Домът й първоначално е празен – оригиналният балатум, врати и шкафове, но прясно боядисани в бяло панели. Гледката е идеална – към парка, панелките и Родопите. В социален аспект Меган се озовава сред най-чудесните съседи, а в архитектурен – на най-правилното място. Тракия А-9 е първата построена секция от мегакомплекса и е най-близо до оригиналната идея на проектантите. По-късно Меган разбира, че А-9 е повод за национална архитектурна конференция и разискване на авангардните методи при жилищното строителство през 70-те години.

Интересният случай на жк "Тракия" е, че се изгражда във времена, когато панелните блокове не са нищо ново, но заради бюджет и времеви ограничения са приети за необходимост. Архитектите работят с това, което имат. Опитват се да подредят кутиите така, че да са различни – от градоустройствения план до детайлите по балкона. "Тракия" се счита за авангард. И всеки би могъл да го види – със своя органичен градски план, интензивно проектирани парапети на балконите и неструктурирани отворени пространства за сбирки. В срещата между новодошлите от селата и настанените по принуда стари пловдивски фамилии от центъра на града, чиито къщи са съборени, се получава странна амалгама от навици и естетични решения, в която превес вземат собствените представи за обитаване.

Именно тази кръстоска от официален жилищен план и лично проектиране вълнува младия американски архитект. "Хората тук не пестят време или творчество, за да превърнат мястото в тяхно", споделя наблюденията си Меган. Остъкляват балкони, засаждат градини, овощни дървета, рози и лози, които се вият по фасадите, усвояват партерни етажи за бизнес цели, разкрасяват интериорите си и създават пространства за събиране. "Като анализирам тези процеси отвътре и отвън, се надявам да разбера каква е позицията на архитекта, особено в жилищен контекст, и къде приключва неговата роля. И как би могъл този антропологичен аспект да бъде полезен при едно ново проектиране."

Фотограф: Меган Луенебърг

Четиридесет години след изграждането на квартал "Тракия" Меган е там до края на септември, за да говори с проектантите, да събира статии от стари вестници, материали от конференции и изрезки от списания, за да разбере какво е било тогава и да го съпостави с живота сега. "Този процес би могъл да се проследи при всяка една жилищна архитектура. Но панелките с техните структурни ограничения, монотонен външен вид и повтарящи се етажни планове създават идеална среда за наблюдение, къде приключва архитектът и започва обитателят със своя собствен индивидуален подход."

Любимата тема на Меган са балконите. Начинът, по който архитектите работят за пластичност и интересно изглеждащи постройки с балкони, ориентирани в различни посоки, като предоставят на всеки жител усещане за индивидуалност. От вътрешната страна на балкона пък са неговите жители, които наблюдават съседите си, споделят асми и заличават балконите в кухни.

Меган участва активно в дискусии, посветени на темата, и настойчиво се опитва да вплете своя жив интерес към нея в различни изяви. Последната се случи предходния уикенд, когато инициира изложбата на открито в парка "Лаута" "Създаване на ежедневието". Нейният подход включва десет колажа. Като основа Меган ползва архивен визуален материал от 1973 г., а върху него наслагва снимка с настоящето. Всеки колаж е насочен към двата начина – този на проектантите и този на обитателите, без значение дали се срещат в споразумение или обратно.

Фотограф: Меган Луенебърг

"Надявам се да предизвикам повод за разговор. Защото проектираните по бивш съветски тертип квартали често се възприемат за грозни. Те са част от история, за която не се говори, въпреки че много хора все още живеят в подобни постройки." Според нея витае силно естетическо отвращение, породено от своеволните действия на обитателите им, защото всеки прави с тях каквото си иска и така нарушава първоначално замислената архитектурна цялост.

Но Меган вижда по друг начин мегакомплекса – това е знак, че "Тракия" е жив, че за него се грижат, че зад фасадни кръпки и натъкмени беседки налице е общност с тясно вплетени съседски взаимоотношения. Тази архитектура, която носи стереотипа да е абсолютно нехуманна, е точно обратното – напълно хуманна в своите недостатъци и заради своите жители.

*Строителството на "Тракия" е започнало през 1973 г. През 1976 г. е открит като нов квартал, а през 1983 г. се обособява като самостоятелна административна единица. Днес "Тракия" е третият по големина квартал в България, застроен с панелни блокове. В район "Тракия" са изградени 252 жилищни блока с общо 770 входа. Районът е съставен от 13 жилищни групи (микрорайони). Населението е около 60 000 души.

Автор : Меган Луенебърг

Преглед на оригинала