Перник, щата Западна Вирджиния

Как една американка работи за побратимяването на Перник с Чарлс таун

Ако застанете на влаковото депо в Перник, ще видите табела, сочеща към Чарлс таун, и знаци с интернет страницата pernikusa.org. Влакът за Западна Вирджиния в САЩ може никога да не дойде, защото това е част от арт инсталацията на американката Ан Уешински от "Водна кула арт фест" (продължава до 25 юни).

Изборът не е самоцелен – в момента Перник и Чарлс таун настина преминават процедурата за побратимяване, или включването им в така наречените Sister Towns. Инициативата е на Ан Уешински и съпруга й, исландецът Анри Гудмундсун. Двамата се срещат в Турция, но много пъти пътуват до България, дори се женят тук и тайно си мечтаят Анри да е кмет на Перник, а Ан – чалга певица с артистичното име ТърсиСлава.

Постепенно псевдонимът на Анри сред артистите от "Водната кула" е именно Пернишкия кмет. И той поема тази своя функция насериозно – водят преговори с ръководството на Чарлс таун, които са очаровани от идеята да имат побратимен град някъде в България. Разбира се, и истинският кмет на Перник е съгласен.

"Когато видях за пръв път Перник, се почувствах като у дома – много ми напомняше на родния ми щат Западна Вирджиния", казва Ан Уешински. Приликата според нея не е само в дивото шофиране, но и в история, култура и индустриален облик. "Всички тези изоставени фабрики, които в момента са потънали в зеленина, не ме потискат, а ми действат успокояващо."

Докато разговарям с Ан Уешински по скайп, чувам как птички чуруликат около нея, на камерата виждам красива цъфнала градина – явно от индустриален град и Чарлс таун се е превърнал в "екологично чист" като Перник.

Ан Уешински е циркова акробатка и докато обикаля Европа, постепенно заобичва България, без никога да я е виждала. Причината е в Румен и Радост Лъчкови – български циркови артисти, нейни приятели. "Като всички българи те постоянно повтаряха, че там са най-красивите планини, най-хубавото море, най-вкусната храна."

Накрая с голям ентусиазъм през 2002 г. Ан идва да се увери със собствените си очи. Но вместо да стигне до морето, разглежда всякакви нетуристически места, включително и Перник. "Тук виждам същите изоставени заводи и мини, каквито има и в Чарлс таун – и той носи повехналата слава на миньорски град. Смешното е, че в момента Доналд Тръмп обяснява как ще възроди тази индустрия, което е безсмислено. Според мен не от това имат нужда подобни градове, не от възраждане на отмрели и ненужни традиции, а от нови перспективи."

"Междувременно, докато обикалях из България, напълно се пристрастих към чалгата, исках да си направя пластична операция и да се снимам в клипове", казва Ан Уешински. Има късмет, че накрая я разубеждават за операцията. Попфолк псевдонимът й е ТърсиСлава. Осъзнава играта на думи, но българският й не е толкова добър, че сама да се заиграе с псевдонима. "Измисли ми го мой приятел етнолог."

Опитва се да работи с български режисьори, които живеят в Ню Йорк, по филм, посветен на попфолка. Всички й отказват. "Смятат, че ще им се съсипе репутацията, ако направят филм за чалгата, и никой повече няма да иска да работи с тях." Тя ги разбира, въпреки че ги определя като параноични без причина. За нея е необяснимо защо българското общество толкова яростно се разделя на две, когато се заговори за чалга.

От друга страна, Ан Уешински не иска да си сътрудничи с американски режисьори, които няма да са запознати с цялата субкултура, защото смята, че проектът би се превърнал в експлоатация на темата само с цел подигравка. "А аз не искам да е повърхностно и единствено да им се подигравам, всъщност чалга изпълнителите са ми симпатични." Въпреки че признава, че никога не е разговаряла с който и да е от любимците си.

Ключовото според нея е, че те са част от една цяла различна общност със съответния контекст. "Текстовете на поп фолк музиката често са като текстовете на рап музиката в САЩ, за мен няма нищо срамно. Българските слушатели се чувстват несигурни, че ще изглеждат изостанали и не модерни, ако случайно им хареса нещо от чалгата", казва Ан Уешински.

Тя не страда от подобни предразсъдъци. В момента помага на неин приятел – Еран Ливни, който завършва дисертацията си на тема попфолк, обикалял е на турнета на "Пайнер" и е работел като фотограф в Diapason Records. "Еран е моят пратеник, живата връзка, когато все още се връщам към проекта за филм за попфолка. Според него някои от певиците са наистина сладки и мили, но цялата индустрия ги смазва. Същото би могло да се каже и за музикалната индустрия в САЩ. "А и рок звездите, и рапърите не са най-умните хора на планетата", казва Ан Уешински.

От няколко месеца, откакто живее отново в Западна Вирджиния, тя е започнала уроци по българска традиционна фолклорна музика. "Признавам, че сега народната музика ми харесва много повече от чалгата, даже репетирам с приятели сърби и може да започнем да правим концерти."

Тя самата е учила музикология в университета в Мичиган и библиотекарство и литература в университета в Тексас. Последните пет години ръководи арт пространство в Истанбул, а в момента с Анри са отново в Западна Вирджиния. Обновява информацията на pernikusa.org със снимки и видеоклипове на събития, хора и места в Чарлс таун и ще се радва, ако перничани й пращат свои снимки. "Всеки е поканен да разсъждава върху въпроса как би изглеждал Перник, ако беше в САЩ."

Това е и основната цел на американския президент Айзенхауер, който създава движението Sister Towns още през 1956 г. – той вярва, че пряката дипломация на ниво градове е много по-ефективна от държавната и хората могат да се опознават и да живеят в мир, когато споделят животите си и виждат приликите, а не разликите. Ан Уешински и Анри Гудмундсун са направили и общ герб на двата града, обяснявайки символиката му.

Още от Капитал