Преди няколко седмици само на 70 километра от София по подбалканската линия, в подножието на Стара планина, се откри най-добре направеният спортно-увеселителен парк, който сме виждали напоследък. Негов домакин е община Чавдар. Макар и най-малката в страната, тя заема челни позиции по успешно усвоени средства чрез оперативни програми. Именно с помощта на такава – проект за развитие на туризма в региона, се случва и този уникален парк.
Той е разработен от архитект Ралица Зортева (AZstudio) и архитект Катерина Чолакова, млади майки на малки деца, които редовно посещават детските площадки в София. Двете възприемат като своя професионална мисия налагането и разпространението на смислена и естетически качествена архитектура, която да е антидот на ширещата се повсеместно посредственост.
"Ние растяхме в доста по-непринудена среда. Макар и да имахме по-малко неща, тя даваше възможност за експеримент", споделя арх. Зортева. Тя пази специален сантимент към старата площадка на НДК, където е отраснала. В спомените й мястото е удачен ансамбъл между архитектурна композиция и ландшафт и без да се набляга на конкретни съоръжения, детският мащаб е запазен заедно с възможността за сюжетни игри. Сегашните катерушки там, независимо от качеството им, според нея стоят като извънземни кръпки.
Разграничение от подобни примери, спортно-увеселителният комплекс в село Чавдар е и опитът на двете майки да предоставят на децата избор в играта и без самоцелно налагане да внесат възпитателна естетика, изцяло подчинена на самата среда.
Най-отчетливото първо впечатление е обширното пространство, което мястото заема, и стилната метална конструкция с дървени обшивки, която се издига стъпаловидно и етажно в своята обща функция за катерене, премятане, тичане и свободна игра. В работата си тук арх. Зортева и арх. Чолакова заимстват елементи от природата. Доминират естествените материали, усещането за земна повърхност и диалогът с околната среда. Боровият масив и планината се разстилат за фон. Панорамна стълба отвежда до висока въжена градина с препятствия и до площадка за наблюдение на околността. Те са изградени от дълги стройни метални колони във височина, а стените за катерене обогатяват функцията.
Тук съоръженията провокират физическа активност и преодоляване на граници. Водеща геометрична форма е триъгълникът като устойчив в пространството елемент с възможност за мултиплициране. На терен се е получила мозайка от настилки – чакъл, дървесни кори, трева и ЕПДМ за детската площадка. Там съоръженията са оставени в своя естествен цвят и бягат от добре познатите цветни декорации. Комплексът разполага със съоръжения за баланс, музикален триъгълник и люлки. Основа цел тук е да се предизвика детската сетивност. Например зрението им е ангажирано в обособен огледален лабиринт, който отразява околната среда, а вътре в него децата създават оптически игри. Покрит е целият диапазон от възрастови групи и дори възрастните са поканени да се изпробват в катереното.
Архитект Ралица Зортева отдава доброто случване на проекта на усилен труд, но и на късмет. Още когато в началото предлагат идеята си на ръководството на община Чавдар, впечатление й прави коректното и професионално отношение. Но размахът, с който архитектите работят, надхвърля предвидените финанси. Налага се да разделят програмирането на площадката в две направления, които впоследствие печелят. Изражението й и досега загатва за невероятността от сбъдването на двойния им успех. Тя не крие, че най-трудната част през последните две години и половина е надзорът при реализацията.
Оригиналният замисъл е със съоръжения на немска фирма, но поради бюджетни ограничения прибягват към българска адаптация. След като намират изпълнител, следват тежки тестове, задължителни доклади за съответствие с българските регулации и монтаж на място за ползване. Дните за посещение за октомври и ноември вече са изцяло резервирани, което е най-сигурният гарант за високия интерес и нужда от подобно място за игра.
Кметът Пенчо Геров е щастлив от работата на архитектите и ги кани да подновят изцяло двора на детската градина в селото. Резултатът впечатлява с умен подход и функционална пригодимост на всеки елемент към играта на малките. Открояват се тревистите хълмове и геометричния покрив над няколко от елементите (амфитеатър, детска къщичка и пясъчник). Рехабилитацията на дворното пространство приключва в началото на тази година, а вътре свое място намират амфитеатър за уроци на открито, празници и театри, басейн и малка къщичка. "Прохождахме в тази задача и тъй като искахме да създадем съоръжения по собствен проект, бе критично от гледната точка на това да се научим кое може да бъде прието като безопасно и нерисково за употреба от деца", споделя арх. Зортева.
Ако ги питате коя катерушка от близкото минало бих създали и ползвали отново в игрите за деца, то те залагат на съвременната реплика на големия каменен слон-пързалка. "Той имаше много хубава стълбичка по гърба, тясна като проходче, но в същото време носеше усещане за защита и сигурност, след което веднага следваше шеметно спускане по хлъзгавия и съвсем открит хобот, което винаги ме изненадваше", спомня си арх. Зортева. Подобна катерушка е с потенциал да се случи например в екипната работа между дизайнери, архитекти и художници, които да изработят индивидуални скулптори за игра.
Архитект Зортева и архитект Чолакова с радост биха продължили да работят в тази посока. Взаимодействието им с община Чавдар им дава вяра, че съществуват начини за реализирането на смислени и качествени проекти с дълготраен положителен отзвук. "Едно от местата, адекватни за подобна инициатива, е парковата площ зад САМСИ и околните хълмисти зони. Защото децата разбират изкуството, когато го употребяват посредством игра."
Повече за проекта на azstudio.bg и cholakova.bg
6 коментара
очевидно с предварително записване ....
Егаси якото... :) Бих завел децата си до там
Колко е хубаво, когато европейски пари минават през кадърни и градивни хора!
"Именно с помощта на такава – проект за развитие на туризма в региона, се случва и този уникален парк"
"Подобна катерушка е с потенциал да се случи например в екипната работа .."
Тези неща не се случват, те стават, те са организирани, направени, проектирани, посторени...Много ме дразни употребата на тази дума в напълно грешен контекст - обаче кой знае защо толокова любима на разни медии. То даже е обидно за гигантския труд на архитектите да се пише: случи се....
Нашият кмете амбициозен и най-вече не краде като повечето политици и слуди работата на обектите а не си люшка краката дори и той е бил с работният гащеризон и е помагал когато са имали нужда.
Публикувано през m.capital.bg
Не само детските площадки предизвикват възхищение - цялото село е обновено. Нов асфалт по улиците и не само в центъра, оформени тротоари с бордюри, зелени площи - направо е невероятно какво може да се направи от един почтен кмет с пари по европейски програми.