Това ли е изкуство?

Този въпрос и дискусиите около него правят наградата за визуални изкуства "Търнър" толкова интересна

Всяка година за британската награда "Търнър" се номинира работата на четири млади визуални артисти или колективи. Този път обичайният домакин на събитието Tate Britain отстъпва място на Tramway в Глазгоу, бивше трамвайно депо, за чието минало напомнят старите релси на пода. Изложбата винаги предизвиква бурни реакции от медиите и публиката, а в историята й ще останат представянето на акулата във формалин на Деймиън Хърст и участието на Трейси Емин, когато тя провокира публиката с реплика на своята спалня. Сред известните носители на отличието са автори като Волфганг Тилманс, Гилбърт и Джордж, Дъглас Гордън и Аниш Капур.

Освен бурните аплодисменти за избраните артисти наградата подхранва и много критика и реакции като тази на бивш министър на културата, който през 2002 г. описва изложбата като "концептуални небивалици". Това ли е изкуство? И тази година "Търнър" успя да разбуни духовете, а критиката говори за най-интересното издание на събитието от години. Особено смело е решението за номиниране на младо архитектурно студио – колектива Assemble. Assemble не са художници в традиционния смисъл – те нямат галерия зад гърба си, която да представлява работата им, и не създават произведения на изкуството. Те са студио от осемнайсет млади архитекти, дизайнери и изследователи, които разработват успешни проекти в проблемни публични пространства – създават детска площадка там, където тя липсва, и я оформят според нуждите на децата от квартала или пък превръщат бивша бензиностанция в киносалон. Подобно на проектите, които младите български архитекти от сдружение "Трансформатори" правят в София и околностите.

Работата на Assemble се фокусира върху използването на дизайна като инструмент за подобряването на социалния и културния живот в градовете. Стремят се да включват активното обществото като участник в реализацията на проектите си. А за наградата "Търнър" са номинирани благодарение на инициативи като Granby Four Streets - възстановяват къщи в запустелия ливърпулски квартал Токстет, който преди трийсет години бе арена на жестоки расови и социални сблъсъци. Архитектите прекарват няколко месеца в проблемния район и чрез срещи и работа с общността подтикват местнитe към все по-активно съвместно облагородяване на квартала, който от десетилетия бива пренебрегван от властта и където много къщи отдавна вече са безлюдни и се разпадат.

Assemble се заслушват в проблемите на жителите и обръщат внимание на желанията им как да изглежда кварталът им в бъдеще. С тяхна помощ обитателите на Токстет успяват да вдъхнат нов живот на няколко стари и изоставени къщи и пространства. Колективът е успял да включи активно жителите в преобразяването на жилищните пространства, като им е предложил намеси, които са разбираеми, видими и лесно изпълними, освен това съобразени с даденостите на вече съществуващите жилищни площи. Именно с този проект студиото е представено в изложбата на наградата "Търнър" в Глазгоу, като във фокуса на инсталацията е магазин във вътрешността на дървен макет на една от реновираните къщи. Магазинът предлага най-различни обекти от дръжки за врати, плочки и маси до орнаменти и различна керамика, а повечето от тях са дело на местните хора, създадени в рамките на работилницата на Assemble. Посетителите имат шанса да закупят някои от вещите на разумна цена. Освен подкрепяйки добрата кауза, публиката по този начин отнася част от инсталацията у дома.

Assemble работят с кауза и създават смислени красиви архитектурни намеси, или казано с думите на жител от Токстет: "архитекти, работещи като художници". Самите архитекти са изненадани от номинацията си за престижната британска награда "Търнър". Когато получават обаждане от тогавашната директор на Тate Britain Пенелопе Къртис, те не знаят коя е тя и искат бързо да я отбият, за да продължат работата си. Когато най-накрая осъзнават номинацията си за "Търнър", молят за отсрочка, преди да потвърдят участието си, защото се притесняват проектът им да бъде възприет само като изкуство и така да възпрепятстват успешната му реализация. В крайна сметка приемат поканата с намерението да популяризират още повече работата си в Токстет, Ливърпул. Решението им се оказва правилно и включването в "Търнър" подпомага набирането на средства за Granby Four Streets. Франсис Еджерли от Assemble споделя: "Участието в изложбата не е самоцелно. Освен да разкажем историята, искаме да провокираме публиката да подкрепи проекта."

Дали инициативата на Assemble, предизвикала впечатляващ обществен отзвук, ще се окаже повече от интересен пример за социален активизъм и нов подход към облагородяването на изоставени жилищни пространства ще разберем на 7 декември, когато се обявява носителят на "Търнър" за 2015 г. Изложбата може да се види до 17 януари 2016 г.

Още от Капитал