Силата да (не) променяш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Силата да (не) променяш

Пипо Делбоно

Силата да (не) променяш

Италианският режисьор Пипо Делбоно за свободата на сцената и какво прави една лична история универсална.

3528 прочитания

Пипо Делбоно

© www.pippodelbono.it


"Бих искал да създам спектакъл, в който хората да пожелаят да станат и да затанцуват" - казва 56-годишният италиански режисьор Пипо Делбоно в "Орхидеи". И само половин час по-късно в Младежкия театър публиката ръкопляска в такт, актьорите танцуват в салона, а на отделните редове към простите движения се присъединяват десетки усмихнати зрители.

Постановката, с която започна "Световен театър в София", а тази вечер се открива и международната програма на "Варненско лято" е калейдоскоп от танцувална музика, лични откровения, монолози от Шекспир, Чехов и други класически драматурзи, оперни арии, танц, пантомима, кино, хайку, биографични спомени на режисьора и актьорите.

Между смеха, смелостта, вълнуващата и трогателна честност, "Орхидеи" е театрално откровение – едновременно интимно и политическо. Специфичния си театрален език Пипо Делбоно развива на световните сцени вече три десетилетия, в които също така практикува будизъм, сътрудничи на Ричард Чешлак и Пина Бауш, и не спира да изследва връзката между живота, изкуството и човека.

Спектаклите, които работят отвъд локалния контекст все по-често се отказват от повествованието за сметка на търсени силни емоционални ефекти. Вярвате ли в необходимостта да "гледаме" театър със сърцето?

Абсолютно. Умът е ограничен и често подреден в неадекватни на реалността категории, при това субективно, според културата, обстоятелствата, личната биография. Сърцето вижда истински. И чрез изкуството можем да се свържем с другите по напълно различен начин. Например – минаваш по червения килим в Кан, днес си в светлината на прожекторите, но какво се случва след това? Със сигурност не е това животът.

Животът е онова, което обединява всички хора. Аз от 26 години съм будист и вярвам, че във всеки човек има Буда. Някои го наричат изкуство, други Господ, но общата нужда е тази от любов. Това не е някаква сантиментална глупост, възпята на Сан Ремо, а дълбока и духовна нужда.

Пипо Делбоно
Източник: www.pippodelbono.it

В "Орхидеи" диалогът между изкуството и живота е трансформиран в диалог между актьори и публика. В спектаклите ви на сцената всички са с реалните си истории, а актьорите са с най-различна биография – хора, прекарали живота си в психиатрични институции, публични домове, бивши бездомници, глухонеми, танцьори... Каква е ролята на истината във вашия театър?

За мен е много важно да показвам лични истории, които са необичайни в обичаен контекст. Необичайни означава, че те са истински, реални, автентични. В същото време моят театър идва от ориенталската традиция и моята работа е изключително прецизна – фанатик съм на тази тема. Като човек, който свири на цигулка – милиметър отклонение и вече е фалшиво. Често има объркване и медиите пишат, че хората на сцената не са "професионални". Но това не е вярно. Например "Орхидеи" е с продължителност от точно 1 час и 52 минути. Защото е композиция, която върви точно с музиката – няма и капка импровизация.

За мен професионализмът не се определя от театралното училище, в което си бил, нито от престореният театрален глас. Бобо и Нелсън не говорят като в радио пиеса, но ако наистина си артист и търсиш красотата, силата, дълбочината, разбирането, отговорите на вечните въпроси, имаш нужда в театъра от хора, които с хирургическа точност могат да говорят на езика на театъра. А той е като песен – повтаря се. Аз правя театър с хора, които не говорят. Не виждат. Не ги боли. Но са хора. Актьорите в моя театър са без специално образование, но са учители за всички нас, които имаме такова.

Преди няколко месеца на Международната среща за изпълнителски изкуства IETM в София проф. Хенк Остерлинг и Райна Гаврилова изказаха тезата, че съвременният театър се ражда в контекст и съответно е длъжен да му служи. Вашият театър е изключително личен и в същото време много социален. Каква е връзката?

За да бъде интересна, личната история трябва да стане колективна автобиография. Днес личното, индивидуалното е политическо. Затова за мен да говоря за майка ми, любовниците ми или училището ми е политически жест. Съвременното общество е тотално шизофренно – вече не разбираме какво е истина и лъжа. И постоянно се питаме – новините, телевизията, църквата, киното – това истина ли е, или не? И в това съмнение тотално се губи духовният живот. За мен е изключително важно да разруша баналността на празния език. Но едновременно с това, най-важното е любовта...

Поезията също е много важна за вас – защо?

Поезията е важна, защото тя съдържа свободата. В една фраза можеш да сложиш целия си опит – в една проста метафора. Има и красота, и грозота, и свобода, и сила, и борба, и любов – всичко е там. Без поезията животът е тъжен, защото тя носи в себе си умението да виждаш светлина в тъмното и красота в безнадеждното. Губим я, защото в себе си тя съдържа тоталното противоречие. А ние рядко имаме сетивата наистина да я усетим. Особено в театъра – за мен интелектуалният театър е безинтересен.

Как театърът промени обществото и как обществото промени театъра?

Като будист вярвам, че не можеш да промениш нищо. Но си представям моите представления като малък камък, който хвърляш във водата и той прави кръг, още един кръг, още един кръг...

Преди пет години, когато получихте Европейската награда "Нови театрални реалности" гледах "История на едно театрално пътешествие" във Вроцлав – спектакъл, който иронизира, коментира и възхвалява семейството. В "Орхидеи" отново се връщате на тази тема чрез документални записи на вашата майка....

Майка ми, която е основен персонаж в "Орхидеи", почина и аз преживях това много тежко. Но в това представление тя не е просто моята майка – тя е Майката. Моето семейство е само повод да говоря за всички семейства. Предполагам, че е важно за мен, защото съм италианец – това ни е в кръвта. Религията, Христос, храната, семейството, мама. Може би чрез театъра дори се опитвам да избягам от това – да бъда мамино синче.

"Орхидеи" може да се гледа на днес (7 юни) от 20.30ч. на сцена "Филиал" на Драматичен театър – Варна.

Спектакълът "Орхидеи"
Източник: http://www.theatrefest-varna.org

"Бих искал да създам спектакъл, в който хората да пожелаят да станат и да затанцуват" - казва 56-годишният италиански режисьор Пипо Делбоно в "Орхидеи". И само половин час по-късно в Младежкия театър публиката ръкопляска в такт, актьорите танцуват в салона, а на отделните редове към простите движения се присъединяват десетки усмихнати зрители.

Постановката, с която започна "Световен театър в София", а тази вечер се открива и международната програма на "Варненско лято" е калейдоскоп от танцувална музика, лични откровения, монолози от Шекспир, Чехов и други класически драматурзи, оперни арии, танц, пантомима, кино, хайку, биографични спомени на режисьора и актьорите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK