Танцуващият Франкенщайн
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Танцуващият Франкенщайн

Танцуващият Франкенщайн

Когато човек играе, играта също играе с него. Това е нейният "дзен"

3003 прочитания

© Аня В. Павленко


Създаден през 2009 г. от Живко Желязков и Атанас Маев, за около шест години "Дерида денс център" се превърна в най-устойчивото пространство в София, посветено изцяло на обучение, тренинг и продуциране в областта на съвременния танц, а "Дзен игра" е последното представление в афиша им.

Заглавието може да се окаже подвеждащо, ако се приеме буквално. Не става дума точно за "дзен", нито за източна философия. И все пак преживяването на около 50-те минути в залата има нещо общо с медитацията.

Експлозивната смес от динамичен танцов език и развинтено театрално въображение в хореографията на Живко Желязков с енергетичното присъствие на танцьорите, обвити в плътния електронен саунд на композитора Иван Шопов (известен и като Cooh, Balkansky), активира сетивността и държи мисълта будна и съсредоточена. Спектакълът рисува впечатляващи картини, в които контурите непрекъснато се размиват – светлото прелива в тъмното, реалното във въобразеното, човешкото в нечовешкото, живото в мъртвото... И обратно.

Както в повечето танцови спектакли, и в "Дзен игра" не "сюжетът" е най-важното нещо, колкото образите, създадени от движението, и самата тръпка в удоволствието от виртуозните физически изпълнения. Но представлението не е и съвсем абстрактно. В него има нещо от сюрреалистичното обаяние на киното на Дейвид Линч и то сякаш представя свой различен, безмълвен вариант на историята от "Франкенщайн" на Мери Шели – връщането на живота в мъртвото тяло, танцът със смъртта.

В центъра на полупразната, тъмна сцена стои дълга бяла маса, стерилно осветена като в операционна зала. Внушението за лаборатория се подсилва от бялото в дрехите на неподвижно седналия встрани женски силует (Диана Александрова), сякаш в очакване на нещо, и от появата на масивна мъжка фигура в лекарска манта със скрито зад безизразна маска лице (Динко Господинов). Мъжът довлича върху товарна количка две безжизнени тела – мъжко и женско (Филип Миланов и Марион Дърова) и ги хвърля в пространството. Седналата жена се надига с гротескови движения и посяга към тях...

Онова, което следва, е трудно, а и безсмислено, да се преразкаже. Живко Желязков заедно с тримата главни изпълнители, демонстриращи тук танцови умения, които са истинска рядкост по българските сцени, успяват да изработят уверен и въздействащ хореографски почерк, чрез който да споделят своя интимен опит с необяснимото, странното и непознатото. Движенията в него са внезапни, мощни, агресивни – през телата сякаш преминава ток. А танцът е като учестено дишане.

Първоначално изглежда сякаш жената е тази, която експериментира с двете тела. Тя ги съживява, раздвижва, програмира и управлява. Постепенно обаче нещата излизат от контрол, ролите се обръщат и вече не е ясно кой е "лудият гений" и кой – "опитната мишка".

Създаден през 2009 г. от Живко Желязков и Атанас Маев, за около шест години "Дерида денс център" се превърна в най-устойчивото пространство в София, посветено изцяло на обучение, тренинг и продуциране в областта на съвременния танц, а "Дзен игра" е последното представление в афиша им.

Заглавието може да се окаже подвеждащо, ако се приеме буквално. Не става дума точно за "дзен", нито за източна философия. И все пак преживяването на около 50-те минути в залата има нещо общо с медитацията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK