш за да подложи на изпитание новоприетите ми дзен възгледи, друг мой любим керамичен предмет падна на земята и се счупи на десетки парчета. Първосигналната ми реакция, придружена от нецензурни възклицания, не беше от най-възвисените, но в следващия момент реших да погледна на случилото се като на предизвикателство и да си поръчам направи-си-сам-кинцуги комплект, който бях видяла да се продава в интернет.

* Буквално преведено, кинцуги означава златно съединяване или златен шев. Според историческите източници техниката датира от края на XV в. – тогава шогун Ашикага Йошимаса изпраща счупена китайска чаена купичка обратно в Китай, за да бъде поправена. Когато купичката се връща, съединена с грозни метални скоби, това кара японските майстори да потърсят нов начин за реставриране на счупени керамични съдове, който да не ги загрозява, а напротив – да ги прави още по-красиви и ценни. Залепените по този начин купи, чаши и чинии стават толкова популярни, че някои колекционери дори започват нарочно да чупят ценни керамични съдове, само и само за да бъдат ремонтирани по метода кинцуги.

"There is a crack in everything. That's how the light gets in."

Leonard Cohen


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK