Отворен код

Първите български дизайнери, включени в поредицата The Best American Infographics, и ползата от визуализиране на данни за градската среда

"Морфокод" е българско архитектурно студио, основано през 2008 г. от арх. Грета Димитрова и арх. Кирил Мандов. Двамата работят на границата между дизайн и технологии. Следвайки потребността да експериментират, още в началото те задават интересна посока на професионално развитие извън конвенционалното определение за архитектурна практика.

"Морфокод" разработват дигитален инструмент за симулация (Rabbit) за 3D програмата Grasshopper. Техният софтуер е успешен и припознат като ценен учебен материал в Архитектурната асоциация в Лондон, GSAPP към Колумбийския университет и други. Следват академични изяви – водене на лекции и работилници у нас и в чужбина. Паралелно "Морфокод" се впускат в предизвикателно приключение – използването на отворени данни и канализирането им в архитектурни графики.

През своята визуална дисекция на даден градски проблем те стигат до важни изводи, провокират дискусия и предоставят възможности за по-ефективно и устойчиво развитие на градовете ни. В момента например "Морфокод" изследват пешеходната активност в Мелбърн, ползвайки данни от 44 сензора на ключови места в града, генериращи информация ежедневно. Urban Layers се занимава със застрояването на Манхатън от 1780 г. досега, а неговата многопластовост и лекота на ползване са оценени от селекторите на антологията Best American Infographics в секцията "10-те най-добри интерактивни инфографики", която "Морфокод" делят с гиганти като New York Times и Washington Post. Голяма тяхна амбиция е да стартират онлайн платформа-академия за обучение на архитекти и дизайнери по теми като изчислителен дизайн, градска информатика, уеб картографиране, творческо кодиране и информационни графики.

Какво се случва с вашите творчески и професионални изяви напоследък?

2015 г. беше интересна за нас. През януари се присъединихме към движението Code for Europe; впоследствие, посетихме лабораторията на MIT Senseable City Lab в Сингапур; през март проектът ни Urban Layers беше избран между 10-те най-добри интерактивни инфографики в книгата The Best American Infographics; друг наш проект - City Dots, участва на изложбата Data Canvas: Sense Your City в Женева; септември и октомври прекарахме в Мюнхен, където реализирахме първата си самостоятелна изложба Data Urbanism, с подкрепата на културния отдел на града и артистичните сдружения Streitfeld и Platform.

Относно Urban Layers кое предизвика избора на темата, какво научихте за себе си и за работата си покрай проекта?

Urban Layers е интерактивна визуализация, която публикувахме онлайн преди около година. Проектът предоставя възможност за разглеждане на историческите пластове на Манхатън, разкривайки различни фрагменти от градската тъкан. Визуализацията бе широко отразена в редица чуждестранни медии: CityLab, FastCodesign, Gizmodo, CurbedNY и бе избрана от Google Maps Mania измежду най-добрите 100 карти на 2014.

Визуализирането на данни може да привлече внимание към определени градски проблеми и да разкрие как хората взаимодействат с градската среда. Все повече градове обръщат внимание на процеса на събиране и отваряне на данни. Ню Йорк предоставя безплатно богат набор от данни, свързани с функционирането на града. Urban Layers е реализиран благодарение на тези източници и предлага нов поглед върху вече налични данни.

Работата по проекта започва със задълбочено проучване: източници на данни, тенденции, контекст. Продължаваме със скици и събиране на идеи за това как трябва да изглежда визуализацията. След това, разработваме и проектираме техническата част – в Urban Layers може да контролирате над 45 000 сгради с помощта на два слайдъра директно в браузъра. Проектът може да бъде разгледан онлайн тук.

Разкажете малко повече за включването в книгата The Best American Infographics.

Tова е ежегодно издание, което излиза под редакцията на американския журналист и носител на "Пулицър" Гарет Кук. Целта е да събере най-добрите инфографики от изминалата година.

Нашият проект Urban Layers попадна сред десетте най-добри интерактивни инфографики, избрани от Саймън Роджърс – журналист и редактор в Google, пионер в областта на data journalism и основател на The Guardian Datablog.

Негова е задачата да курира съдържанието на тази специална глава. Освен Urban Layers селекцията му включва проекти на New York Times, Nature, Washington Post, ProPublica и National Geographic.

За нас е изключителна чест да бъдем в компанията на най-големите медии в САЩ, както и да бъдем първите български дизайнери, включени в поредицата. Любопитен факт е, че тазгодишното издание включва и въведение от Мария Попова – основателката на популярната онлайн медия brainpickings.org.

В каква посока ще развивате работата си, свързана с визуализацията на данни?

Все повече се вълнуваме от възможността да създаваме инфографики и интерактивни карти, както и да изследваме проблемите на градската среда посредством визуализиране на масиви от данни. Включването ни в The Best American Infographics и последвалият интерес към нас ни мотивира допълнително да се развиваме в тази посока.

Тенденцията все повече градове да отварят своите данни ще се запази, давайки възможност да разберем по-добре различни социални, икономически и културни феномени. В България този процес се случва значително по-бавно, но благодарение на активни граждански организации като obshtestvo.bg можем да се похвалим с работещ портал за отворени данни.

Един от проектите, по които работим в момента, е интерактивна карта на разрешенията за строеж в София, която онагледява промените, настъпващи в столицата през последните години. В друг актуален проект изследваме динамиката на пешеходната активност в Мелбърн, Австралия.

Какво е според вас бъдещето на архитектурата и с какви проблеми ще се сблъскват архитектите през следващите десетилетия?

Вярваме, че ролята на архитектите ще е все по-тясно свързана с проблемите на градската среда. В глобален мащаб градското население нараства всяка седмица с 1.3 милиона души - един нов Амстердам всяка седмица. Същевременно от петте милиарда души, които ще населяват градовете през 2030 г., над 2 милиарда ще живеят под прага на бедността: тези процеси са най-динамични в развиващите се страни от Африка и Азия. Ето защо един от основните проблеми на архитекти и урбанисти през следващите 15 години ще е свързан с осигуряването на качествена жилищна среда за огромен брой души в изключително кратки срокове и с ограничени ресурси.

Решаването на подобен проблем изисква изцяло нов подход и стратегии за дизайн. Неслучайно тазгодишният куратор на архитектурно биенале във Венеция насочи темата му в тази посока. (Чилийският архитект Алехандро Аравена е куратор на 15-ата международна архитектурна изложба във Венеция, 28 май - 27 ноември 2016, под заглавието Reporting from the front - бел. авт.)

Какви три цели сте решили да реализирате до края на 2016 г.?

Да завършим проектите за Мелбърн и за София. Да стартираме Morphocode Academy. Да започнем работа по книгата Data Urbanism.

Още от Капитал