С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

5 1 апр 2016, 15:02, 9529 прочитания

Изкуството като съпротива

Изложба в СГХГ събира творчеството на репресираните по време на социализма художници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Изкуствоведът Красимир Илиев сравнява изследователската си работа по изложбата "Форми на съпротива (1944 – 1985)" с "търсене на трохи под масата, по които се опитвах да разбера какво е било на трапезата". И е успял: в Софийската градска художествена галерия на едно място са събрани рядко или досега непоказвани творби на репресирани български художници и скулптори, част от които арестувани в първите дни след 9 септември 1944 г.

Изложбата е важна и заради текстовете, цитатите и свидетелствата от този период, намерени в Централния държавен архив и архивите на Държавна сигурност. Духът на времето ясно личи в документите с критиките на комисиите, за които "това на какво прилича не ми е ясно" е реален аргумент.



Според Илиев тези документи "скицират случващото се в различните периоди, но има и произведения, за "прочитането" на които се изискват друг вид усилия – размишления, усет, познания".

"Моите предпочитания по правило са насочени към по-малко познати или съвсем непознати художници, и по-точно към тези, които не приемаха наставленията на идеологията преди, и тези, които не се влияят от меката агресия сега", разказва Илиев, чиято първа изложба в Софийската градска художествена галерия е ретроспекция на Иван Георгиев–Рембранда.

Илюстрация


"Моята цел бе да се опитам да издиря свидетелства, които документират действията на системата и съпротивата на художниците срещу деформиращата намеса на идеологията." Смисълът на изложбата е като че ли синтезиран от също намиращия място в селекцията Сирак Скитник, който още през 1936 г. пише, че "догматиката е смърт за изкуството".



Красимир Илиев определя като нелепа ситуацията с "потъналите в мрак" първи 12 години на социализма. "За мен е странно нежеланието на българското изкуствознание да изучава определени автори, теми и периоди от историята на изкуството. Истинско чудо бе появата през миналата година на "Черната тетрадка" на Илия Бешков заедно с досието му. Забележете, 57 години след неговата смърт. Сред непростимите престъпления на комунистическия режим е унищожението на творци като Майстора и Бешков, прогонването на други, сред които блести името на Султана Суружон, художничка, която и до ден днешен е в забвение.

Ако за нея обяснението може да се търси в това, че тя емигрира, липсата на дори малки книжки за автори като Любомир Далчев, Галин Малкчиев или Атанас Пацев е, меко казано, странна." Автопортрет на Майстора, за пръв път показан след 1944 г., е сред акцентите на изложбата. Въпреки сходните житейски съдби според Красимир Илиев в изложбата няма двама художници, които дори бегло да си приличат в работата си.

Илюстрация


"Основният въпрос в този опит за изследване е имало ли е съпротива от художниците срещу валяка на идеологическата машина, който постепенно се преобразува през 70-те и началото на 80-те години в сергия с моркови (ако си послужа с метафората за тоягата и моркова). И валякът, и зарзаватчийската количка имат една и съща цел – да деформират. Не знам кое е по-лошо. Поведението на властимащите в нашата страна, породено от ограничения им интелект и от амбицията да подражават до идиотизъм на всичко съветско, особено в първото десетилетие, води до трагични резултати за изобразителното ни изкуство."

В отсъствие на организиран бунт, какъвто се наблюдава дори при съветските творци, в България като най-честа форма на съпротива Илиев определя самоизолацията. При различните творци тя се проявява по различен начин. "След като е злобно оплют от Богомил Райнов, Кирил Петров се оттегля в родното си село. Отшелничеството му донася мъдрост и творческо преображение. Той има щастието да доживее преклонението на други художници към това, което е постигнал, и дори да види как най-яростният му противник се превръща в колекционер на неговото творчество. Иван Георгиев–Рембранда ритуално се отказва от всякакъв допир до т.нар. художествен живот и до смъртта си не показва публично нито една своя картина."

Илюстрация

Инфографика

© Маргарит Цанев - Марго, Кентавър, 1968, туш, хартия, СГХГ

Увеличаване


В случая на Лика Янко след закриването на нейна изложба тя напълно се освобождава от всякакви рамки в рисуването си. "А Галин Малакчиев се бе самозаточил в село Батулия. Най-талантливият български скулптор, вместо да преобрази градовете ни с изящни произведения, беше принуден да прави малки пластики."
Това, което го изненадва, са оскъдните данни в архива на Съюза на художниците.

"Тези, които са били на властови позиции, са прочиствали следите от своето участие в репресиите срещу колегите си. Документи, които трябваше да са в архива, бяха намерени изхвърлени пред дома на Илия Петров. Останките от досиетата на Държавна сигурност имат решаващо значение за открехването на завесата и това е валидно за всички времена, през целия четиридесетгодишен период на това изследване. Невъзможно е да стигнем до фактите, камо ли да разберем какво се е случвало, ако не четем досиетата."

Но най-голямата изненада са настроенията, които Илиев долавя към тази тема. "Страхът все още съществува. Ние, които живяхме през онези години, бяхме изградили преграда между мисленето си и публичното говорене. Тази преграда, издигната от инстинкта за самосъхранение, много трудно може да бъде съборена. Колкото и невероятно да звучи във времената на свобода на говоренето, тя съществува."

© Тодор Цонев, Отбрана на мира в Чехословакия, 1968,цветно ксерокопие,29.5 х 21 см, собственост Мария Овчарова



"Форми на съпротива (1944 – 1985)" може да се види в СГХГ до 26 май. В момента Красимир Илиев е ангажиран със събирането на средства за каталог с включените в изложбата български художници.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга: Преходно време Книга: Преходно време

Разказ за сформирането и действията на правителството на Димитър Попов

8 ное 2019, 1713 прочитания

Книга: "Истории от 90-те" Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

8 ное 2019, 2997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Слонът, моят приятел

Режисьорът на клипове Ник Бранд привлича вниманието към екологичната криза в Африка с интересен артистичен проект

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10