С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

3 апр 2015, 14:50, 9120 прочитания

Нещотърсач: Кинцуги

и изкуството да се поддържа счупена керамика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"There is a crack in everything. That's how the light gets in."
Leonard Cohen

Миналата седмица, докато размествах разни чаши и чинии, открих любимата си керамична купичка на най-високата полица в дъното на един кухненски шкаф. Грабнах я с ентусиазъм, равен единствено на непохватността ми, така че в следващия миг тя се изплъзна от ръцете ми и издрънча на пода. За щастие не се счупи на парчета, но когато я вдигнах, забелязах, че от едната й страна се беше появила тънка колкото косъм пукнатина.

Първоначално случката ми се стори страшно нелепа и ме вбеси. През последните 15 години купичката беше оцеляла, и то съвсем невредима, без дори и драскотина – пътувания през три континента, живот в четири държави и местения из кухненските шкафове на поне шест-седем апартамента. Моя приятелка я беше донесла от Япония в Щатите, докато бях студентка. Миниатюрната купа бързо ми стана любима и всеки път, когато ходех у тях, я използвах, за да ям ориз (за коeто е предназначена по принцип) или да пия чай. Когато завършихме, получих купичката като подарък – тя замина с мен за Ню Йорк, където премина през няколко апартамента, после ме придружи в Лондон, а накрая се озова и в София. Въпреки че е доста семпла и обикновена и сама по себе си не представлява някаква особена ценност (съдейки по това, че от долната й страна няма печат, дори не е ръчна изработка), лично за мен купичката има сантиментална и емоционална стойност.


След "инцидента", веднага се разтърсих за начини за поправяне на счупени керамични съдове. Както може да се очаква, интернет изобилства от ръководства, съвети и техники, които изглеждат по-сложни (и вероятно изискват не по-малка сръчност) от строенето на космически кораб и изискват странна комбинация от работни материали, като например медна тел, бръснарско ножче, епоксидна смола, спирт, шкурка, бои за керамика и течен емайл. Повечето ръководства обещават след ремонта счупеният съд да стане "като нов", а пукнатините – абсолютно незабележими.

Човешките бръчки, белези и несъвършенства – изобщо всякакви следи от конкретни случки или от живота като цяло – са ми особено симпатични. Гледам на тях не като на "дефект", а като на естествена част от личната им история
Попаднах обаче и на друг метод, който ми се стори много по-интересен и смислен, макар и също толкова сложен. А именно – японската техника кинцуги, при която счупените парчета се залепят със смес, примесена с прах от злато, сребро или платина, така че спойката между тях да се вижда съвсем ясно. Идеята, съвсем просто казано, е, че вместо да се прикрие, счупването се подчертава – по този начин пукнатините стават част от историята на предмета и го правят още по-ценен и красив отколкото е бил преди да се счупи.*

Практиката кинцуги изглежда свързана и с японската естетическа философия уаби-саби, според която преходността и несъвършенството са не само естествена, а и желана част от историята и красотата на определен предмет или място. По думите на художника, дизайнер и философ по естетика Ленард Корен (да не се бърка с цитирания в началото на текста Ленард Коен), уаби-саби е "най-явната и характерна черта на традиционната японската красота, която заема приблизително същата позиция в японския пантеон на естетически ценности, която гръцките идеали за красота и съвършенство заемат на Запад".  

Вероятно точно тези "западни" идеали, макар и съвсем неосъзнато, ме накараха да се ядосам на пукнатината в купичката и да потърся начин да я поправя и замажа, все едно никога не се е случвала. Когато се загледах внимателно обаче, открих, че глазурата на купата изначално е съвсем ситно и равномерно напукана и покрита с петънца и несъвършенства. По този начин, новата пукнатина всъщност се прибавя към тях и става част от историята й, превръщайки я в още по-ценен и интересен предмет.



Това по някакъв начин важи и за хората. Напоследък забелязвам, че човешките бръчки, белези и несъвършенства – изобщо всякакви следи от конкретни случки или от живота като цяло – са ми особено симпатични. Гледам на тях не като на "дефект", а като на естествена част от личната им история, която ги прави специални и ги одухотворява. Като пукнатини, през които влиза светлина и ги озарява.

П.П. Минути след като приключих с писането на този текст, сякаш за да подложи на изпитание новоприетите ми дзен възгледи, друг мой любим керамичен предмет падна на земята и се счупи на десетки парчета. Първосигналната ми реакция, придружена от нецензурни възклицания, не беше от най-възвисените, но в следващия момент реших да погледна на случилото се като на предизвикателство и да си поръчам направи-си-сам-кинцуги комплект, който бях видяла да се продава в интернет.

* Буквално преведено, кинцуги означава златно съединяване или златен шев. Според историческите източници техниката датира от края на XV в. – тогава шогун Ашикага Йошимаса изпраща счупена китайска чаена купичка обратно в Китай, за да бъде поправена. Когато купичката се връща, съединена с грозни метални скоби, това кара японските майстори да потърсят нов начин за реставриране на счупени керамични съдове, който да не ги загрозява, а напротив – да ги прави още по-красиви и ценни. Залепените по този начин купи, чаши и чинии стават толкова популярни, че някои колекционери дори започват нарочно да чупят ценни керамични съдове, само и само за да бъдат ремонтирани по метода кинцуги.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: Преходно време Книга: Преходно време

Разказ за сформирането и действията на правителството на Димитър Попов

8 ное 2019, 1233 прочитания

Книга: "Истории от 90-те" Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

8 ное 2019, 2183 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Delight: Пази колоездача

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10