Мисия (в) Лондон

Концепцията "Разходки из Лондон" се ражда през 2012 г., когато Бойко прави 24-дневна "разходка", извървявайки пътя Камино (духовно преживяване/път, известно още като Пътя на Сантяго – маршрут, който се изминава пеш или на велосипед, главно в Северна Испания и обикновено с дължина минимум около 100 км). "Тогава разбрах, че мога да вървя и че това ми е интересно. По време на моя 24-дневен преход си казах, че би ми било приятно да вървя така и в Лондон", спомня си той.

Веднага след това прави група в социалната мрежа Meet up (платформа за организиране на срещи на хора по интереси) и я кръщава Bulgariansinlondon. В нея започва да кани българи, които проявяват интерес да се срещат с други сънародници и да се разхождат из града. Интерес има още по време на първото организирано събитие. Към момента хората, членуващи в групата в Meet up, са над 300, а организираните разходки са минимум три-четири пъти месечно за различни поводи и са безплатни.

"За празника "Баба Марта" се събрахме и плетохме заедно мартенички. После ги раздавахме на минувачи в района на "Уестминистър" – по този начин се опитахме да запознаем лондончани с тази традиция", обяснява Бойко.

Днес съмишленик и партньор в идеята е и неговата половинка Десислава Дякова. Деси живее във Великобритания от едва две години. Идва на Острова, след като преди е работила в българското Министерство на културата. Както самата тя ми споделя: "с Бойко се намерихме" през 2013 г. и оттогава работят заедно и по проекта с разходките. Заедно създават сайт за българите в английската столица (www.bulgariansinlondon.com), където редовно публикуват информация за предстоящи срещи, разходки и инициативи.

Първоначално една от големите пречки за реализацията на проекта е именно липсата на време, тъй като Деси и Бойко работят на пълно работно време. Едва от ноември миналата година решават да се посветят повече на изграждането на българската общност. Деси поема административната част и поддържането на сайта и влиза смело в ролята на фотограф, заснемайки всички срещи и събития, които организират.

"Покрай разходките формирахме една общност на българи, които обичат да споделят впечатленията и преживяванията си. Тя доби друг вид – създаде среда от хора, които искат да се научат да живеят в Лондон и да се чувстват добре тук", разказва Деси. "Това, което хората познават от България, преди да дойдат, не е достатъчно, за да се чувстват добре тук. Трябва им някой, който да им "преведе и обясни" Великобритания. Дори в академична среда в университет не може да бъде представена културата на англичаните – за това се иска време и допълнителен интерес", допълва Бойко и разсъждава: "Това, което съм забелязал, е, че българските емигранти обикновено преживяват няколко стадия на престоя си във Великобритания. Първоначално се чувстват объркани от новото място и трябва да свикнат с промяната. После преминават през стадий, в който са изолирани от околните или нямат много познати. Чувстват се сами или пък им се струва, че средата в Лондон е враждебна. След време преминават в етапа, в който се чувстват готови да опознаят града и да срещнат нови хора."

Мисия (в) Лондон

Разходките в никакъв случай не представляват обикновени изминавания на разстояния. Личното ми преживяване от тях ми напомня за нещо, което съм забравила през последните си месеци от живота ми в Обединеното кралство, а именно – колко приятно нещо е българският хумор.

Неделята е слънчева – събираме се за обиколка край лондонската част на река Темза. Разходката започва от северната страна на Hammersmith Bridge. Чакаме се пред един от приятните пъбове в околността – The Old City Arms, още от рано мястото се е препълнило с местни, наизлезли пред входа му.

Групата се събира бързо – с лондонска точност, в точно 12:00 ч. около 20 души бързо застават пред входа на стария пъб. "За мен е радост да чуя българска реч!", казва българка, която отскоро посещава срещите на "Разходки из Лондон". И в това няма нищо случайно - градът наподобява Вавилон. В смесицата от езици и техните диалекти често се прокрадва и български, в повечето случаи обаче често заглушен от руски или италиански. "С времето човек започва да гледа на българския като на таен език, който само ние си се разбираме", дочувам някой да коментира из групата.

