Росен Белов

Той е центърът на компанията, макар според общото мнение тя, компанията, да е с подвижен център. Росен специално е нейният организатор. Защото събира почти винаги почти всички заедно. Иначе останалите казват, че е "темерут". "Ако е решил, че нещо не му се харесваш, няма как да те допусне до себе си. Има едно определено време, което трябва да мине, за да се случи това."  Според Стефания, "или трябва да се напиеш с него, или да прекарате поне четири дни заедно". А за Милен положението е "трябва да играеш с него и да успееш да му направиш номер". Когато се появява в Театър "София", е "едно такова мило момченце, което искаше да бъде прието". "Но той умира да се гаври – така, по най-хубавия начин, с някоя закачка, която невинаги се разбира. Прави го най-вече с младите актьори. Старите са му свикнали на номерата." Зад тази костелива обвивка обаче, съгласяват се всички, "стои готин човек и истински приятел".

Автор : Яне Голев

Преглед на оригинала

Пламен Манасиев

Чичо Пацик, както му казват, макар и да прави "някакви тъпотии", е "неизчерпаема тема" и човекът в компанията, към когото всички винаги са имали най-голям респект, старейшината. И то не е само заради неговите 51 години. А защото той е и гласът на България, защото е и "учебник на сцената, и като работиш с него, може да научиш много и за всичко". Пацик е човек, на когото винаги може да се обадиш, ако си на купон и веселбата не върви – "веднага ще дойде, където и да сме, без значение в колко часа…" Все още обаче не е почерпил за един прословут диван, който Росен му помага да пренесе. Което компанията още не му е простила и не пропуска удобен случай да му го напомни. Защото "то стана време вече за нов диван…"

Автор : Яне Голев

Преглед на оригинала

Стефания Кочева

Най-свежото попълнение и още енигма за останалите – все очакват да видят какво ще се пръкне още от характера й. Тя е от жените, които "като обичат – обичат. Независимо той какъв е, тя си го обича. И това не е смешно, трагично е. Дори Росен би обикнала." Стефания има уникалната способност да се пребива на равно, да пада от всякакви места, да се наранява по всякакви възможни начини. "Способна е да си счупи два крака, докато ходи по тротоара, да си усуче коленни връзки, вдигайки тежко, или да се пребие от камерната сцена на НАТФИЗ с посуда – тенджери, чинии и ножове. За Дария, с която се познават още от деца, тя е била нещо като идол. "Винаги е била една много грациозна, красива и фина дама, с поведение и с отношение към хората, предразполага те."

Автор : Яне Голев

Преглед на оригинала

Дария Симеонова

Заради двете си номинации от тази година (за Икар и за Аскеер) за ролята си на Хора в Антигона, Дария дружно е обявена за "номинанта на компанията". Била е притеснителна преди, но "откакто се поотпусна, стана много талантлива". В началото на актьорската си кариера, още като студентка, тя е категорична: "за една актриса е толкова трудно" и "никога няма да ме вземат никъде". Малко по-различна обаче я щрихова Росен: "Беше ми супернеприятна. Някаква висока, надута и необщителна. След това започнахме да работим в Антигона и тогава вече я приех. Наистина. Заведох я с мен на фитнес. И Дария направи чудеса. Вие не знаете Дария какво животно е просто. И във фитнеса, и в живота, и в купоните." Но най-лошото е, че нощем никога не си вдига телефона. Когато Дария се запознава със Стефания, тя си е била момченце – широките дрехи, прегърбена, "о, грозна съм, за нищо не ставам, имам шина". Но Стефания никога няма да забрави първия път, когато Дария за първи път облече за представление "къса пола, жартиери, чорапи". Няма да забрави и реакцията на всички: "Господи, каква жена!"

Автор : Яне Голев

Преглед на оригинала

Милен Николов

Първо, той е кръщелникът на Росен – "парче роднина", както се казва. Второ, ако попитате кръстника му, Милен е "човекът тактик": "Присъствал съм на жестоки случки с режисьори, и не само. Казвам му: "Добре де, не ти ли е неудобно бе, Милене?!" А той: "Ами, не." Бил е "слабичък и симпатичен… на времето, когато дойде в театър София." Всъщност, те с Росен се появяват във въпросния театър заедно. "Но Милен беше по-приятният от двамата, – според Пламен. – Лесно се адаптира и беше любимецът на жените. От тийнейджър до баба – всичкото беше влюбено в него. Включително моята жена." Никога няма да видите Милен тъжен, намусен или сърдит. За Дария той е "едно голямо сърце, една голяма душа. Винаги е усмихнат и е като мече – идва ти да го прегърнеш". Страхотен танцьор е, ужасно много закъснява (винаги обаче има оправдание, което е готов да ти обясни надълго и нашироко), и, човек, прави невероятни шотове.

Фотограф: Яне Голев

Групата се сформира в Театър "София" преди години. Ветеранът е Пламен Манасиев. После хронологично се нареждат Росен Белов и Милен Николов. Всмукват Дария в тази цялата бездна, а тя повлича Стефания Кочева след себе си. За толкова години заедно всички те са се виждали във всякакви състояния – както им се пада на едни истински приятели, знаещи всеки ръб на характерите си.

От сцената и петимата са се нагледали на какви ли не представления в публиката: пуканки, семки, дънки и маратонки, липса на елементарна култура на поведение в салона, "дори за това как и кога се ръкопляска". Което и предизвиква режещото им заключение, че "театърът започна много да се съобразява с публиката, а не да я възпитава".

Проблемът на българския театър е от 90-те години: "Когато едни режисьори – с вулгаризми и оригвания – вкараха в салона масовия зрител, само и само да има публика. И ако на същите тези зрители в момента им предложиш нещо наистина качествено, те няма да отидат да го гледат. Но по онова време хората нямаха пари за хляб и да ги вкараш в театъра беше възможно само с представления, които тотално ще ги разтоварят. Да го направиш с качествена драматургия и стойностен текст и игра беше немислимо. Така българският зрител свикна да ходи на театър, за да се смее на глупости."

Фотограф: Яне Голев

Истината според тях е, че театърът не е за всеки, "колкото и тук да се опитват да го направят точно така". Той не е "ширпотреба". "Не може някакви артисти от комедийни предавания по телевизията да играят по начин, който не е чистото изкуство, не е вживяването в ролята, не с послание, а е нещо като комедийното предаване по телевизията."

Въпреки всеобщото мнение, че навсякъде по света да се ходи на театър е събитие и удоволствие, Дария успява да обори принципната му истинност. "Бях преди месец в Лондон, за да гледам театър, и в салона имаше всякакви китайци, японци, испанци и какви ли още не, които ядяха бонбонки, групи с ученици, които се тъпчеха по време на спектакъла. Половината не слушаха, говореше се. Същият ад е. Защото там пък театърът е станал туристическа атракция." Както става ясно, "лошото е, че всеки богат турист може да си купи билет за премиера…".

Ако трябва да говорят за хора, които са пробили на Запад, за тях това са Диана Добрева и Театрална работилница "Сфумато". "Хората, който правят такъв вид театър, много често са обвинявани, че не се вълнуват от това какво реално разбира публиката. Може би има доза истина в подобно твърдение." Но има едно нещо, което театърът е и винаги е бил: "Той е сцена, от която трябва да има какво да кажеш. Не се качвай, ако нямаш."