Полет над психиатрично гнездо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полет над психиатрично гнездо

Психиатрична клиника в Ловеч, 1966 г.

Полет над психиатрично гнездо

Инсталация в Червената къща хвърля светлина върху психиатрията в социалистическа България

Светослав Тодоров
13550 прочитания

Психиатрична клиника в Ловеч, 1966 г.


Как българинът е преживявал психични кризи в социална, културна и политическа среда, която е доминирана от материалистични разбирания за тялото и личността? На този въпрос ще се опита да отговори инсталацията в Червената къща "Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ".

Проектът е на изследователя Джулиян Шехирян, който ще покаже симулация на консултации от този период чрез аудио и анимация, архивни снимки от психиатрични институции, предмети от медицински кабинети, библиотека от специализирани книги и учебници (включително критика върху Фройд от марксистка гледна точка), а всичко това ще бъде допълнено от звуков дизайн на американския музикант Дилън Бърчет.

"В този период психиката, в смисъл на лична история на заболяванията, е отречена като концепция. Тя е невидима за съветската доктрина като критерии, като чувствителност и затова сега я "изравяме", казва Джулиян Шехирян, роден преди 24 години в Ню Йорк в имигрирало в началото на 90-те години семейство на художници от Трявна и София. Израства в Ню Джърси и завършва социална история, философия и история на изкуството във Вашингтон. Последната година прекарва в София със стипендия на "Фулбрайт", а интересът му към темата започва, когато забелязва как научните трудове рязко променят тона си след 1950 г. – има много информация за развитието на професията и структурните промени, но въобще не се споменава за съдбата на лекуваните. "Веднъж прочетох препоръка, че съпругата на пациента трябва да му помага със сексуални въздействия. С това се изчерпваше човешкото присъствие в архивите на БАН."

Джулиян Шехириян в Червената къща
Автор: Надежда Чипева

Джулиян разказва, че чрез проекта си не би искал да осъжда, а да проследи последиците, когато определен режим реши да потисне конкретни практики към поддържането на душевното здраве – като се насочи към биологичните и физиологичните аспекти, и забрави изцяло човека.

Точно това се случва през 1950 г., когато научната работа на Иван Павлов върху физиологията и нервните системи се обявява за единствения подход към изучаването на човешката психиката и психичните заболявания. Освен частната практика в България изчезват вече установени подходи, прилагани в периода на "агресивна модернизация" в сферата между 1890 (когато се създава психиатричната клиника към Александровска болница) и 1950 г.

"Тълкуването на страданието изчезва като подход в комуникацията с пациента. Но не представям психиатрията в тогавашната България като някакво монолитно зло. За мен е интересно как психиатрите работят в този определен канон, но се опитват да предпазват и хуманитарната страна на професията си. Променят се и разбиранията как се появяват заболяванията. Например според съветската идеология депресивните състояния са "буржоазни феномени."

Снимка от 30-те години на ХХ век.

Джулиян Шехирян разтваря специализираните книги, част от които ще бъдат изложени в Червената къща, и показва снимки на пациенти, "които преди са били хора. Описанията за тях говорят по един детерминиращ начин за състоянието им и по никакъв за това как те могат да се измъкнат от него. В един момент разбираш защо хората казват на клиниката "лудница". Но и не считам тези домове в България за психиатрични институции. Масово това са места, в които екипът и местното население нямат средства да се справят по един хуманен начин с болните. Често има случаи, в които за стотици хора се грижи един лекар и няколко сестри".

Френскоезична карта на психиатриите в България, датираща някъде в периода 1950-1965 г.

Учебниците изследователят намира от антиквари, които му ги описват като "стари, но сегашни". Това се оказва вярно – Джулиян открива, че българската психиатрия все още е подчинена на съветския канон. "Все още душевността е назад, а тялото на преден план."

Проучванията му включват и разговори с пациенти на психиатри. Един от лекуваните се оказва таксиметров шофьор от ромски произход, който му взима 10 лв. от Руски паметник до ул. "Московска". "Но си заслужаваше." На отделна двучасова среща той разказва на Джулиян как се чувства "изгубен" заради специфичен вид халюцинации – виждал неща, които впоследствие се случват наистина. На няколко пъти ходи на прегледи, но никой не успява да установи нищо.