"Пристигнахме тук преди три години. Първоначално беше трудно, имаше носталгия към България. Липсваха ми малките неща, дори начинът, по който времето се движи. Върнахме се за седмица миналото лято – заварих всичко в дома ни в София непокътнато, все едно времето беше спряло – нищо не се бе променило. Изпитах нещо тогава, което и до днес ме държи и ме кара да се замислям къде е домът ми…", споделя друга българка.

Някой от участниците случайно попадат на страницата на Бойко и Деси във фейсбук. Други сами търсят контакта с българи, които живеят в английската столица: "Харесва ми да се разхождам с групата, защото научавам по нещо ново. Но и заради друго – липсва ми възможността да общувам с хора, които споделят част от миналото ми. Имаше един период от четири години, в който не бях продумал и дума на български", казва Георги, който пребивава на Острова вече повече от седем години.

Предварително знам, че маршрутът, който ни предстои да изминем, е с общо разстояние от 10 километра. Всеки  от маршрутите е внимателно планиран предварително. Обикновено завършва с организиран пикник сред някой от парковете или на по питие в местен пъб. Този път знам, че ще стигнем до моста "Батърси", минавайки през редица красиви улички, стадиона на футболния отбор Fulham. Няма да пропуснем и аристократичния квартал "Челси" и парка Батърси.

В обиколките на Бойко и Деси липсва излишната ангажираност, която обикновено туристите изпитват към екскурзоводите. Двамата предварително се информират внимателно за голяма част от сградите и улиците, за да могат да разкажат увлекателно интересни факти за улиците, през които се минава. "С Бойко внимателно проучваме районите – четем много и проверяваме източниците си на информация", обяснява Деси.  Така например от тях разбирам детайли за околността, като например кой и кога е конструирал моста "Хамърсмит" и че "казват, че е най-красивият мост над Темза, боядисан в цветовете на магазина Harrods – зелено и златно, поради близостта му до Harrods Furniture Depository, където заминаващите за дълго извън Англия оставяли на съхранение своите мебели".

Въпреки това всеки, тръгнал на разходка с тях, е свободен сам да разглежда, да съзерцава гледките и да се наслаждава на хубавото време.

Маршрутите също се подбират внимателно и са няколко: "Имаме три начина, по които опознаваме Лондон. Първият е обиколна разходка, която е продължителна, защото се прави на няколко части. Срещнем се и продължаваме от мястото, на което сме приключили. Такава беше първата обиколна разходка около Лондон – 120 км, направена на 12 пъти. Втората обиколка, която започнахме, е в лондонската част на река Темза. Тя е с дължина 80 км и ние отново разделяме маршрута на части, като всеки път се стремим да вървим по 10 км", обяснява Бойко.

Отскоро вече организират и трети вид разходки – този път на по-малки и не така добре познати квартали. Обикновено това са райони, към които няма кой знае какъв туристически интерес. "За нас обаче е интересно да разгледаме различни кътчета от града, да се запознаем с различни места, в които живеят българи. Идеята е те сами да ни разведат и да ни покажат интересни скрити местенца, красиви улици или пък места с хубава храна", сигурна е Деси.

В бъдеще двамата планират да развият проекта съвместно с британски институции с идеята да може българската общност в Лондон да се докосне още повече до културното и историческото наследство в града.

Отскоро организират и "Клуб на българската книга", подкрепа за който получават и от Българския културен институт в Лондон. На срещите на клуба обикновено се четат и коментират български книги, търсят се начини да се канят и български автори в Лондон. "Интересуват ни всякакви инициативи, които биха събрали по-голям кръг от хора и участващи."

"Бихме се запознали дори с представители на BBC или пък The Guardian - нека те ни споделят повече за града и начина, по който се е променил през последните години", казва ми Бойко, докато чуваме ехото от "Биг Бен". "Ето този сигнал, който се чува, е най-голямата камбана от кулата, която се нарича "Елизабет тауър", а тази голяма камбана се казва именно "Биг Бен". Той бие в точните часове", допълва той към финала на нашия разговор.

През лятото срещите на "Разходки в Лондон" вероятно ще бъдат два пъти седмично.