Преди седмица пристигнах в Остин, Тексас, за началото на IBM Designcamp - програма за обучение на новопостъпили дизайнери. Все още ме тресе първоначалният ентусиазъм, че съм на ново място сред толкова талантливи и опитни хора. Става въпрос за дизайнери, работили по IBM Design Language и върху продукти като Bluemix и Watson. Общо взето, чакам възможност да ги потормозя с въпроси.

Има ли някое конкретно вдъхновение, виновно за твоите творчески изяви сега?

Имам късмет да съм роден в подкрепящо ме семейство. Минчо Панайотов ми отвори очите за голямото изкуство – от Рембранд и Пикасо до Иван Кирков и Румен Скорчев. Книгите на Джек Лондон, които четях през пубертета, дистопиите от гимназията и многопластовите шедьоври на латиноамериканските писатели като Кортасар и Борхес и наскоро препоръчания ми Аугусто Монтеросо. Те са оказвали директно влияние за развитието ми чрез историите, които са изграждали, или индиректно, чрез хората, с които са ме свързвали.

Кое определи заминаването ти за университета в Ковънтри?

Причините бяха много: да видя друг тип обучение, да живея извън родината, да натрупам професионален и житейски опит. Почти през цялото време работих и по проекти на свободна практика, успях да обогатя академичния си контекст. Обучението в Англия е странно, набляга изключително силно на самоподготовката. Университетската библиотека имаше огромна секция за типография и калиграфия, от която успях да се запозная с теорията, а самостоятелно да наваксам и с практиката. Търсеше се по-скоро концепция за решения на даден визуален проблем, отколкото изпипан резултат, което влизаше в остър конфликт с това, което бях очаквал, поне през първите две години от обучението ми. През третата заминах по програма ERASMUS във Финландия. Хората там творяха с тава лекота и спокойствие и напредваха толкова бързо! Започнах да работя на принципа "количествените натрупвания водят до качествени изменения" и да се чувствам по-удобно с работата, която вършех през свободното си време, интегрирайки я в университетските и в страничните си проекти.

Как стигна до идеята за бизнес картичките?

При завършването на курса си на обучение имаме т.нар. Degree Show, където представяме портфолията си пред хора от индустрията.  Нямах възможност да работя с различни хартии и техники и затова наблегнах на илюстрацията, като направих серия от три визитки с различни изображения на тях. На втория или третия ден визитките ми бяха привършили, та трябваше да отпечатам втора партида. Много хора бяха взимали по две или три визитки, което беше положителен атестат за работата ми.  Разкажи повече за колаборацията с Converse?

Бях се върнал в Англия, за да се изнасям от квартирата, когато получих имейл от Converse, в който ме питаха дали мога да направя три плаката за предстоящи концерти на американската инди-рок група Warpaint в Южна Америка. След обстойна проверка на подателя на имейла (мислех, че е спам) реших да приема, защото... ами, хей, това са Converse, става въпрос за концертни плакати и разбира се, че бих искал да се заема с това! Имах свобода на действие и единствените компромиси бяха с времето. Но с няколко дози кафе над нормата успях да направя плакатите в срок.

Какво означава да си software designer за една от най-старите, реномирани и известни IT компании в света?

Тепърва ми предстои да науча, тъй като съм тук само от месец. В последните няколко години IBM започна отново да обръща сериозно внимание на дизайна. Нямам предвид естетическата част. Набляга се на създаването на извинения за потребителите. В едната седмица от IBM Designcamp може би най-употребяваната дума бе "съчувствие" и съм радостен, че фирмата реално търси да установи връзка с хората.

Над какви лични творби обичаш да работиш?

Най обичам да взема няколко листа хартия и да работя с туш и перо на чисто автоматичен принцип. Пускаш мастилена линия и се оставяш тя да води ръката ти. Може да се получи мастилено кълбо, но може сред драскулките и петната да се види изображение, което да послужи за основа на цялостна илюстрация. Подобни техники за работа с подсъзнанието са използвани и от сюрреалистите, но за мен е начин да създам по-лична творба, която след това да се скрие сред страниците на тефтерите.

Имаш ли мечта илюстрациите ти да се появят на някое специално за теб място?

О, да, с удоволствие бих работил с изпълнители и групи. Ако трябва да избера една, то това биха били Pink Floyd, просто защото работата на Storm Thorgerson и Hipgnosis по техните албуми беше първоначалният шут, който ме изрита в посоката на графичния дизайн. Бих илюстрирал и клатушкащите се между приказното и реалното разкази на Борхес, "Майстора и Маргарита", "Океан море" на Алесандро Барико и "Щурец под водопада" на Мирослав Кърлежа.

Какво ще правиш след края на това интервю?

Ще намеря начин да сляза към центъра на Остин, тъй като още не съм го разгледал.

Разгледайте портфолиото му на t-ge.org