С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

// Light / Неща

18 18 сеп 2015, 12:39, 9236 прочитания

Полет над психиатрично гнездо

Инсталация в Червената къща хвърля светлина върху психиатрията в социалистическа България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Комунизмът (не) си отива

Най-обемният труд за социалистическия концлагер в Белене и други проекти, свързани с близкото минало

10 яну 2018

От Ню Йорк, с тревога

Надникване в малко известното творчество на емигриралия в САЩ български художник Рафи Шехирян

31 авг 2017

Тиха кушетна революция

"Сякаш се създава терапевтична култура, белязана не от чудеса, а от принципа на реалността", казва психотерапевтът Златко Теохаров

20 фев 2015
Как българинът е преживявал психични кризи в социална, културна и политическа среда, която е доминирана от материалистични разбирания за тялото и личността? На този въпрос ще се опита да отговори инсталацията в Червената къща "Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ".

Проектът е на изследователя Джулиян Шехирян, който ще покаже симулация на консултации от този период чрез аудио и анимация, архивни снимки от психиатрични институции, предмети от медицински кабинети, библиотека от специализирани книги и учебници (включително критика върху Фройд от марксистка гледна точка), а всичко това ще бъде допълнено от звуков дизайн на американския музикант Дилън Бърчет.

"В този период психиката, в смисъл на лична история на заболяванията, е отречена като концепция. Тя е невидима за съветската доктрина като критерии, като чувствителност и затова сега я "изравяме", казва Джулиян Шехирян, роден преди 24 години в Ню Йорк в имигрирало в началото на 90-те години семейство на художници от Трявна и София. Израства в Ню Джърси и завършва социална история, философия и история на изкуството във Вашингтон. Последната година прекарва в София със стипендия на "Фулбрайт", а интересът му към темата започва, когато забелязва как научните трудове рязко променят тона си след 1950 г. – има много информация за развитието на професията и структурните промени, но въобще не се споменава за съдбата на лекуваните. "Веднъж прочетох препоръка, че съпругата на пациента трябва да му помага със сексуални въздействия. С това се изчерпваше човешкото присъствие в архивите на БАН."

Илюстрация



Джулиян разказва, че чрез проекта си не би искал да осъжда, а да проследи последиците, когато определен режим реши да потисне конкретни практики към поддържането на душевното здраве – като се насочи към биологичните и физиологичните аспекти, и забрави изцяло човека.



Точно това се случва през 1950 г., когато научната работа на Иван Павлов върху физиологията и нервните системи се обявява за единствения подход към изучаването на човешката психиката и психичните заболявания. Освен частната практика в България изчезват вече установени подходи, прилагани в периода на "агресивна модернизация" в сферата между 1890 (когато се създава психиатричната клиника към Александровска болница) и 1950 г.

"Тълкуването на страданието изчезва като подход в комуникацията с пациента. Но не представям психиатрията в тогавашната България като някакво монолитно зло. За мен е интересно как психиатрите работят в този определен канон, но се опитват да предпазват и хуманитарната страна на професията си. Променят се и разбиранията как се появяват заболяванията. Например според съветската идеология депресивните състояния са "буржоазни феномени."

Илюстрация



Джулиян Шехирян разтваря специализираните книги, част от които ще бъдат изложени в Червената къща, и показва снимки на пациенти, "които преди са били хора. Описанията за тях говорят по един детерминиращ начин за състоянието им и по никакъв за това как те могат да се измъкнат от него. В един момент разбираш защо хората казват на клиниката "лудница". Но и не считам тези домове в България за психиатрични институции. Масово това са места, в които екипът и местното население нямат средства да се справят по един хуманен начин с болните. Често има случаи, в които за стотици хора се грижи един лекар и няколко сестри".

Илюстрация



Учебниците изследователят намира от антиквари, които му ги описват като "стари, но сегашни". Това се оказва вярно – Джулиян открива, че българската психиатрия все още е подчинена на съветския канон. "Все още душевността е назад, а тялото на преден план."

Проучванията му включват и разговори с пациенти на психиатри. Един от лекуваните се оказва таксиметров шофьор от ромски произход, който му взима 10 лв. от Руски паметник до ул. "Московска". "Но си заслужаваше." На отделна двучасова среща той разказва на Джулиян как се чувства "изгубен" заради специфичен вид халюцинации – виждал неща, които впоследствие се случват наистина. На няколко пъти ходи на прегледи, но никой не успява да установи нищо.

Илюстрация



"Оказа се страшно интелигентен човек, който си задава много дълбоки въпроси за живота, но това е проблем само по себе си, тъй като никой около него не разбира терзанията му. Голяма част от изложбата се занимава с това как болният гледа към болестта си и как обществото променя разбиранията си за психично здраве. Ако в твоята общност няма емпатично разбиране и любопитство, ти може да се чувстваш като душевноболен, дори и да не си, тъй като се получава сцепление между твоята действителност и тази на хората около теб."

Илюстрация



Част от проучванията на Джулиян Шехирян, и по-специално историята на измъчвания от психични проблеми художник Никола Казаков, ще бъдат публикувани в очакваната през следващата година научна книга "Тялото при социализма".

Смята, че тези дванадесет месеца в София са му помогнали да избистри понятието си за България, която основно свързва с летните ваканции в Трявна. "От символично България се превърна в конкретно място за мен. Интересно е как в рамките на една улица може да видиш толкова различни типове хора. Като че ли има толкова много различни Българии."

Илюстрация



"Изравяне на психиката: социална история на психиатрията в НРБ" открива на 24 септември от 18:30 ч. в Червената къща. Тази вечер (18 септември) авторът на звуковия дизайн Дилън Бърчет ще има изява в Чешкия център с проекта си Skittish Arm.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Причини и ефекти на безсънието: Специален проект "Сънят в твоето легло" Причини и ефекти на безсънието: Специален проект "Сънят в твоето легло"

Какво разваля съня и до какво води лошия сън

18 юни 2018, 1 прочитания

Докато YouTube ни раздели Докато YouTube ни раздели

Какво ни казва най-гледаното напоследък видео в света

15 юни 2018, 17624 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Delight: Балканско люто

Ужилването "Корал"

Потвърденото от няколко места наличие на дюни в обхвата на проекта за мащабен комплекс зад плажа на бившия къмпинг създава сериозни проблеми за инвеститора

На сигурен пристан

Руската икономика няма да усети позитивите от мондиала заради размера си

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Съвременно изкуство за начинаещи

Весела Ножарова за дългоочакваното "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Как се е развивал телеком секторът през 2017 г., севлиевската мебелна фабрика "Паралел" инвестира 20 млн. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 20.06.2018 Прочетете