Къде извира бряснята вода*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде извира бряснята вода*

Къде извира бряснята вода*

Актьори аматьори, българи и немци, инсценират по съседски "Бурята" в Манхайм

2888 прочитания

Това лято "Бурята" по Шекспир се изви на българско-немски в Некарщат Вест, един от по-пъстрите квартали на немския град Манхайм. В окото на театралната стихия попадна Старата обществена баня на "Мителщрасе" 42 и по-точно вътрешният й двор, майсторски преобразен в реплика на лондонския "Глобус". Зад проекта стои известният немски режисьор Хансгюнтер Хайме, от българска страна му партнира актьорът и режисьор Лимайк Топчи.

"Искахме да дадем тласък на обичта, да подтикнем към сближаване с чуждото, което е толкова безмерно и поразително прекрасно в Некарщат Вест. Това е бъдещето! Ако тук имаше само немци, щяхме да живеем в изветрелия сив ужас на вчерашния ден. Но ние живеем в буреносни времена", разказва за идеята си Хансгюнер Хайме. А на въпроса защо се е спрял точно на този текст, отговаря така: "В началото на XVII век Уилям Шекспир пише първата пиеса, с която взима на прицел модерния колониализъм и разнищва темата за властта и нейните структури, потисничеството и поробването на чуждите народи. Всяка фраза в текста ни кара днес, 400 години по-късно, да се замислим за Украйна, Лампедуза или Дамаск." Или за Некарщат Вест...

И тъй като кварталът и неговите обитатели са тема и неделима част от представлението, ще се опитам най-напред да ги ситуирам в няколко смаляващи се по големина културно-географски карти: регионът Райн-Некар, град Манхайм, квартал Некарщат Вест, улица "Мителщрасе", Старата обществена баня, вътрешният й двор.

Регионът Райн-Некар

Един от индустриалните центрове в Германия, резултат от общата стратегия за развитие на три провинции, които през 1951 г. решават да обединят усилията си и създават условия за развитието на небезизвестни компании като САП, БАСФ, "Рош", "Джон Диър" или "Мерцедес Бенц.

Манхайм

Градът е разположен на "пресечката" на плавателните реки Райн и Некар. През Втората световна война е изравнен със земята и това още му личи. Много от старите и стилни сгради носят отгоре си по някоя и друга архитектурна кръпка - един или два последни етажа, достроени набързо след войната. А лятно време, когато падне нивото на река Некар, все още се случва да се оголят невзривени бомби от по няколко стотин килограма. Тогава полицията евакуира цели квартали и мобилизира всичките си сили – от конна полиция до тревожно жужащи хеликоптери. Затова не е чудно, че в Манхайм туристи почти не идват. Но пък градът има какво да предложи на тези, които търсят работа или добро образование. В Университета на Манхайм българските студенти например са на второ място по брой след китайските.

Некарщат Вест

Както подсказва името, кварталът се намира в близост до река Некар. Сред немците му се носи незавидната слава на sozialer Brennpunkt или "огнище на социално напрежение". Моят личен опит показва, че е удобно място за живеене с добра инфраструктура, огромен парк и улична настилка с качество, което не може да се види дори в центъра на София. Голям процент от жителите тук са емигранти от Югоизточна Европа, сред тях има и много българи.

Улица "Мителщрасе"

Най-живата в квартала, белязана от ярки контрасти. В долния й край се намира една от онези прословути пресечки, които са достъпни само за лица – несъмнено мъже – навършили 18 години. В горния си край "Мителщрасе" завършва при Старата пожарна – алтернативно място за култура и изкуства с няколко ежегодни фестивала за литература, театър, джаз и късометражно кино. На тази улица са разположени и двете най-добри сладкарници в Манхайм. Други интересни забележителности са кафене "София", "Клуб на приятелите на Велико Търново", както и една книгообменница. Някъде по средата на "Мителщрасе" се намира Старата обществена баня, отскоро функционираща като пространство за креативни индустрии, но в подземието й – там, където е и барът – могат да се видят едновремешните къпални кабини, облепени с пожълтели фаянсови плочки.

Старата обществена баня

Именно тук се разразява Шекспировата "Буря" на немско-български. Вътрешният двор на банята е специално преустроен по подобие на лондонския Шекспиров театър "Глобус". В кръг около сцената на две нива над земята са вдигнати арматурни скелета, върху които са поставени дълги общи пейки за зрителите. Самото намиране на място изисква колективно усилие, т.е. сместване, съпроводено от непривично усещане за заедност, разговорливост и дори телесна близост. "Залата" е препълнена, част от хората са насядали и по стълбите. Аз успявам да се сместя на второто ниво до една дама, която радостно споделя, че за пръв път ще гледа двуезична пиеса. Над мен има още един ред зрители.

Под мен е приземния ред от пейки. Вдясно в ъгъла седи жената-оркестър, която произвежда звуковите ефекти за "Бурята", потопила крака в кашон с найлони и с пеещ трион в ръка. Представлението започва динамично, драматично и успява да удържи тази атмосфера до самия си край. А едно момиче в публиката през цялото време безмълвно декламира немските реплики в синхрон с актьорите.

Особено интересни са режисьорските решения, свързани с двуезичния формат на представлението. Част от познатите персонажи на "Бурята" прозвучават на два гласа и дори се появяват като две привързани едно към друго тела, говорещо немски и говорещо български. Лимайк Топчи и Хансгюнер Хайме си поделят ролята на Просперо, първият присъства с глас и тяло, вторият – само с глас. Много сполучлив е образът на Ариел, изигран от Данка Железарова, която пее с глас на детска фея и свири на мандолина, и Ралф Фюглайн, балансиращ музикално с китара и бабаитски тембър. Но не винаги говорещото български тяло е на българин, както и невинаги говорещото немскио тяло е на немец. Нещо повече – говорещите български немци трябва да се справят със скоропоговорките на Валери Петров, а говорещите немски българи – с предгьотевия немски в превода на Кристоф Вийланд.

Оттук изникват и най-разнообразни, търсени и вероятно съвсем неочаквани ефекти. Понякога единият език отеква като музикално ехо на другия. Понякога актьорите правят грешки и е смешно само за една част от публиката. Понякога единият превод звучи като визуална бележка към превода на другия език. Понякога не можеш точно да ги разчлениш. Получава се особен езиков танц, сложно танго, в което ту немският прехвърля крак връз българския, ту българският – връз немския, сливайки се в едно общо и силно въздействащо музикално движение. Красиво е. В края на представлението публиката е на крака и изкарва актьорите три пъти на бис. "Нямах нужда да разбирам всичко", ми казва моята съседка по място. "И ми беше много приятно да се свържа с мелодията на българския език."

Спектакълът носи и много специфична естетика, която не ми се е случвало да регистрирам другаде – тази на безспорния професионализъм, съумял да създаде рамка, в която да се открои силата на аматьорската игра.

Началото

В края на миналата година режисьорът Хансгюнтер Хайме обмисля идеята да постави спектакъл с непрофесионални актьори от Манхайм. "Познавам много добре този град, моите родители и баби и дядовци са направили много за него. Дядо ми например е бил издател на вестник "Манхаймер морген". Изобщо съм свързан изключително силно с това място. Затова си уговорих среща с кмета на Манхайм Петер Курц, с когото добре се познаваме, и го попитах какво мога да направя тук, какво е важно за града. И той ме посъветва да отида в Некарщат Вест и да поставя нещо с българските мигранти. Така и сторих."

През януари Хансгюнтер Хайме организира пет кастинга в Некарщат Вест. "Набираме актьори, музиканти, танцьори, както и всички, които искат да се включат, мъже и жени, деца и възрастни, със или без опит на сцената. Търсим също така и помощници, които могат да шият костюми или да строят декори на сцената.

Не е нужно да владеете немски. Имаме преводач", пише в българската версия на обявата, разлепена из "Мителщрасе". Името на режисьора привлича много кандидат-актьори, но условията не са по силите на всеки: пет месеца интензивни репетиции и малка вероятност за парична компенсация. Накрая в проекта се закотвят 22 участници на възраст между 8 и 80 години, несъмнено белязани от страст към театралната сцена и донкихотовски идеализъм.

В процеса на работа проектът си извоюва подкрепата на няколко немски фирми и фондации, сред които фондация "Клаус Чира" и "Фред-Йоахим Шьопс". А в момента погледите на целият екип са обърнати с очакване към България. Силно се надявам, че това сърцато представление ще стигне скоро и до българската си публика.

*реплика на Бернхард Вадле-Рое в ролята на Калибан

Това лято "Бурята" по Шекспир се изви на българско-немски в Некарщат Вест, един от по-пъстрите квартали на немския град Манхайм. В окото на театралната стихия попадна Старата обществена баня на "Мителщрасе" 42 и по-точно вътрешният й двор, майсторски преобразен в реплика на лондонския "Глобус". Зад проекта стои известният немски режисьор Хансгюнтер Хайме, от българска страна му партнира актьорът и режисьор Лимайк Топчи.

"Искахме да дадем тласък на обичта, да подтикнем към сближаване с чуждото, което е толкова безмерно и поразително прекрасно в Некарщат Вест. Това е бъдещето! Ако тук имаше само немци, щяхме да живеем в изветрелия сив ужас на вчерашния ден. Но ние живеем в буреносни времена", разказва за идеята си Хансгюнер Хайме. А на въпроса защо се е спрял точно на този текст, отговаря така: "В началото на XVII век Уилям Шекспир пише първата пиеса, с която взима на прицел модерния колониализъм и разнищва темата за властта и нейните структури, потисничеството и поробването на чуждите народи. Всяка фраза в текста ни кара днес, 400 години по-късно, да се замислим за Украйна, Лампедуза или Дамаск." Или за Некарщат Вест...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Шифърът на Хилма

Шифърът на Хилма

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.