С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

3 22 юни 2016, 10:22, 11769 прочитания

Чий е този град?

Шарената революция на Македония

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем скоро Шарената революция в Македония ще отбележи три месеца протести. "Нема правда, нема мир" и "Боjа!" са най-силните възгласи, които озвучават улиците на Скопие. Тлеещото напрежение между гражданите и управляващите избухна, след като на 12 април президентът Георге Иванов помилва 56 официални лица, замесени в скандал с подслушване, корупция и злоупотреби с власт. Но не политическата криза е на преден план. Нейният изход така или иначе е неясен, а и международната общност вече се намеси.

Изненадващото е, че Шарената революция (Шарена револуциjа) в Македония постави на фокус гражданското общество по необичайно артистичен начин – чрез правото на гражданите да преосмислят градските пространства, като ги атакуват, коментират или като оцветяват искрящобелия цвят на паметници и сгради в различни цветове.


В интернет можете да откриете и рецепта за приготвянето на боя за катапулта, с който активистите обстрелват сградите. Някои иронично нарекоха ефекта от тези действия "мокедонски поантилизъм", други го сравниха с Джаксън Полък и неговия абстрактен експресионизъм. А всъщност много точно може да бъде наречен постдадаизъм. Извън протестната прищявка активистите тук работят наистина срещу националистичните интереси и културния, и интелектуален конформизъм. Техните действия не могат да бъдат наречени изкуство, но спомогнаха тази революция да бъде "брандирана" и разпознаваема.

Кой протестира

Правят го лекари, инженери, артисти, обикновени граждани, които се шегуват, че скоро ще им трябва исторически пътеводител по улиците на Скопие. Протестират и LGBT активисти; случайно ме заговориха и двама души, които се представиха като недоволни симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ. Сред тълпата срещам младия писател Петър Андоновски, университетската преподавателка и писателка Румена Бужаровска, млади архитекти и музиканти. Протестът е новата социализация, агората, която трябва да прекъсне атомизацията на обществото.



Наш ли е този град?

Това питат активистите със своите катапулти, които изстрелват боята по искрящия бял цвят на "Порта Македония". Те открито отказват градът им да бъде естетизиран като корупционна схема и да бъде превърнат в декор, в който те да бъдат изпълнители на функцията граждани. Общественият консенсус тук е само и единствено фасада за оцеляването на икономическите кланове в тази страна, раздирана от противоречия.

Чий е този град?

[Reuters]

Новата протестна реалност провокира и публичния дебат "Арт активизмът и агонистичните пространства. Може ли творческата съпротива да осигури правото на град". Тя събра местни артисти, активисти и интелектуалци и беше излъчена пряко по радио "Свободно Скопие". Дебатът следваше да осмисли творческата съпротива като активна гражданска позиция.

Хронология на протестите

Първата акция беше по разбиването на приемната на президента на ул. "Димитрие Чуповски". След това сградата беше оцветена. Това е и най-натоварената автобусна спирка в Скопие – срещу хотел "Рекорд".

Погромът и оцветяването продължи върху всички останали сгради на институции, за които се подозира, че са част от мрежата за злоупотреба с власт. Последваха акции за оцветяването на обекти от проекта "Скопие 2014". Това е правителствен проект (от ВМРО-ДПМНЕ), предвиждащ построяването на паметници на исторически личности, фонтани и нови административни сгради в центъра на столицата. Инициативата обаче представлява много повече театрален политически жест, отколкото градоустройствен план. Първоначалните намерения да бъде естетизиран урбанистичният вид на Скопие и по този начин градът да се доближи до големите европейски метрополии, смесвайки безразборно архитектурни стилове, се изроди в огромна корупционна схема, в която никой не знае точната стойност на проекта. Различни източници цитират суми между 600 и 800 милиона евро.

Белият цвят и мащабите явно са по вкуса на управлението на Никола Груевски, чийто режим продължава вече десет години. "Скопие 2014" се оказва повратен за неговото управление. Освен естетическите и финансовите критики той всъщност илюстрира архитектониката на властта и как тя работи. Според Роберт Алагьозовски, представител на НПО сектора, "Скопие 2014" материализира тялото на властта и даде възможност на гражданите да реагират, тяхното недоволство се обективизира. По парадоксален начин този проект показва едновременно мегаломанията на режима, но и неговата крехкост. Правителството на Македония реализира дистопичен подход към градоустройството. Така формулира и своята антиисторическа идея за бъдещето на държавата." В тази посока бяха и размислите на участниците в дискусията. "Политическото неизменно е свързано с естетичното начало", казва Славчо Димитров (теоретик и активист). "Властта се опитва да конституира света на своите граждани. Опитва се да каже кои сме ние и кой съчинява нашия свят."

Чий е този град?

[Reuters]

Според една от организаторките, Искра Гешоска, страната живее в "музейна обществена концепция, която ни налага политиката на насилие чрез изкуството". Така, от една страна, се извършва системна репресия върху избора на идентичност, а, от друга, се симулира спасение на нацията и обществената система. "Най-важната задача на изкуството е да създава нестабилни ситуации. Има задачата да създава конфликтни ситуации."

На това се позовават и протестиращите и в това се изразява и съдържанието на техния обстрел. Така те отвоюват своите знакови градски пространства, като например площад "Македония". Това е едновременно акт на разкрепостяване и на обединение.

И тук възниква дискусията дали протестът трябва да бъде забава или да бъде сериозно ангажиран със смисъла. Впрочем самите протестиращи участват в този дебат и се налага тезата, че само чрез удоволствието от присъствието заедно може да се еманципира Дионисиева сила, която да обедини гражданите. Повечето от обикновените граждани на Македония през последните години са принудени да се борят за своите свободи – от свободата на словото до свободата на сдружаването (НПО секторът е стигматизиран) и открития достъп до информация (правителството често действа на тъмно).
Чий е този град?

[Reuters]

#Протестирам

Официален организатор на протестите е "#Протестирам"гражданско движение за мир, правосъдие и демократизация на институциите. Извън явността на организаторите извършителите на шарените акции обаче се крият. Действат с маски, под заплахата на тежки глоби. Това обаче не им попречи да боядисат огромна част от площад "Македония" под статуята на Александър Македонски (официалното наименование е "Войн на кон" заради гръцкото недоволство).

Цветът на боята беше сигналночервено, явна алюзия с убийството на 22-годишния Мартин Нешковски, станало на същия площад преди пет години. Смъртта се случва по време на партийна демонстрация на ВМРО-ДПМНЕ, заподозрян е полицай от специалните части – "Тигри", а опитите на Министерството на вътрешните работи да покрие случая водят до избухването на първоначалното гражданско недоволство.

Едно е сигурно - политическият елит на Македония и нейното гражданско общество не припознават общото благо в едно и също измерение. И ако това е регионален проблем, редно е да се сетим, че това е регион, в който и ние се намираме. Но може би това е и новата европейска реалност, в която ние, българите, живеем отдавна? Време ли е и ние да отвоюваме нашата територия за живот отвъд формалната политическа бутафория?

Петър Денчев е писател и театрален режисьор, който в момента е на творческа резиденция в Скопие
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 сеп 2019, 408 прочитания

Талантливият мистър Сант 1 Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

19 сеп 2019, 924 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Има граница, няма граници

Изложбата After Schengen показва изоставените КПП-та по европейските граници

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант