Хора и улици, стил и кич

Ако се разходите из София с Васил Макаринов, твърде възможно е да останете изненадани от столицата си. Поискате ли да обиколите любимите му места, той ще ви заведе на модерно изглеждащите, но всъщност създадени през 30-те години срещуположни червени сгради на бул. "Витоша".

В посока НДК ще ви покаже постройка с извити витрини, един от последните примери за модернизъм в града. После ще се отправи към бул. "Цар Освободител" за скритата от погледите реставрираната къща на Ангел Кантарджиев и към бул. "Васил Левски", където до резиденцията на британския посланик има уникална за времето си кубична сграда на неизвестен архитект от около 1928 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Васил Макаринов знае всичко това, тъй като е човекът зад разрастващата се и започнала като на шега Facebook страница "Български архитектурен модернизъм от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век". Както подсказва името, тя не се ограничава до София и може да видите интересни постройки из цялата страна, включително Пазарджик, Силистра, Сливен, Асеновград, Хасково. И често снимките на Васил стават повод за дискусии на страницата – проблемното реставриране, историята на локациите, особености на интериорните елементи.

Илюстрация Апартаментна сграда, "Васил Левски" № 38, арх. неизвестен, около 1928 г. Увеличаване Апартаментна сграда, "Васил Левски" № 38, арх. неизвестен, около 1928 г. Смаляване

"Ако спреш някого на улицата и го попиташ кога е строена тази сграда, в 90 процента от случаите той ще посочи време от 70-те години нататък вместо 30-те. Тази архитектура е универсална, все още говори на съвременен език", разказва 29-годишният Васил, който работи в Националния политехнически музей и е завършил изкуствознание в Нов български университет.

Илюстрация Пловдив, жилищна сграда, ул. "Цар Иван Александър" № 18, арх. Стефан Тодоров, 30-те години Увеличаване Пловдив, жилищна сграда, ул. "Цар Иван Александър" № 18, арх. Стефан Тодоров, 30-те години Смаляване

Винаги е имал интерес към архитектурата, но конкретният период му става особено любопитен, когато започва дипломната си работа, посветена именно на първите десетилетия на XX век. Той е един от тримата в академичните среди, които някога са се фокусирали в темата, а литературата, с която работи, почти изцяло се ограничава до архивни специализирани списания, излизали преди и след 1944 г., както и изследванията на д-р арх. Любинка Стоилова. Когато се срещаме до метростанция "Сердика", веднага разказва за отсрещните зелени сгради на бул. "Тодор Александров", също строени през 30-те. И когато ти даде целия контекст на това, което те заобикаля, познатият пейзаж започва да изглежда различно.

Илюстрация Пазарджик, къща на Влаеви, ул. "Димитър Петков", арх. неизвестен, 30-те години Увеличаване Пазарджик, къща на Влаеви, ул. "Димитър Петков", арх. неизвестен, 30-те години Смаляване

"На никой не му прави впечатление, че тази автентичност си отива. Започнах да снимам сградите преди три-четири години и голяма част от тях вече са санирани по ужасен начин, без никакво съобразяване на стил, години. Масово се нарушават пропорции и предвиждам, че съвсем скоро няма да има истински образци на модернизъм. Налага се един зловещ кич."



Като добър пример за реставрация той дава Морското казино в Бургас, а сред градовете в България Пловдив му е също много интересен. "Може би този стил не е разбиран, тъй като е скромен, не впечатлява с особена орнаментика и нещо, което веднага да привлече окото. Много често се забравя, че архитектурата е изкуство, не е направено само за да служи на хората. За съжаление тези сгради имат две съдби – или са съсипани до неузнаваемост, или са подложени на некоректни спрямо стила ремонти."

Илюстрация Бургас, Морското казино, арх. Виктория Ангелова-Винарова, 1936-38 г. Увеличаване Бургас, Морското казино, арх. Виктория Ангелова-Винарова, 1936-38 г. Смаляване

Модернистичната вълна е свързана с разрастването на София през 30-те и с притока на бежанци от бившите български територии. Общото между всички архитекти от онова време е, че са завършили на Запад, най-често в Германия и Австрия. "Всичко се развива добре до комунизма, когато по насилствен начин се променя посоката. В края на 40-те домостроителните дружества са забранени, с което навлиза т.нар. сталински барок, който виждаме при "Шератон", ЦУМ, Министерския съвет", разказва Васил, който извън архитектурните проучвания е отдаден и на свиренето на орган.



"Трудно може да намерим аналогии в стандарта между масовото строителство през 30-те години и през комунизма. Направеното в началото на века не е само по-качествено, но и задава различен начин на живот и потребности. Апартаментите са създадени, за да са комфортни – с високи тавани, обширни холни пространства, а не да са мрачни, потискащи, като че ли искат да те смажат." Васил намира сходство между столицата и градове като Белград, където "има много добри образци на модернизъм, дори бих казал по-смели. София на моменти изглежда много близка с градове като Прага, Братислава, някои места из Полша."

Фотограф: Цветелина Белутова

Васил няма конкретни планове за разрастването на страницата във Facebook, но има все още бледата идея да превърне проекта в книга за този период и архитектите от онова време. Някои от сградите са с неизвестни създатели, а за един от любимците му не се знае нищо. Това е арх. Васко Василев, който стои зад някои от интересните апартаментни сгради по бул. "Витоша" и бул. "Васил Левски", както и басейна на покрива на "Цар Освободител" 10, където сега се намира арт пространството Swimming Pool. Продължава работата си до 60-те, което е всъщност рядкост за неговото поколение.

"Огромна част от архитектите от 30-те престават да работят с настъпването на комунизма и стила на Москва. Някои се преориентират към консултиране и инженерство, но мога само да гадая дали това се случва поради наложени догми."

А колкото до дипломната работа, от която започва всичко – получил е отличен.