Класики в жанра и други испански приказки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Класики в жанра и други испански приказки

"Моята голяма нощ"

Класики в жанра и други испански приказки

Допълнителна селекция от селекцията на Фестивала за испанско и ибероамериканско кино

7440 прочитания

"Моята голяма нощ"


"Повече смях, повече сълзи" е мотото, с което тазгодишният фестивал за испанско и ибероамериканско кино тръгва в София. И макар да не е ясно защо според естетически безобразния постер на събитието "лицето" на смеха е Фрида Кало, а на сълзите – Салвадор Дали, генералното послание е очевидно: в програмата от 17 филма от 8 държави преобладават комедии и мелодрами.

По традиция сантименталните сюжети са латиноамерикански специалитет, докато испанците залагат на добро чувство за хумор и по-сложни наративи, но това, разбира се, не отпраща безапелационно филмите от Южна Америка в графа "блудкави". В двата венецуелски филма от програмата например излишният драматизъм е надвит от екзотична любознателност. Макар завръзката в "Прах от вечността" (2011, реж. Маргарита Каденас) да е трагичен инцидент, в който главната героиня Ана губи дъщеря си, акцентът е върху последвалата й среща с племето яномами в амазонската джунгла, което прави филма антропологично интересен. А фабулата на "Реверон" (2011, реж. Диего Рискес) е построена около любовна история, но всъщност е мост към осеяната с тропическа светлина пастелна вселена на слабо познатия у нас художник Армандо Реверон, който всъщност се счита за най-важният във Венецуела през ХХ век.

"Труман"

Друг филм за артист, но този път съвременен, е бразилско-британският "Необикновено сметище" (2010, реж. Луси Уолкър, Жуау Жардим, Карън Харли) за изобретателният Вик Муниз, който създава изкуството си от отпадъците на най-голямото сметище в Южна Америка – "Жардим Грамашо" в залива Гуанабара. Филмът е съчетание от философски размишления и документално наблюдение върху общуването му със събирачите на отпадъци, които се оказват негови музи.

Класическият мелодраматичен сюжет също не е за подценяване, щом към него посягат талантливи разказвачи. Копродукцията между Коста Рика и Колумбия "За любовта и други демони" (2010, реж. Илда Идалго) по едноименния роман на Габриел Гарсия Маркес визуализира познатата история за забранената любов между 13-годишната Сиерва и млад свещеник, който я посвещава в страстта. Трагичен любовен триъгълник пък е в центъра на испанския "Булката" (2015, реж. Паула Ортис) – най-новата екранна адаптация по "Кървава сватба" на Федерико Гарсия Лорка, който бе сред фаворитите на последните национални награди "Гоя".

Откровено жанрови романтични комедии за пуканки с кола са испанските "Коледна нощ в Барселона" (2015, Дани де ла Орден) и "Испанска афера 2" (2015, Емилио Мартинес-Ласаро). Първият е низ от сложно преплетени любовни интриги и смехотворни недоразумения и е маркетингово продължение на хитовия филм от 2013 г. "Лятна нощ в Барселона". Стратегически заснети на каталонски, двата филма разтапят сърцата на гордите каталонци и помитат барселонския боксофис заедно с холивудските сезонни заглавия, а и се оказват по-интелигентни от обичайните американски упражнения в жанра.

"Испанска афера 2"

"Испанска афера 2" пък е бездарен превод от Ocho apellidos catalanes (в буквален превод "Осем каталонски фамилни имена"), което на свой ред е продължение на Ocho apellidos vascos ("Осем баски фамилни имена") – хитова за цяла Испания комедия, която иронизира враждата между Андалусия и Баската област въз основа на културните стереотипи за жителите на двата района. В "Испанска афера 2" вместо сърдитите баски на прицел са претенциозността и стиснатостта на каталонците, а сюжетният първообраз и на двата филма е далеч по оригиналната френска комедия Bienvenue chez les Ch'tis от 2008 г., където са разпарчетосани културните разправии между жителите на Френска Фландрия и Южна Франция.

Дори нищо от изброеното дотук да не хваща окото, три от испанските филми определено не са за изпускане. Вдъхновеният от кризата и безумните сценарии, които ни се налага да играем, "Моята голяма нощ" (2015, реж. Алекс де ла Иглесиа) разказва за Хосе, който в отчаянието си става статист в новогодишна програма по телевизията и се озовава затворен в продължение на седмица и половина заедно с много други несретници, принудени да симулират щастие. "Труман" (2015, реж. Сеск Гай) пък е човечна трагикомедия за взаимоотношенията между двама приятели от детството с камерен, но брилянтен актьорски състав, което му донесе пет награди "Гоя" в най-важните категории. А "Никой не иска нощта" (2015, реж. Исабел Коишет) не е никак испански по дух, наратив и актьорски състав, защото разказва за срещата между американка и ескимоска, но пък е рейтингов заради това, че даде старт на миналогодишното "Берлинале". В ролите са Жулиет Бинош, Гейбриъл Бърн и нашият Велизар Бинев, тъй като филмът всъщност е копродукция между Испания, Франция и България.

Фестивалът за испанско и ибероамериканско кино е от 1 до 9 юни в "Люмиер", Euro cinema и "Културен център Г-8"; билети 5/7 лв. за испанските филми, а ибероамериканските са с вход свободен

"Повече смях, повече сълзи" е мотото, с което тазгодишният фестивал за испанско и ибероамериканско кино тръгва в София. И макар да не е ясно защо според естетически безобразния постер на събитието "лицето" на смеха е Фрида Кало, а на сълзите – Салвадор Дали, генералното послание е очевидно: в програмата от 17 филма от 8 държави преобладават комедии и мелодрами.

По традиция сантименталните сюжети са латиноамерикански специалитет, докато испанците залагат на добро чувство за хумор и по-сложни наративи, но това, разбира се, не отпраща безапелационно филмите от Южна Америка в графа "блудкави". В двата венецуелски филма от програмата например излишният драматизъм е надвит от екзотична любознателност. Макар завръзката в "Прах от вечността" (2011, реж. Маргарита Каденас) да е трагичен инцидент, в който главната героиня Ана губи дъщеря си, акцентът е върху последвалата й среща с племето яномами в амазонската джунгла, което прави филма антропологично интересен. А фабулата на "Реверон" (2011, реж. Диего Рискес) е построена около любовна история, но всъщност е мост към осеяната с тропическа светлина пастелна вселена на слабо познатия у нас художник Армандо Реверон, който всъщност се счита за най-важният във Венецуела през ХХ век.

"Труман"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    Може би преди човек да говори за „бездарни преводи“ е добре да научи първо родния си език? Какво е това „каталунци“ с „о“?!?!?!

    Ааа, прощавайте, сега видях, че чета олекотената версия. Простено ви е.

  • 2
    dimbabig avatar :-|
    Mariana Hristova

    Каталонски/каталунски е дублетна форма. Препоръчва се употребата на "каталонски"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вива Виктор(ия)

Вива Виктор(ия)

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK