Азбука на страха

Проектът "Непознатият друг" изследва причините за неразбирането между бежанците и местното население

Ширин е на 16 години и от сирийския град Хасаке. Стеснително момиче с деликатно присъствие и тихичък глас като на някое птиче, което сега се учи да чурулика. Ширин и семейството й са християни, което не е било проблем за никого до започването на войната. Тогава тя е била ученик в 5 клас. Никога не е искала да спира, обичала е да ходи на училище. Мечтата й е само да стигнат до Германия, за да започне да ходи на училище. Иска първо да научи немски, а после и английски. Много й липсва един парк в родния й град, където се виждала с приятелите си. Сега не знае нищо за тях. Дори не помни как е дошла в България, защото са ги скрили в някакъв камион и нищо не е разбрала. Не знае какво ще стане с нея след 10 години, защото животът й сега е ден за ден. (Боряна Телбис)
Ширин е на 16 години и от сирийския град Хасаке. Стеснително момиче с деликатно присъствие и тихичък глас като на някое птиче, което сега се учи да чурулика. Ширин и семейството й са християни, което не е било проблем за никого до започването на войната. Тогава тя е била ученик в 5 клас. Никога не е искала да спира, обичала е да ходи на училище. Мечтата й е само да стигнат до Германия, за да започне да ходи на училище. Иска първо да научи немски, а после и английски. Много й липсва един парк в родния й град, където се виждала с приятелите си. Сега не знае нищо за тях. Дори не помни как е дошла в България, защото са ги скрили в някакъв камион и нищо не е разбрала. Не знае какво ще стане с нея след 10 години, защото животът й сега е ден за ден. (Боряна Телбис)
Ширин е на 16 години и от сирийския град Хасаке. Стеснително момиче с деликатно присъствие и тихичък глас като на някое птиче, което сега се учи да чурулика. Ширин и семейството й са християни, което не е било проблем за никого до започването на войната. Тогава тя е била ученик в 5 клас. Никога не е искала да спира, обичала е да ходи на училище. Мечтата й е само да стигнат до Германия, за да започне да ходи на училище. Иска първо да научи немски, а после и английски. Много й липсва един парк в родния й град, където се виждала с приятелите си. Сега не знае нищо за тях. Дори не помни как е дошла в България, защото са ги скрили в някакъв камион и нищо не е разбрала. Не знае какво ще стане с нея след 10 години, защото животът й сега е ден за ден. (Боряна Телбис)    ©  Фелия Барух
Ширин е на 16 години и от сирийския град Хасаке. Стеснително момиче с деликатно присъствие и тихичък глас като на някое птиче, което сега се учи да чурулика. Ширин и семейството й са християни, което не е било проблем за никого до започването на войната. Тогава тя е била ученик в 5 клас. Никога не е искала да спира, обичала е да ходи на училище. Мечтата й е само да стигнат до Германия, за да започне да ходи на училище. Иска първо да научи немски, а после и английски. Много й липсва един парк в родния й град, където се виждала с приятелите си. Сега не знае нищо за тях. Дори не помни как е дошла в България, защото са ги скрили в някакъв камион и нищо не е разбрала. Не знае какво ще стане с нея след 10 години, защото животът й сега е ден за ден. (Боряна Телбис)    ©  Фелия Барух

"Не съм взела нищо със себе си. Цялата ми къща е разрушена. В момента ми е приятно, че правите интервю с мен, но в същото време ви завиждам, че сте с камерата отпред", казва Джейхан Мурад Наби, работила като журналист, преди да избяга от войната в Сирия. За шивача Тахсен Муса Ахмед "Европа беше мечта... Никога не съм си и представял, че мога да отида. Беше много скъпо и сложно. Нямах пари, а и не мислех да бягам".

С проекта "Непознатият друг" журналистката Боряна Телбис и фотографката и съосновател на фестивала "Фотофабрика" Фелия Барух ни запознават, както с намерилите убежище от войната, така и с тези, които през последните две години неволно влязоха в новините чрез страха си от бежанската вълна и неинформираността си какво я поражда.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    osho avatar :-|
    osho
    • - 3
    • + 11

    Доста проекти ще се понаправят покрай нелегалните емигранти и бежанците. Пари ще се усвоят, имидж ще се изгради..
    Някои пътуват и правят познанства, карат си университетския стаж тука с основна цел да наблюдават под лупа що е това бежанец и как се чувства. Наблюдават го като буболечка под микроскоп и после си пишат докладите и проектите, когато се върнат в удобните си къщи. А тук попийват биричка и са много сошъл, докато си чешят езиците по темата в импровизирани дебати.
    Други пък си правят изложбите, "случват си концепциите" и "разказват истории".
    Всички концептуални и дълбоко безсмислени паразити са в ход и яко смучат от човешката несрета.

    Нередност?
  • 2
    soregashi avatar :-|
    soregashi
    • + 2

    До коментар [#1] от "osho":

    Така е, но без тези хора, които да разкажат историите остналите никога няма да знаят какво всъщност се случва. Разбирам ти гледната точка, но все пак си мисля, че не е толкова безсмислено, дори напротив.

    Нередност?
  • 3
    osho avatar :-|
    osho
    • + 1

    До коментар [#2] от "soregashi":

    Да, така е. Но колко начина има за разказване на една история и как да сме сигурни, че тези хора я "разказват" такава, каквато е?
    Ще дам пример:
    Турска фоторепортерка заснима шокиращ кадър на мъртво сирийско дете, изхвърлено на брега. Целият свят е потресен и как няма да е. Социални мрежи, анализи, статии.. Разтърсени, европейците
    променят отношението си и отварят домовете си за бежанци.
    Но във вихъра емоционалната реакция, до малко до хора стигна истинската история. Нещата бяха представени като международна вина - на Запада, ИДИЛ, до страните от Персийския залив.

    А кой беше персоналният виновник за това? Родителите, които са на
    територия на сигурна страна (Турция) със статут на бежанци и вече никой не ги застрашава. Но те решават да натоварят двете си малки деца, напълно необезопасени в тясна лодка, и да преплуват опасна отсечка на Егейско море посред нощ, в опита си като нелегални емигранти да достигнат до територията на по-богата държава! И ако трябва да сме още по-конкретни - решенията в мюсюлманското семейство обикновено се вземат от мъжа. После този мъж се връща в родния си град, откъдето е избягал "от нож", за да извърши необезпокояван от никого погребението. Къде е истината зад тази снимка?

    Какво от реално случилото се разбраха хората и как точно го разбраха?! Кой се възползва от тази история, която някъде сред многобройните си шервания, изгуби връзка с действителността?!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал