С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

2 26 фев 2016, 9:27, 5299 прочитания

Черно-бяла снимка от Грузия

Какви са шансовете на една малка капсулирана държава, граничеща с Турция и Русия, да се отърси от нетолерантността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Сегашно агресивно време

Цензурата отива на кино

Как се категоризират игрални филми и за ролята на цензурата в баланса на личната свобода и стабилността на обществото

Fear Factory

Как се отразява на мозъка гледката на насилие и какво се случва, когато зоната, която отговаря за страха, не функционира

Против фотографията

Трябва ли ни близък план на смъртта и насилието

Обърни се с гняв напред

За разликата между гнева и насилието и българският случай

Материалче

Теория и практика на умалителните, или колко е важно да наричаш нещата с точните им имена

Мерико живее с дъщеря си в голям апартамент в центъра на Тбилиси. Парното не е включвано от много години: единственият им доход е пенсията на Мерико, намалена наполовина поради ранно пенсиониране. Дъщеря й не работи. Наскоро двете се опитаха да намерят квартирант за една от празните стаи в апартамента. "Само да не е мъж", е тяхното изискване. След като мечтаната наемателка така и не се появява, двете са склонни на компромис.

С помощта на съседи обявата се появява там, където й е мястото - фейсбук. Привлечени от възможността да поживеят с местно семейство, на обявата започват да откликват първите чужденци. Американски студент иска да види жилището и Мерико е във възторг, но не за дълго. "Нали не е негър? Ние сме две сами жени вкъщи, страх ни е, ще вземе да ни посегне, сещаш се какво имам предвид", казва Мерико на съседа, който побързва да изтрие обявата от групата за чужденци. Расистка ли е пенсионерката Мерико?

Разхождайки се по стръмните улички на старата част на грузинската столица, не е никак трудно историите за Тбилиси от миналото - важна спирка по пътя на коприната с шумни пазари, където по всяко време на денонощието се разлива турско кафе, арменски коняк или грузинско вино – да оживеят.  Този цветен образ на града до голяма степен се запазва. "Роден съм в старата част на Тбилиси, до минералните бани.


Всеки съсед беше различен, но никой не обръщаше внимание. Ние бяхме просто жители на Тбилиси, нямаше други етикети." Симон Гарибян изучава въпросите на национализма и расизма в Южния федерален университет в Ростов на Дон, Русия.  

Според Гарибян днес малките кавказки държави са жертва не на "класическия" расизъм, а на етноцентризма. "Етническата маркировка се завърна. Не е важен единичният човек, а групата, към която той е причисляван. В Армения има туркофобия и азерофобия. В Грузия проблемът е арменофобията. И така нататък - всяка една малка държава със собствените си страхове и предубеждения."

Преди разпада на Съветския съюз Грузия, малка кавказка държава с повече от 4 милиона души население, се радва само на три години независимост през XX век - между 1918 и 1921 година. Устремена към Европа – страната е хвалена като най-прозападната държава в регион, все още тясно обвързан с Русия – Грузия още се бори с тежкото постсъветско наследство, част от което е и засилването на национализма.

Най-новият доклад на Съвета на Европа отбеляза, че интеграцията на малцинствата в страната, и особено обучението в училища в малцинствени райони, продължава да среща множество препятствия. Една от мерките на правителството – улеснен прием на студенти с по-ниско ниво на владеене на грузински - невинаги се приема с одобрение от останалите студенти. "Тези студенти получават подарък от правителството, заемайки местата на грузинците", е чест коментар, който не взима предвид факта, че приетите студенти също са грузински граждани.



Допълнително докладът обръща внимание на засилващите се употреба на езика на омразата и напрежения на религиозна основа.

В Батуми, столицата на автономната република Аджария, расте жилищен небостъргач, носещ марката на имотната империя на Доналд Тръмп. Строителството в черноморския град, с един от най-модерните в архитектурно отношение ресторанти от веригата "Макдоналдс" в света, не спира, но строителството на втора джамия за голямата мюсюлманска общност в града – 10 процента от населението на Аджария изповядва ислям -  така и не започва. Пречки винаги ще се намерят. По тази причина при хубаво време неуспелите да влязат в препълнената джамия се молят на улицата.

На този фон не е трудно да си представим какво се случва в едно затворено и консервативно общество, в което отново става важно кой кой е по рождение, когато към списъка със социални въпроси за разрешаване добавим и отношението към цветнокожи чужденци. Изводите, макар и на основата на примери от Грузия, са адекватни и за други държави.

Сиа се разсмива, когато чува историята за пенсионерката Мерико. "Сигурна съм, че през живота си тази жена не е виждала един чернокож. Всичките й знания по този въпрос са от някой филм и това е основата на проблема, не само в развиващи се държави като Грузия - незнание."

След студентски епизоди в Зимбабве, Франция, Германия, САЩ, Холандия и Ботсвана Сиа от ЮАР открива, че желанието й за пътуване не е отминало. Затова, когато открива обявата за учители доброволци в Грузия, държава, за която не знае нищо, не се колебае дълго. Сиа пристига със закъснение в Тбилиси и пропуска лекциите за културните различия, които всички доброволци трябва да посещават. На младата учителка по английски й предстой сама да научи за културните различия между голям град в ЮАР и малко село в Западна Грузия.

Шарени чорапи, предлагани на най-известния базар в Тбилиси. Чужденците са оптимисти, че пъстротата във всякакъв смисъл ще бъде скоро възприета от грузинското общество.

Шарени чорапи, предлагани на най-известния базар в Тбилиси. Чужденците са оптимисти, че пъстротата във всякакъв смисъл ще бъде скоро възприета от грузинското общество.


Попадайки там, Сиа си спомня за един от преподавателите си по маркетинг. "Хората винаги ще те гледат с интерес, ако изглеждаш различно от тях, казваше. Така и стана. Хората искаха да пипат косата ми, няма проблем, разрешавах. Казваха, че имам големи устни. Така е. Голям задник съм имала. Прави са. Няма за какво да се обиждам. Аз бях различната и с това им бях интересна. Веднъж моите ученици ме попитаха: "Защо си черна?" Отговорих с въпрос: "А вие защо сте бели?"

Сиа се въоръжава с търпение и положителните резултати идват дори в изолираното село, което става неин дом за година. Аарон, чернокож учител по танци в Лондон, обаче не пристига в Грузия с мисията да носи промяна. Всъщност, преди да срещне гостуваща в града му грузинска студентка, той дори не е чувал за малката кавказка държава, където му предстои да започне нов живот с грузинската си съпруга. "Това, което прочетох в интернет, ми хареса - търсих думичката расизъм из форумите, но не я намерих. Звучеше обещаващо."

Още с кацането си в Тбилиси Аарон разбира какво има предвид съпругата му, предупреждавайки го, че в Грузия ще е малцинство. "Веднага започнаха да ме оглеждат, но без агресия, малки деца дори се провикваха "Здравей!". В Тбилиси Аарон попада в двоен толерантен кръг - грузинското артистично семейство на съпругата му, което го приема без никакви резерви, и семейни приятели от артистичните среди. Веднъж слязъл от таксито обаче, искайки да опознае по-добре новия си дом, Аарон започва да забелязва по-особени погледи. " Започваш и да чуваш разни неща, за които не ти трябва да знаеш много грузински. Например негър. Ако чуя да ме наричат негър, вежливо казвам, че това не е моето име. Казвам се Аарон."

Разговаряме в "Макдоналдс", на една от главните улици в Тбилиси. Аарон преподава наблизо и преди две години се отбива тук след урок, придружаван от една от своите ученички. Забелязан от двама грузинци, Аарон бързо става обект на тяхната агресия, под погледите на нереагиращите клиенти и охраната на ресторанта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Sweet Dreams (Are Made Of This) Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

14 юни 2019, 1256 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

14 юни 2019, 806 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Календар

Light селекцията от събития тази седмица

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това