Яжте изпражнения?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Яжте изпражнения?

Яжте изпражнения?

Марайе Фогелцанг за храната и големите корпорации

12789 прочитания

Марайе Фогелцанг е звезда на един небосклон, където звезди все още няма: тя е хранителен дизайнер и един от пиoнерите в тази нова сфера. След като през 2000 г. се дипломира в Академията за дизайн в Айндховен, тя се насочва към храната като материал за работа. Отскоро завежда факултета "Храна нехрана" в Айдховенската академия, едно от първите учебни заведения, в чиято програма фигурира дизайнът на храна. Академичната кариера формира малка част от професионалното амплоа на холандката; тя е консултант на хранителната индустрия и работи за големи компании като Nestle, Absolut или пък Virgin и обикаля света със своите артистични проекти, които се движат на границата между изкуство, дизайн и пърформанс. Един от последните е Eat Love Budapest, в който кани посетителите на инсталацията да влязат в малка палатка и да бъдат гощавани с ръце от жена от ромски произход с приготвени от нея традиционни ястия. Марайе смята, че храната е най-естественият начин за сближаване на хората от различни социални и етнически прослойки.

Актуалният й проект – повод за срещата ни на Седмицата на дизайна в Милано, обединява ролята й на преподавател и на свободен артист. Тя е куратор на изложбата Eat Shit ("Яжте лайна"), с която новата специалност на Айндховенската академия за пръв път се представя пред света. Няма по-подходящо място за това от Милано, където всяка пролет се събират най-добрите в света на дизайна. Виждаме се в двора на самата изложба, която е част от програмата на Ventura Lambrate, и докато говорим, около нас обикалят студенти с раници във формата на изпражнения, някои посетители пък са се излегнали на едно виещо се из двора лайно от възглавници, а други старателно мият краката си на влизане в изложбеното пространство. Между другото в изложбата участва и българската дизайнерка Рая Стефанова с дипломния си проект "Жива пръст".

Как започнахте да се занимавате с дизайн на храна?

Бях много лоша студентка, защото не бях добра в създаването на предмети. Имах късмет, защото тогава моден стана концептуалният дизайн. Вече всичко беше възможно. Започнах да работя с храна и бях изключение, защото повечето дизайнери използваха все още предимно керамика, стъкло или пък пластмаса. Храната просто ми харесваше, но тогава още не осъзнавах цялото измерение на темата. Трябваха ми години, за да разбера, че тя е част от една много по-голяма система и че има нужда от много творчески идеи в тази област.

Защо избрахте първото представяне в Милано на новия факултет да е с изложбата Eat Shit?

Искахме да участваме с изложба на тема храна. Предстоящото експо в Милано е със същия фокус и темата е наистина много актуална в момента. Но също така не исках хората да останат с погрешно впечатление и да си мислят, че новата специалност "Храна нехрана" е за готвене. Нашето поле на действие е храната и всичко свързано с нея, това включва също така области като психология, биология, социология, земеделие, политика. Всичко е свързано. Всъщност изпражнението е "нехраната" в нашия департамент.

И все пак Eat Shit не е ли твърде скандално? Какво превръща скатологията в предмет на вашата работа?

Ние сме много дистанцирани към нашите изпражнения, защото днес хигиената е издигната на пиедестал. Освен това фактически сме много далеч от храната, която ядем. Лайното е тема табу и именно това ме провокира да се заема с нея. Зад провокацията се крие много повече – лайното например може да бъде източник на биогаз и тор, то символизира боклуците, които човечеството ежедневно произвежда. С нашия проект изразяваме и протест срещу хранителната индустрия, която ни предлага за ядене боклуци. Масово се яде гадна храна, особено в САЩ.

Вие правите разграничение между дизайн на храна и дизайн на хранене. Каква е разликата?

Когато започнах да работя в областта преди 15 години, храната не беше тема за дизайнери. Тогава хората ме определяха като дизайнер на храна, за тях звучеше интересно, но всъщност описанието подхожда повече на човек, който оформя самата нея. Всички си мислеха, че правя торти или просто красиви менюта. Исках да се разгранича от това, според мен храната няма нужда от дизайн, защото е оформена перфектно от самата природа. В моите проекти аз изхождам винаги от храненето като верига, която включва всичко от създаването на храната до нейното разпространение и изхвърляне, включително екскрементите. Дизайнът на хранене е много широка област и дизайнът на храна е малка част от нея.

*Студио "Комплект" показва, продуцира и разказва за интересните тенденции в дизайна, изкуството и архитектурата чрез публикации, изложби и събития

Казвате, че сме се дистанцирали от храната. В какъв смисъл?

Много хора вече не познават произхода й. Те не знаят как е приготвена и какво има в нея. Производството на храни е силно индустриализирано, което има своите плюсове, но и много минуси. Храната обикновено е пакетирана, чиста и стерилна. От друга страна, в днешно време много хора не знаят да готвят. Те са загубили умението си да ценят яденето, защото то е много евтино. По-рано в западното общество хората са харчели около 60% от доходите си, за да осигурят прехраната си. Днес ситуацията е съвсем различна и процентът е много нисък, мисля, че в САЩ той е около 8, а в западна Европа около 15. Никога досега толкова много хора не са имали достъп до толкова много храна. Но не бива да забравяме, че това е валидно само за развития свят.

Каква е ролята на дизайнера в тази ситуация?

Моите студенти ще получат солидно образование като дизайнери, но освен това ще придобият познания и поглед върху системата на функциониране на храната. Те в никакъв случай няма да са

специалисти, в днешно време има достатъчно професионалисти, които се занимават с храна. Дизайнерът ще бъде връзката между научния работник и майката, която храни децата си, между лекаря и търговеца на хранителни продукти или пък между фермера и политика. Като добавена стойност идва умението на дизайнера да приложи дизайн мисленето в дейностите на всички тези специалисти. Убедена съм, че така дизайнерът може да бъде много полезен.

А как съчетавате доста критичните си лични проекти с работата си за големите корпорации?

От време на време работя за компании като Nestle. Всъщност те ме включват в процеса на концептуално ниво и аз се опитвам да ги стимулирам в различните им дейности. В началото се чудех дали да се захващам с тях, защото това са производители, които вършат много лоши неща. Но всъщност съм щастлива, че се обърнаха към мен, защото това ми дава възможност да въздействам върху политиката на корпорацията в положителна насока. Ако не работиш с тях, никой няма да те пита за мнение и системата никога няма да се промени.

Какви са впечатленията ви от тазгодишното издание на Седмицата на дизайна в Милано?

Като участник в Salone del Mobile нямам много време да се огледам наоколо. Освен това аз съм от хората, които много бързо се изморяват от гледането на предмети и всъщност това не ме вдъхновява. Съвсем различно е, когато се сблъскам с някой страхотен проект, видях такъв например на щанда на Хърватската асоциация за дизайн. Харесвам умните проекти, които те карат да се замислиш.

Марайе Фогелцанг е звезда на един небосклон, където звезди все още няма: тя е хранителен дизайнер и един от пиoнерите в тази нова сфера. След като през 2000 г. се дипломира в Академията за дизайн в Айндховен, тя се насочва към храната като материал за работа. Отскоро завежда факултета "Храна нехрана" в Айдховенската академия, едно от първите учебни заведения, в чиято програма фигурира дизайнът на храна. Академичната кариера формира малка част от професионалното амплоа на холандката; тя е консултант на хранителната индустрия и работи за големи компании като Nestle, Absolut или пък Virgin и обикаля света със своите артистични проекти, които се движат на границата между изкуство, дизайн и пърформанс. Един от последните е Eat Love Budapest, в който кани посетителите на инсталацията да влязат в малка палатка и да бъдат гощавани с ръце от жена от ромски произход с приготвени от нея традиционни ястия. Марайе смята, че храната е най-естественият начин за сближаване на хората от различни социални и етнически прослойки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    osho avatar :-P
    osho

    Поредната доза концептуализирани идиотщини. Давам си сметка колко щастливи сме по нашити ширини, където все още можеш да си набереш лапад от градината и коприва от дерето и да си сготвиш за 15 минути превъзходна, простичка храна, с много минерали фибри и висока степен на алкалност. Истински пир за тялото! Жал ми е за тези хора и техните изкуствени знания и професии.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Трябва да си призная, че така и не можах да разбера какво точно прави тази жена. Може ли някой да ми обясни? Разбрах, че не е дизайн, т.е. оформление на храна, а дизайн на храненето. Но храненето е абстрактно понятие и аз не знам как се оформя абстракция.

  • 3
    aussie avatar :-P
    aussie

    До коментар [#2] от "evpetra":

    И аз така. Доколкото разбрах си е измислила собствена професия. Няма лошо щом изкарва за храната а от там и за л.....та.
    В днешния свят обикновенното работно място малко по-малко изчезва заради компютри и автоматизация. Повечето хора ще трябва да учат програмиране или да си измислят нов тип професии. Както виждаме сега на мода са готвачите. Целия свят гледа готвачи които се надпреварват да готвят едни и същи манджи по-малко по-различен начин. След тях предполагам ще има друга мода и т.н. Нали тия 7 млрд. трябва нещо да правят, иначе ще започнат да искат пропорционално разпределение на благата което няма да се хареса на богатите :)

  • 4
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    Е-ей, така като гледам - рядко единомислие по темата. Това май не е добре. Очевидно, идеята е твърде авангардна. Интересно дали ще има развитие.

  • 5
    kireto avatar :-?
    Кирето

    Това означава ли, че Марайе Фогелцанг има "лайняна" професия?

  • 6
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    До коментар [#5] от "Кирето":

    Ами тя се го е казала: "Бях много лоша студентка, защото не бях добра в създаването на предмети. " Какво и е останало? Прави се на интересна, без даже да подозира че това е формулата на Баба Лайнянка от "Жерминал" на Емил Зола за отглеждане на зелки. Абсолютен плагиат! Оправдание - цитата.

  • 7
    osho avatar :-|
    osho

    Тази мадама и преди ни я пробутвахте, Капитал. Мога да се обзаложа, че тази проекто ориентирана модерна концептуална кака не може да отгледа от началото до края дори и един домат, което всяка нашенска необразована баба знае. Никога в живота си не се е трудила за храната си истински и не знае какво е потен вода да пиеш.
    Също така е стопроцентово сигурно, че хора като тази жена са съучастници в производството и лансирането на модерните изпражнения, защото да работиш за Nestle е чист съюз с дявола. Наскоро излезе пространно изследване, в което Несле се мъдреха най-отпред като първи вложители на опасни хидрогенизирани мазнини и аспартами в широка гама от гранителните си продукти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK