Хаосът и неговата хармония

Дизайнерът Владимир Каралеев в търсенето на баланс между експеримент и функция в модата

Владимир Каралеев отдавна е сред утвърдените и добре познати млади модни дизайнери. Издания като Vogue, Vice, Elle, големите германски вестници като Zeit и FAZ, както и модните блогове не спират да говорят за неговата работа. През 2011 г. той представи своя колекция на Berlin Fashion Week, а след двугодишно отсъствие от подиума там сега показа своята есен - зима 2016. Запазена марка на Владимир си остават асиметрията и драпериите, както и изненадващите комбинации и играта с подгъви. В новата си колекция той отива още стъпка напред в деконструкцията, като работи с изненадващи композиции и контрасти в платовете, оставайки обаче верен на търсенето на баланс между концептуалния подход в дизайна и основната цел на модата – да бъде носима.

За пръв път взехме интервю от теб преди повече от десет години. Какво се промени оттогава?

Доста неща, най-вече начинът ми на работа. Днес работя много по-целенасочено и устремено, всъщност доста предприемачески ориентирано. Ентусиазмът ми е все така голям, защото любовта към професията си остава основният двигател. Още в началото осъзнах колко тежък и труден бизнес е модата – една добра идея не е нищо без успешна реализация. Успехът не е постоянно състояние, а нещо, за което се бориш. В моя случай – два пъти в годината.

Разкажи за актуалната си колекция.

Всяка моя колекция започва с края на предходната. Не работя по коренно различни теми всеки път. В основата е работният процес, вярвам, че само чрез експеримент се постигат прогрес и еволюция. Всички идеи, както по-екстремните, от дизайнерска гледна точка, така и по-скучните, трябва да се изсипят на едно място, да бъдат комбинирани, пресети, докато не се получи съвършеният продукт и цялата колекция. Това е дълъг и комплексен процес.

Как протича той на практика?

Началото на всяка колекция е посещението на изложение за платове, откъдето поръчвам мостри в различни цветове. След като избера платовете в желаните цветове, започва креативно-експерименталната част, в която създавам пробните модели. В началото работех директно върху манекен, от няколко години първо правя груба скица на кройката, за да мога да предвидя трудностите навреме. Необходима е и доста интуиция.

До каква степен се съобразяваш с актуалните теми и тенденции?

Наблюдавам една много интересна тенденция в момента, а именно тази на наивното, абсурдно дисбалансираното, очевидно хаотичното, което обаче създава някаква своя хармония. Кръстосването на стилове извън контекст, използването на мотиви и елементи, лишени от същинското им съдържание – това са нещата в модата, които най-много ме вълнуват.

Какво оказва влияние върху теб?

Всичко се случва в процеса на работа. Разбира се, заобиколен и залян съм от изображения (различни медийни формати) и форми (изкуство, архитектура, продуктов дизайн), които ми влияят по някакъв начин и намират отражение в моделите ми. Мисълта за твореца обаче е стереотипна, не мисля, че някой има видения и вдъхновения в библейския смисъл. Нещата в нашата професия са по-прагматични и до голяма степен калкулирани от избора на платове, дължини, обеми, цветове и детайли.

Впечатляващ е миксът на цветове и материи в дрехите от колекцията. Какви материали си използвал и на какъв принцип си ги комбинирал?

Контрастите са много важни, а комбинацията е между различни текстури: по-груби тъкани (вълни, жакард, туид) с по-меки (купро, сатениран полиестер). Хастарите излизат като външни материи. Изобщо темата "отвътре навън" е силно застъпена. Заимствам елементите на изработка от спортните облекла и ги прилагам на видими места в много дамски модели.

Как боравиш със смяната на функции на отделни елементи в облеклото?

Елементът на асиметрия и деконструкция е още по-силно застъпен в актуалната ми колекция. В деконструкцията винаги ми е харесвало разрушителното свойство и възможността за пренареждане на детайлите. Те не изчезват, първоначалната им функция се превръща по-скоро в декоративен елемент – пренареждане и нова композиция.

Представянето на колекциите ти винаги наподобява пърформанс. Как се случи този път?

Идеята ми винаги е представянето да не е прекалено крещящо, но пък да е достатъчно интересно като фон. Направих голяма скулптура от филц, наподобяваща лендарт инсталациите на Робърт Морис. Музиката беше много важна, за да се избегне претенциозността. Избрах несериозна, наивна музика – парчето Sex Machine от 1979 г. на групата The Flying Lizards в пост-пънк-нойз стил. Доволен съм, но пазарът тепърва ще покаже колко успешна е колекцията.

Къде продаваш моделите?

Япония продължава да е най-големият ми пазар. От няколко сезона работим усилено със Северна Америка – огромен пазар, пълен с потенциал и, на последно място, Европа, където има добри предпоставки за бъдещо развитие.

В края на 2015 г. за пръв път показа работата си в Pop Up Shop в София. Ще повториш ли?

Нямах очаквания и бях силно изненадан от огромния интерес. Мина изключително успешно, хората бяха доста информирани и оцениха това, което показахме. Забелязах интересно развитие в креативно отношение, а именно мисленето на хората, които са уловили новия цайтгайст. Имаше моменти, в които се чувствах като у дома в Берлин (не че Берлин е мерило за всичко). Планираме втори проект в България през лятото.

www.vladimirkaraleev.com

Още от Капитал