Тракия, моя любов

Илюстрация Увеличаване Автор: Меган Луенебърг Смаляване

Трудно е да видим добре познато място с нови очи. По-лесно е, когато промяната на перспективата идва отвън. Меган Луенебърг е млад американски архитект от Сейнт Пол, Минесота, и настоящ "Фулбрайт" стипендиант в пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Вече десет месеца тя развива алтернативна гледна точка към панелния мегакомплекс "Тракия"* с фотоапарат, професионално любопитство и национална не-принадлежност към предразсъдъци.
 
Тъй като основен фокус тук е ролята на антропологията в архитектурните процеси, Меган се премества да живее в панелен апартамент в третия по големина квартал в България – жк "Тракия" в Пловдив. Тя дълбае в темата къде приключва ролята на архитекта и къде започва личната история на собственика на дадено пространство. "Искам да разбера как хората създават връзки с архитектурата. Начините, по които позволяват тя да определи и оформи живота им, и обратното – как променят архитектурата като нейни обитатели и създатели."

Първата й среща с България е като доброволец в Корпуса на мира в периода 2009 - 2011 г. Тогава тя живее в село близо до Казанлък и се влюбва в природата, традициите, храната и езика ни. Дотолкова, че научава да говори български съвсем прилично и решава да се върне обратно. Такава възможност й се удава, след като се запознава с работата на главния асистент от Пловдивския университет доктор Меглена Златкова. С нейна помощ успешно подава документите си за стипендия "Фулбрайт" към факултет "Етнология". През есента на 2014 г. Меган започва да си търси апартамент, като последният ще изиграе решаващ фактор за посоката на нейното проучване. "Когато стигнах до "Тракия", беше ясно, че това е перфектното място. Имаше усещане за общност, много по-силно откъдето и да било другаде."
 
 
Домът й първоначално е празен – оригиналният балатум, врати и шкафове, но прясно боядисани в бяло панели. Гледката е идеална – към парка, панелките и Родопите. В социален аспект Меган се озовава сред най-чудесните съседи, а в архитектурен – на най-правилното място. Тракия А-9 е първата построена секция от мегакомплекса и е най-близо до оригиналната идея на проектантите. По-късно Меган разбира, че А-9 е повод за национална архитектурна конференция и разискване на авангардните методи при жилищното строителство през 70-те години.
 
Интересният случай на жк "Тракия" е, че се изгражда във времена, когато панелните блокове не са нищо ново, но заради бюджет и времеви ограничения са приети за необходимост. Архитектите работят с това, което имат. Опитват се да подредят кутиите така, че да са различни – от градоустройствения план до детайлите по балкона. "Тракия" се счита за авангард. И всеки би могъл да го види – със своя органичен градски план, интензивно проектирани парапети на балконите и неструктурирани отворени пространства за сбирки. В срещата между новодошлите от селата и настанените по принуда стари пловдивски фамилии от центъра на града, чиито къщи са съборени, се получава странна амалгама от навици и естетични решения, в която превес вземат собствените представи за обитаване.
 
Именно тази кръстоска от официален жилищен план и лично проектиране вълнува младия американски архитект. "Хората тук не пестят време или творчество, за да превърнат мястото в тяхно", споделя наблюденията си Меган. Остъкляват балкони, засаждат градини, овощни дървета, рози и лози, които се вият по фасадите, усвояват партерни етажи за бизнес цели, разкрасяват интериорите си и създават пространства за събиране. "Като анализирам тези процеси отвътре и отвън, се надявам да разбера каква е позицията на архитекта, особено в жилищен контекст, и къде приключва неговата роля. И как би могъл този антропологичен аспект да бъде полезен при едно ново проектиране."

 
Четиридесет години след изграждането на квартал "Тракия" Меган е там до края на септември, за да говори с проектантите, да събира статии от стари вестници, материали от конференции и изрезки от списания, за да разбере какво е било тогава и да го съпостави с живота сега. "Този процес би могъл да се проследи при всяка една жилищна архитектура. Но панелките с техните структурни ограничения, монотонен външен вид и повтарящи се етажни планове създават идеална среда за наблюдение, къде приключва архитектът и започва обитателят със своя собствен индивидуален подход."
 
Любимата тема на Меган са балконите. Начинът, по който архитектите работят за пластичност и интересно изглеждащи постройки с балкони, ориентирани в различни посоки, като предоставят на всеки жител усещане за индивидуалност. От вътрешната страна на балкона пък са неговите жители, които наблюдават съседите си, споделят асми и заличават балконите в кухни.
 
Меган участва активно в дискусии, посветени на темата, и настойчиво се опитва да вплете своя жив интерес към нея в различни изяви. Последната се случи предходния уикенд, когато инициира изложбата на открито в парка "Лаута" "Създаване на ежедневието". Нейният подход включва десет колажа. Като основа Меган ползва архивен визуален материал от 1973 г., а върху него наслагва снимка с настоящето. Всеки колаж е насочен към двата начина – този на проектантите и този на обитателите, без значение дали се срещат в споразумение или обратно.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

 
"Надявам се да предизвикам повод за разговор. Защото проектираните по бивш съветски тертип квартали често се възприемат за грозни. Те са част от история, за която не се говори, въпреки че много хора все още живеят в подобни постройки." Според нея витае силно естетическо отвращение, породено от своеволните действия на обитателите им, защото всеки прави с тях каквото си иска и така нарушава първоначално замислената архитектурна цялост.

Но Меган вижда по друг начин мегакомплекса – това е знак, че "Тракия" е жив, че за него се грижат, че зад фасадни кръпки и натъкмени беседки налице е общност с тясно вплетени съседски взаимоотношения. Тази архитектура, която носи стереотипа да е абсолютно нехуманна, е точно обратното – напълно хуманна в своите недостатъци и заради своите жители.
 
*Строителството на "Тракия" е започнало през 1973 г. През 1976 г. е открит като нов квартал, а през 1983 г. се обособява като самостоятелна административна единица. Днес "Тракия" е третият по големина квартал в България, застроен с панелни блокове. В район "Тракия" са изградени 252 жилищни блока с общо 770 входа. Районът е съставен от 13 жилищни групи (микрорайони). Населението е около 60 000 души.