Действай!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Действай!

Действай!

Пътуващата изложба The Happy Show на Стефан Загмайстер е десетгодишно глобално изследване на щастието

5863 прочитания

© MAK/Aslan Kudrnofsky


Какво ни прави щастливи? Парите? Да, но след определена сума те нямат значение. Децата? Да, но в по-малка степен, отколкото брака. Удоволствието? Да, за определено време.

Това са част от изводите на работещия в Ню Йорк графичен дизайнер Стефан Загмайстер (автор на визуални концепции за Rolling Stones, Лу Рийд, HBO, Levi’s), който повече от десет години изследва темата за щастието. Проектът The Happy Show включва работата на екип от психолози от "Харвард", дизайнери, антрополози, историци. С идеята да получи отговор на въпроса "Мога ли да тренирам мозъка си, както тренирам тялото си, за да живея по-щастливо" през годините Загмайстер изпробва медитация, когнитивна терапия, медикаменти. После решава да сподели със света опита и изводите си чрез серия от интерактивни изложби.

След Северна Америка и Париж, в момента The Happy Show е в музея за приложно и съвременно изкуство MAK във Виена, в родната страна на Загмайстер Австрия.

Първата среща в изложбата е с огромна скулптурна инсталация на две надуваеми маймуни, който държат транспаранти с надписи Everybody always thinks they are right ("Всички винаги мислят, че те са прави"). В книжното упътване към изложбата, в която са включени бележки и пояснения, Загмайстер коментира, че егоцентризмът е в основата на повечето конфликти - както лични, така и глобални. Това отпраща към друга позиция, изразена в проекта, тази на френския философ Блез Паскал, че всеки търси щастие, но за да го постигне, един прави война, а друг мир.

А Загмайстер прави дизайн. Непосредствено до надуваемите маймуни, в едно от видеата на забавен каданс са заснети различни подвижни елементи - кубчета захар, чашки кафе или пък желирани бонбони, които изписват фразата Now is better ("Сега е по-добре"). Творбата се позовава на учения от "Харвард" Стивън Пинкер, според когото днес повече от всякога съдбата на човека е в собствените му ръце. Смъртта, предизвикана от друга човешка ръка, прогресивно е намаляла за 2000 години.

Съдбата е свързана и със собствените крака, ако съдим по поканата да участваме в интерактивна инсталация с велосипед. След като въртиш достатъчно дълго педалите, пред теб светва огромна неонова типография с посланието, че всъщност вършенето на нещата увеличава нивата на задоволството ти. Всеки път когато си казваме "Трябва да направя това" или "Трябва да опитам онова", а пропускаме, всъщност не си доставяме желаното, а само трупаме неудовлетворение. Затова често Загмайстер приканва за действие на различни места в музея – в залите, между етажите, дори в тоалетната.

По време на разходката всеки може да събере различни съвети за по-щастлив живот. Ето някои от тях: имай ниски очаквания – това те предпазва от лесни разочарования; бъди по-самоуверен – така си и действен, по-малко нервен, повече отзивчив; помагай – социологията сочи, че хората, които помагат на другите, чувстват повече задоволство, отколкото тези, на които им се помага. Загмайстер подсеща и че в момента в Австрия има мигранти, нуждаещи се от точно това отношение.

Загмайстер стъпва на прозренията на Фройд: "Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да постигнем трансформация от пълна мизерия към обикновено нещастие." Но не е съгласен нито с него, нито с Шопенхауер ("Днес е зле, утре ще става още по-лошо, докато накрая не дойде най-ужасното), нито с Буда, според когото целият живот е страдание.

Въпреки че е атеист, той отчита способността на вярата да сплотява с уточнението, че по презумпция тези, които споделят подобни ценности в една общност, са принципно по-щастливи от индивидуалистите. Загмайстер опитва да влезе в историята и с личната си философия: "Правилният въпрос не е какъв е смисълът на живота. Правилният въпрос е: "А какъв е смисълът без живота?"

Относно влиянието на любовта върху щастието Загмайстер прави разграничение. Страстната любов на влюбените трае шест-осем месеца. Тя освобождава допамин в мозъка, също както кокаинът и хероинът. Но това не може да трае дълго. За разлика от… съпружеската любов. Относно броя на сексуалните партньори за постигане на задоволство Загмайстер се позовава на анализа на антрополога Доналд Симънс, че преди кризата със СПИН в САЩ хомосексуалните мъже са имали десет пъти повече партньори и че хетеросексуалните също биха действали по подобен начин, ако имат възможност, нямат здравословни притеснения или връзка, която да ги спира.

Парите, разбира се, също би следвало да определят щастието ни. Според проекта на Стефан Загмайстер обаче това е така, докато не достигнеш 85 хиляди долара годишен доход. След това няма голямо значение дали печелиш 100 хиляди или 1 милион. Оказва се, че в САЩ повечето хора биха предпочели да изкарват по 50 000 долара в среда, в която другите изкарват по 25 000 долара, отколкото да изкарват по 100 000 долара в среда, в която другите изкарват по 250 000 долара.

Доходът на човек в Индонезия е десет процента от заплатата на човек в Австрия, но, субективно погледнато, индонезийците са по-доволни от живота си. Защо? Защото щастието се определя не само от парите, а от простия факт дали имаш работа, дали хората могат да разчитат един на друг, дали са социализирани, дали са вярващи, колко дълго траят браковете им, колко добро е правителството им.

Изводът, който Загмайстер и екипът му правят, е, че щастието ни се определя 50% от гените, 10% от дадености, които трудно можем да променим като пол, раса, възраст, и 40% от изборите за действия, които правим – дали днес да тичаме, да отидем на концерт, да помогнем на някого или да седим на едно място и да повтаряме едни и същи действия.

Всъщност The Happy Show успява да събере непознати, които се виждат за пръв път, но общуват заедно с различните дизайн произведения – натискат бутони, смеят се, карат колело и споделят радостта от преживяването на съвременното изкуство и дизайн. Стефан Загмайстер вероятно би бил щастлив да види това.

The Happy Show продължава до 28 март 2016 в MAK, Виена. Филмът по същата тема The Happy Film се очаква до края на годината. 

Какво ни прави щастливи? Парите? Да, но след определена сума те нямат значение. Децата? Да, но в по-малка степен, отколкото брака. Удоволствието? Да, за определено време.

Това са част от изводите на работещия в Ню Йорк графичен дизайнер Стефан Загмайстер (автор на визуални концепции за Rolling Stones, Лу Рийд, HBO, Levi’s), който повече от десет години изследва темата за щастието. Проектът The Happy Show включва работата на екип от психолози от "Харвард", дизайнери, антрополози, историци. С идеята да получи отговор на въпроса "Мога ли да тренирам мозъка си, както тренирам тялото си, за да живея по-щастливо" през годините Загмайстер изпробва медитация, когнитивна терапия, медикаменти. После решава да сподели със света опита и изводите си чрез серия от интерактивни изложби.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.