Материализирай това

Дизайнът прилага нови технологии по причудливи начини и създава материали с изненадващи свойства. Трима млади експериментатори работят с насекоми, с водорасли и с гъбен мицел, за да разкрият непознати светове.

Насекоми в стъкло и кожа

Френската дизайнерка Марлен Юису е автор на проекта "От насекоми", а целта й е да разкрие уникалните и благородни материали, които могат да се създадат от отпадъчните биологични съставки при отглеждането на насекоми. Тя се фокусира върху нови видове "стъкло" и "кожа".

Първият експериментален материал наподобява черно стъкло, произведено от прополис. Обектите, изградени от него, са под формата на съдове с различни големини, всички впечатляващо красиви и причудливи.

Тъй като Марлен Юису е отраснала в дом на пчелари, тя добре познава навиците на насекомите. Специално подбира пчели, които събират и внасят в кошера смола от каучуково дърво, с която те извършват дезинфекционна дейност, запечатват процепи и дупки в стените на кошера и много други.

Добивът на прополис е малък – около 100 грама на кошер годишно, което го прави изключително ценен и уникален. Юису открива, че пречиствайки и нагрявайки материала, тя може да го духа като стъкло, но заради по-ниската точка на топене е по-лесен за манипулация от стъклото. Към това прибавете и специфична остатъчна миризма на пчелен кошер, която се задържа дълго в съда и внася уханието на прополис в интериора.

За постигането на втория експериментален материал – кожа, Марлен Юису събира пашкули на индийска копринена буба, която се отглежда предимно за хранително-вкусовата промишленост. Пашкулите съдържат протеина серицин, който като естествено лепило свързва нишките от коприна, когато се приложи топлина и вода.

"Използвам пчелната биосмола като лак и смятам, че този нов материал може да се използва в модната или мебелната индустрия." В момента науката се занимава с насекомите предимно за задоволяване на бъдещи хранителни нужди, докато младата френска дизайнерка си партнира с тях в сферата на продуктовия дизайн.

Повече на: marlene-huissoud.com

Водорасли в бутилка

Набиращият все по-голяма популярност фестивал DesignMarch в Рейкявик тази година събра световен интерес с един от своите студентски проекти. Исландският студент Ари Йонсон стои зад интересен прототип за биоразградима бутилка за вода.

Стреснат от черната статистика, че 50% от пластмасата се използва само по веднъж, след което се изхвърля, а разграждането й отнема над 1000 години, Йонсон решава да предприеме изследване за създаването на нов, лесно разградим и безвреден за околната среда материал.

След като проучва устойчивостта на различни продукти, той се спира на агар-агар – прахообразно вещество, добито от червени и кафяви водорасли, растителен заместител на желатина. Когато към него се добавят правилните пропорции вода, се получава смес, подобна на гел. Йонсон я подгрява бавно, излива я в калъп за бутилка, замразява я и накрая получава готова бутилка.

Докато бутилката е пълна с вода, тя пази своята форма. Без течността тя започва да се разлага. Тъй като е направена от естествени материали, водата в бутилката е напълно подходяща за консумация, а ако престои по-дълго в нея, може да добие част от вкуса на материала.

Гъби в рокли

Анила Хойтинк е холандски дизайнер на текстил, която успява да създаде рокля посредством гъбен мицел. Тя вярва, че подобен проект води до нови възприятия за употребата на текстил, който се е превърнал в основна част от бързата мода и масовото замърсяване на природата.

Първоначалното намерение на Хойтинк е да създаде материал за дрехи от жив организъм. Но в процеса на проучване се спира на мицела – вегетативната част на гъбата, защото неговото приложение е вече добре разпространено в продуктовия дизайн и в строителството като удачен биоразградим материал.

След различни експерименти тя стига до метод, който позволява на материала да поддържа единна форма и гъвкавост без нуждата от допълнителни влакна.

Роклята на Анила Хойтинк носи името Neffa, а за нейното изграждане са използвани скачени един към друг дискове гъбен мицел. Всеки от тях е лесно заменим, а роклята е изцяло биоразградима. Самата дреха може да се изгради като триизмерен обект по контурите на нейния собственик, както и да се съобрази с желанията му за дължина или допълнителни форми по модела.

"Това позволява да се отглежда точно толкова гъбен мицел, колкото е необходимо за момента", обяснява някои от преимуществата на проекта си Хойтинк.

Повече на: neffa.nl