Право на свободен избор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Право на свободен избор

Художник Олга Круша, "Портрет на момиче"

Право на свободен избор

Жените в българското изобразително изкуство

9271 прочитания

Художник Олга Круша, "Портрет на момиче"


Изложбата "Свободният избор. Първите жени художнички 1878 – 1912" е камерна и лична, а темата – голяма и обществена. Мястото на жените художнички в историята на българското изобразително изкуство досега не е било повод за споделен – между изследователи и публика – разговор. И то не поради малозначност или липса на интересни факти, които биха прехвърлили бариерата между професионалното изследване и популярния интерес, а защото съдбата и творчеството на рисуващите жени в повечето случаи остават заключени в семейните архиви или покрити с историческо нехайство. Нещо като неприличната тайна на онова столетие, в което жената все още е трябвало да се преборва за правото си на свободен избор. Но и това дори не е съвсем така.

Женският въпрос в младото българско общество, ненаситно да възприема и прилага в бита си новото и свободното, в годините след Освобождението и следващото десетилетие съвсем не е поставян в парализата на консервативния морал. Не че е било лесно жената да напусне патриархалния ред, да се противопостави на господстващите мъжки наредби и да заяви свободно избора си, но е било възможно жена – Ариадна Драгоманова – да е петият студент, вписан в книгите на Рисувателното училище. Разбира се, мястото на жената в българското общество, погледнато през динамиката на неговите катаклизми, не е тема, която е намирала място в публичното обсъждане. Дори и да са можели, и да са правели необичайни за тях неща, жените са си оставали там, където ги е заварила промяната – у дома.

Художник Юлия Свечникова (Беловска)

Може би отговорът на все пак консервативното общество е този – творчеството и съдбата на най-дръзките да бъдат сбутани в кьошетата на историческата памет. Затова и изследователският интерес на уредниците на изложбата Пламен В. Петров и Рамона Димова е правилно прицелен.

Като слабо проучен и без отговор до днес двамата определят въпроса за мястото на жените в историята на българското изобразително изкуство. Насочват вниманието си към периода 1878 - 1912 г. Провокирани са от една неподписана, но датирана скица (1882 г.), съхранявана във фонд "Графика" на СГХГ. Авторът е неизвестен. Подходът към установяването му очевидно не е бил лесен. Не е било и като на кино, макар да изглежда толкова вълнуващо, колкото популярните сериали за откриватели на исторически реликви.

Тригодишен изследователски труд отвежда Пламен Петров до името Олга Круша. Дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, тя е родена през 1860 г. Образова се в Москва, а учители по рисуване са й представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането й в родината в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването.

Художник Анна Хен-Йосифова

Ако посетите изложбата, ще видите единствената съхранена до днес нейна скица, показвана пред публика, 133 години след нейното създаване. Олга Круша е дочакала своите откриватели, но заедно със своята повече лична, отколкото професионална история, тя е повод да бъдат изследвани съдбите на още около 160 авторки, непознати, забравени, дори недокосвани от интереса на времето. А списъкът им респектира.

Освен трудността, причинена от историческата немара, изследването на творчеството на жените художнички се изправя и пред още едно по високо препятствие. Наложеният подход. Известен като "метода на разгадаване на женския светоглед", в повечето случаи той подценява действителните качества на художествените произведения, свеждайки ги до платна "с една особена чувствителност". Ако трябва да бъдем честни, жените не рисуват като мъже, а като художници – всяка е различна в подхода си към изобразяването, композицията, цвета и темата. "Затвореният" характер на женското творчество е клише, обосновано исторически и като че ли доста устойчиво, подлежащо единствено на взривяване.

Пламен Петров определи изложбата като лична и интимна, защото повечето платна са част от фамилни сбирки, дълго време считани като част от семейната, а не от обществената история. Затова и залите на галерията "Васка Емануилова" изглеждат като подредени за среща с гости, в ключа на онова време, в което жената все още е трябвало да се пребори за правото си на свободен избор.

"Свободният избор. Първите жени художнички 1878 - 1912" е в галерия "Васка Емануилова" от 1 юли до 5 септември

Изложбата "Свободният избор. Първите жени художнички 1878 – 1912" е камерна и лична, а темата – голяма и обществена. Мястото на жените художнички в историята на българското изобразително изкуство досега не е било повод за споделен – между изследователи и публика – разговор. И то не поради малозначност или липса на интересни факти, които биха прехвърлили бариерата между професионалното изследване и популярния интерес, а защото съдбата и творчеството на рисуващите жени в повечето случаи остават заключени в семейните архиви или покрити с историческо нехайство. Нещо като неприличната тайна на онова столетие, в което жената все още е трябвало да се преборва за правото си на свободен избор. Но и това дори не е съвсем така.

Женският въпрос в младото българско общество, ненаситно да възприема и прилага в бита си новото и свободното, в годините след Освобождението и следващото десетилетие съвсем не е поставян в парализата на консервативния морал. Не че е било лесно жената да напусне патриархалния ред, да се противопостави на господстващите мъжки наредби и да заяви свободно избора си, но е било възможно жена – Ариадна Драгоманова – да е петият студент, вписан в книгите на Рисувателното училище. Разбира се, мястото на жената в българското общество, погледнато през динамиката на неговите катаклизми, не е тема, която е намирала място в публичното обсъждане. Дори и да са можели, и да са правели необичайни за тях неща, жените са си оставали там, където ги е заварила промяната – у дома.

Художник Юлия Свечникова (Беловска)

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK