Може и да звучи като официално издание на БАН, но списание "Българска наука" е проект на двамата братя близнаци Росен и Петър Теодосиеви. Започват го, когато са на 15 години. "По онова време – през 2005 г., нямаше нито едно българско онлайн списание за наука, което да е на достъпен език и да е интересно за всякакви читатели, а не само за учени", казват, допълвайки мисълта си, братята. Силно увлечени по различни науки, те четат почти денонощно в библиотеката в родния им град Добрич. За няколко месеца научават как да си направят интернет страница.
"В началото пишехме сами статиите, но постепенно привлякохме учени от БАН и от различни университети в България и по света. Всеки от тях пишеше за новите достижения в собствената му сфера без заплащане, а единственото условие бе да е на достъпен език за неспециалисти." Двамата са редактори, коректори, оформят страниците, правят селекцията и така вече десет години. Междувременно завършват културология в Софийския университет и пропътуват цяла Европа на стоп. Сега, вече на 25 години, Росен и Петър издават юбилеен - осемдесети, брой на списанието.
Редколегията от експерти по ботаника, история, физика и много други също е впечатляваща. Оглавява я Николай Витанов – заместник-директор на Института по механика към БАН. "Той е единственият българин на висока позиция в "Хоризонт 2020" – програмата на Европейската комисия, която отпуската най-големите бюджети за наука в съюза. Николай Витанов има собствен екип по една от подпрограмите и определя кои проекти да получат финансиране."
Сред авторите на "Българска наука" има и хора с невероятни хобита като фармацевт, който знае изключително много за Римската империя, притежава костюми от тогите до военните снаряжения, участва във фестивали в Рим. Собствената му сватбена церемония е била по римски обичай, водена от естонец, още по-тясно специализиран – в областта на сватбените ритуали от времето на Римската империя.
"Учените са задълбочени в собствените си изследвания и нито умеят, нито им е работа да популяризират резултатите от изследванията, камо ли да ги обясняват на широката публика. Ние вършим именно това." В момента Facebook страницата на списанието има над 11 хиляди последователи.
Всеотдайната им работа е оценена от Excite – Европейската мрежа на научните центрове и музеите, в която не членува нито един български музей или научен център освен новия детски "Музейко", който се очаква да отвори врати на 1 октомври, и независимото списание "Българска наука". За да бъдат одобрени като участници в мрежата, братята преминават през дълъг процес на кандидатстване, проверки, а накрая им остава да съберат таксата от 400 евро. Правят го за по-малко от месец и с помощта на читатели и автори. Вече в компанията на най-престижните научни центрове, списание "Българска наука" печели и възможност да е партньор по проект, който ще се финансира от "Хоризонт 2020".
Междувременно Росен и Петър работят по списанието по цял ден. Не печелят от него, защото то е безплатно. Издържат се, като нощно време работят в хостели и се снимат в реклами. Факултетът по физика на Софийския университет им отстъпва кабинет за офис, а за хостинга на сайт им помага дарител.
Всеки брой на "Българска наука" е достъпен безплатно в .pdf формат. "Имаме над десет хиляди изтегляния на брой", казват братята и с това доказват, че адресират реална нужда в обществото. Изпълняват и друга важна функция - да запознаят бизнеса с учените. Преди година организират конференция, на която канят представители и на двете, за да могат да се опознаят и създадат нови връзки. Освен това Росен и Петър са консултанти по определяне на образователната програма в детския музей "Музейко", който отваря врати на 1 октомври. Сега се опитват да съберат дарения чрез crowdfunding платформа, за да заснемат филм по случай стогодишнината от влизането на България в Първата световна война.
За списание "Българска наука", както и за новите им инициативи може да четете на: nauka.bg
Може и да звучи като официално издание на БАН, но списание "Българска наука" е проект на двамата братя близнаци Росен и Петър Теодосиеви. Започват го, когато са на 15 години. "По онова време – през 2005 г., нямаше нито едно българско онлайн списание за наука, което да е на достъпен език и да е интересно за всякакви читатели, а не само за учени", казват, допълвайки мисълта си, братята. Силно увлечени по различни науки, те четат почти денонощно в библиотеката в родния им град Добрич. За няколко месеца научават как да си направят интернет страница.
"В началото пишехме сами статиите, но постепенно привлякохме учени от БАН и от различни университети в България и по света. Всеки от тях пишеше за новите достижения в собствената му сфера без заплащане, а единственото условие бе да е на достъпен език за неспециалисти." Двамата са редактори, коректори, оформят страниците, правят селекцията и така вече десет години. Междувременно завършват културология в Софийския университет и пропътуват цяла Европа на стоп. Сега, вече на 25 години, Росен и Петър издават юбилеен - осемдесети, брой на списанието.
6 коментара
Прекрасни момчета, вече млади мъже! Пожелавам им да са все така запалени в популяризирането на науката, да печелят предостатъчно за любимите си занимания и да имат още куп идеи, които да успеят да осъществят! И огромно благодаря на щастливите им родители, че са отгледали такива умни и инициативни момчета, достойни продължители на възрожденското дело на великите ни предци!
Малко помпозно може би го написах, но съм възхитена от тях. Особено като виждам какви други 15-годишни (и 25-годишни) има наоколо...
Браво!
От една страна браво! Чудесен пример за младежи отдадени на хоби. От там нататък всичко е повече от странно. Ако популяяризирането на българската наука е заслуга на ентусиасти то къде е тя самата и съществува ли изобщо?
Публикувано през m.capital.bg
От една страна браво! Чудесен пример за младежи отдадени на хоби. От там нататък всичко е повече от странно. Ако популяяризирането на българската наука е заслуга на ентусиасти то къде е тя самата и съществува ли изобщо?
Публикувано през m.capital.bg
иха, без заеми от КТБ и грантове от америка за българия... можело значи...
Ако някой иска да изпрати своя статия за списанието, би могъл да прати текста на следния и-мейл:
[email protected]