Азбука на страха
Проектът "Непознатият друг" изследва причините за неразбирането между бежанците и местното население
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Не съм взела нищо със себе си. Цялата ми къща е разрушена. В момента ми е приятно, че правите интервю с мен, но в същото време ви завиждам, че сте с камерата отпред", казва Джейхан Мурад Наби, работила като журналист, преди да избяга от войната в Сирия. За шивача Тахсен Муса Ахмед "Европа беше мечта... Никога не съм си и представял, че мога да отида. Беше много скъпо и сложно. Нямах пари, а и не мислех да бягам".
С проекта "Непознатият друг" журналистката Боряна Телбис и фотографката и съосновател на фестивала "Фотофабрика" Фелия Барух ни запознават, както с намерилите убежище от войната, така и с тези, които през последните две години неволно влязоха в новините чрез страха си от бежанската вълна и неинформираността си какво я поражда.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Доста проекти ще се понаправят покрай нелегалните емигранти и бежанците. Пари ще се усвоят, имидж ще се изгради..
Някои пътуват и правят познанства, карат си университетския стаж тука с основна цел да наблюдават под лупа що е това бежанец и как се чувства. Наблюдават го като буболечка под микроскоп и после си пишат докладите и проектите, когато се върнат в удобните си къщи. А тук попийват биричка и са много сошъл, докато си чешят езиците по темата в импровизирани дебати.
Други пък си правят изложбите, "случват си концепциите" и "разказват истории".
Всички концептуални и дълбоко безсмислени паразити са в ход и яко смучат от човешката несрета.
До коментар [#1] от "osho":
Така е, но без тези хора, които да разкажат историите остналите никога няма да знаят какво всъщност се случва. Разбирам ти гледната точка, но все пак си мисля, че не е толкова безсмислено, дори напротив.
До коментар [#2] от "soregashi":
Да, така е. Но колко начина има за разказване на една история и как да сме сигурни, че тези хора я "разказват" такава, каквато е?
Ще дам пример:
Турска фоторепортерка заснима шокиращ кадър на мъртво сирийско дете, изхвърлено на брега. Целият свят е потресен и как няма да е. Социални мрежи, анализи, статии.. Разтърсени, европейците
променят отношението си и отварят домовете си за бежанци.
Но във вихъра емоционалната реакция, до малко до хора стигна истинската история. Нещата бяха представени като международна вина - на Запада, ИДИЛ, до страните от Персийския залив.
А кой беше персоналният виновник за това? Родителите, които са на
територия на сигурна страна (Турция) със статут на бежанци и вече никой не ги застрашава. Но те решават да натоварят двете си малки деца, напълно необезопасени в тясна лодка, и да преплуват опасна отсечка на Егейско море посред нощ, в опита си като нелегални емигранти да достигнат до територията на по-богата държава! И ако трябва да сме още по-конкретни - решенията в мюсюлманското семейство обикновено се вземат от мъжа. После този мъж се връща в родния си град, откъдето е избягал "от нож", за да извърши необезпокояван от никого погребението. Къде е истината зад тази снимка?
Какво от реално случилото се разбраха хората и как точно го разбраха?! Кой се възползва от тази история, която някъде сред многобройните си шервания, изгуби връзка с действителността?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.