"Трудова терапия" в Ловеч през 60-те години

"Оказа се страшно интелигентен човек, който си задава много дълбоки въпроси за живота, но това е проблем само по себе си, тъй като никой около него не разбира терзанията му. Голяма част от изложбата се занимава с това как болният гледа към болестта си и как обществото променя разбиранията си за психично здраве. Ако в твоята общност няма емпатично разбиране и любопитство, ти може да се чувстваш като душевноболен, дори и да не си, тъй като се получава сцепление между твоята действителност и тази на хората около теб."

Архивна снимка, част от учебника "Психиатрия" на Иван Темков, Владимир Иванов и Тошо Ташев.

Част от проучванията на Джулиян Шехирян, и по-специално историята на измъчвания от психични проблеми художник Никола Казаков, ще бъдат публикувани в очакваната през следващата година научна книга "Тялото при социализма".

Смята, че тези дванадесет месеца в София са му помогнали да избистри понятието си за България, която основно свързва с летните ваканции в Трявна. "От символично България се превърна в конкретно място за мен. Интересно е как в рамките на една улица може да видиш толкова различни типове хора. Като че ли има толкова много различни Българии."

Плакатът на събитието

"Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ" открива на 24 септември от 18:30 ч. в Червената къща. Тази вечер (18 септември) авторът на звуковия дизайн Дилън Бърчет ще има изява в Чешкия център с проекта си Skittish Arm.

Как българинът е преживявал психични кризи в социална, културна и политическа среда, която е доминирана от материалистични разбирания за тялото и личността? На този въпрос ще се опита да отговори инсталацията в Червената къща "Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ".

Проектът е на изследователя Джулиян Шехирян, който ще покаже симулация на консултации от този период чрез аудио и анимация, архивни снимки от психиатрични институции, предмети от медицински кабинети, библиотека от специализирани книги и учебници (включително критика върху Фройд от марксистка гледна точка), а всичко това ще бъде допълнено от звуков дизайн на американския музикант Дилън Бърчет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • D-r D


    Стряскащо наивно!
    Обидно несериозно!
    Унизително неграмотно!

    Можем да приемем, че всеки странник в резултат на събудено любопитство, няколко снимки, прехвърлена догматична статия от 50-те и цитати от д-р Фройд е в състояние да изкаже някакво съждение.
    Можем дори да го изслушаме възпитано.

    Но когато човек от тези повърхностни впечатления направи произволни заключения и оттам стигне до отричането на психиатрията като наука в България и представянето й като някакъв протосъветски ГУЛаг, това минава границата.



  • 2
    mrtosh avatar :-|
    mrtosh

    До коментар [#1] от "D-r D":

    В Америка стандарта за Наука е друг, господин Доктор, и вместо да отричате нещо ново, вземете да влезете в крак с времената и да се съизмервате със света.

  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#2] от "mrtosh":

    Моля, прочетете горния текст отново. Къде видяхте там наука, нови стандарти и пр.?
    Едно незряло момче се шашнало от разговор с циганин-таксист и прозряло, че в България няма наука...
    Като се замисля над безплатните съвети, които щедро раздавате, да не би вие да сте бакшиша?

    Аз съм психиатър от 30 г. и няма как да ме впечатлите.


  • 4
    mrtosh avatar :-|
    mrtosh

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Обикновено правят подобни проучвания и рисърч, защото целта им е да имат няколко публикации в научни издания, и да ги ползват за дисертационен труд. Това им е стандарта за наука - малко се базира на сензацията.

  • 5
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#4] от "mrtosh":

    Тук звучите по-приемливо. Благодаря за отговора.
    Все пък -в БГ психиатрията като наука и като здравна помощ не започва на гола поляна на 11 ноември 1989 г. , каквото и да твърди авторът на инсталацията.
    Нека с нея се хабилитира в ЮеС и там да практикува, защото с тия "знания" и комуникативни умания рискува друг път да попадни на циганин-таксист с по-агресивни проявления...

  • 6
    spartacustracia avatar :-|
    spartacustracia

    Dve stanovishta mi haresvat ot statiata. Parvoto e che, kogato naukata e podchinena na politicheska doktrina - ne e nauka. Vtoroto e, che lichnostta pri totalitarnite rezhimi niama stoinost, osobeno pak ako lichnostta ima psihichni problemi.Tova che mladiat chovek go e razbral mu pravi chest!

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Взех да влизам в ролята на щатен репликьор по темата...:-)
    Желанието ми е единствено да се говори сериозно, с доводи и да се мисли.

    Трудно се оборват заклинания като вашето, че "когато науката е подчинена на политическа доктрина - не е наука." Звучи много убедително.
    Ако говорим за генетиката по онова време - абсолютно така е, но по отношение на психиатрията в БГ не отговаря на истината. Да, т.н. марксистка доктрина е громяла философията на д-р Фройд, но психиатрията като наука не се отъждествява единствено с д-р Фройд - той работи най-вече над неосъзнатото, сънищата и неврозата.
    Д-р Фройд не се занимава с терапията на психичните заболявания, например.

    Погледнато от днешното състояние на науката и практиката за психическите разстройства, някой от теориите и методиките от 50-те и 60-те години са наивни и безмислени. Не само в България.
    Но това е естествен процес на развитие. Нима може да сравните един автомобил оттогава със съвремемен?

    По отношение на личностите с "психични проблеми", както ги наричате, вие "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси чел ли сте? Там как е?
    Знаете, вярвам, и че през разглежданото от автора на инсталацията време в САЩ е имало сериозна расова сегрегация и чернокожите далеч не са имали правата на белите. В ЮАР това продължи още по-дълго.
    Тези проявления не можете да обясните с комунистическа идеология.
    Явно е нещо друго.
    Какво е? Назовете го.

  • 8
    strannotia avatar :-|
    strannotia

    Напълно подкрепям Д-р Д!

    Българите не трябва да сме такива нихилисти и да отричаме всичко, най-вече себе си. Да, били сме сателит на по-изостаналата и в крайна сметка загубила надпреварата страна. Да имало е политическа (т.е. не професионална) намеса във всяка една сфера на нашия живот. Това, обаче не означава, че всички са били дебили и глупаци. Аз съм последният човек, който ще седне да защитава българската култура и наука и откровеното сервилничане на властта от някои нейни представители. Но... като видя някой с комунистически плам да громи всичко постигнато през последните седемдесет години си казвам: "Ей тоя е комунистическо дете, който едно време е отричал всичко постигнато преди 1944г. като фашистко, а сега със същия приом громи всичко преди 1989г."

    Животът е шарен. И през тези години е имало умни хора, и през тези години е имало съвестни и отдадени на работата си хора, както и много мърди, лентяи и злобари.

    Колкото до психиатрията след 1989г. - нещата станаха още по-зле (според мен). Казвам го, защото един от вече пенсионираните легендарни шефове на споменатата психиатрия на Александровска ми е близък приятел и съм гледал през рамото му в каква мизерия работи и какви проблеми решава. Помагах му, когато можех за чисто битови неща, от съчувствие, не от други подбуди.

    В т.нар. Демокрация изведнъж стана ясно, че има специалности в медицината, които са си як бизнес и почнаха да никнат кардио, инвитро, уро, дермо и травматологични клиники като гъби след дъжд. Да сте видяли частна психиатрична клиника? Ходили ли сте в тези държавни и общински клиники?

    И проблема не е само в парите. Липсва цялостна концепция за това "Какво правим с психиатрично болните?". През годините съм станал неволен свидетел не веднъж, как когато има такъв болен човек в семейството - роднините му стават заложници и роби на неговата болест. Държавата е тотално абдикирала от тази си функция, малкото останали "артефакти" от комунистическата система предстои да бъдат затворени. Психиатрите в България днес са бедни роднини, които гледат фамозните си комшии с панорамни стъклени асансьори, ЯМР и друга техника за милиони и тихичко си се трудят с възможно най-трудните пациенти. Няма да ги чуете да се оплакват, няма да знаете какви са проблемите им, ако нямате някой близък приятел доктор, когото да попитате - няма и да научите.

  • 9
    kihano avatar :-|
    kihano

    Поредната пропагандна акция на чуждестранните НПО. Обзалагам се, че сега лудите са много повече, а психиатричната помощ - много по-зле от преди 89-та.

  • 10
    izumena avatar :-|
    izumena

    Думата лудница съществува в множество езици, включително и в английския и няма много общо с развитието на науката психиатрия. Ако авторът на инсталацията се интересува, да чете Мишел Фуко-има интересно изследване на историята на отношението към лудостта в Западна Европа. Д-р Д, колкото и да отричате, Фройд беше заклеймен автор в официалната идеология преди 10 ноември, но в случая инсталацията не претендира за научна изчерпателност, а по-скоро как пропагандата влияе на науката. Да твърдим че не й влияе, е абсурдно и това не се отнася само до България или само до Източна Европа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK