Женският поглед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Женският поглед

"Безбог"

Женският поглед

Успешните ни филми тази година са най-вече на жени режисьори. Какво е специфичното, което влагат, и има ли пред тях по-различни предизвикателства

Светослав Тодоров
12733 прочитания

"Безбог"


Българската драма "Безбог" на Ралица Петрова се превърна в един от най-големите успехи на съвременното българско кино, като спечели "Златен леопард" в Локарно и Специалната награда на журито в Сараево. И на двата фестивала филмът взе награда и в категорията за най-добра актриса – дебютиращата пред камерата Ирена Иванова като живеещата в разрез със себе си главна героиня, която работи в дом за възрастни и търгува с личните им документи.

Но "Безбог" е и поредният добре приет български филм от жени режисьори, често с първи пълнометражни продукции. През последните месеци международно отличени бяха "Жалейка" на Елица Петкова и "Жажда" на Светла Цоцоркова. Иглика Трифонова откри "София филм фест" с "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син". Българското присъствие в Сараево се допълни с документалния "Звярът е още жив" на дуото Мина Милева и Весела Казакова, които преди това направиха "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" – филм с дълъг и успешен фестивален живот. В Локарно "Безбог" беше до "Слава" на създателите на "Урок" Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които впоследствие спечелиха голямата награда на фестивала Avvantura в Хърватия и приза за най-добър актьор (Стефан Денолюбов).

"Женският поглед може би гледа повече към отношенията. Със сигурност би си проличала разликата, ако една жена работи по филм за войната, в сравнение с един мъж. Не бих се фокусирала върху насилието и ефектите. Но имам познати мъже режисьори, които са много по-романтични и меки в темите, които засягат, отколкото аз мога да съм", казва Ралица Петрова, която завършва Лондонския колеж за комуникации, а после специализира филмова режисура в Британската национална школа за кино и телевизия.

Преди "Безбог" тя има два късометражни филма, които достигат до фестивалите в Сан Себастиан, Кан и Берлин. За момента е в София, като преди това живее 15 години в Лондон – среда, която описва като трудна за жена режисьор, особено ако не е родена в страната. "Мисля, че има голяма надежда в "Безбог". Всички герои са като паднали ангели – носят доброто, но средата го е заровила."

Описва мрачния си филм като медитация върху страната отвъд София, неразбирането между поколенията и лутането им между различните политически режими. Казва, че в предишните си проекти е маскирала по-предизвикателните теми с черно чувство за хумор, докато тук за първи път си позволява да е напълно искрена.

"Адски важно е човек да бъде там, където го е страх да бъде. Това е пламъкът, който те държи да работиш по една идея четири години. Дълбаенето в себе си и способността да промениш 20-те квадратни метра около теб изискват много труд. Къща не се прави от тапет, първо се полагат основите. Обвивката е най-накрая."

"Безбог" има предпоставки за добро бъдеще, но каквото и да се случи, то няма да е резултат от амбиция за това. "Успехът не трябва да е цел. След две години никой няма да си спомня за успеха на "Безбог". Ако имам внуци, може би само те ще си спомнят за лъскавата статуетка у дома. Важното за мен е, че в моя спектър съм се опитала да променя нещо. Не е важен толкова резултатът, колкото процеса. Имам лека алергия към много амбициозни хора. Амбицията да изразиш нещо трябва да е само вътрешна. Да, признанието дава кураж, валидира твореца, но не трябва да е самоцел."

"Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син"

Приемственост в успехите

"Жените много често правят безкрайно лични филми, докато мъжете действат по-индиректно, разказват чужди истории, за да разкажат своята", казва Майя Виткова, която стигна до програмата на най-големия фестивал за независимо кино "Сънданс" и други световни кинофоруми с "Виктория" (2014) – полуавтобиографична история, развиваща се по оста на проблемните отношения между майка и дъщеря.

Виткова е също така представител на European Women’s Audiovisual Network за България.

"Голяма част от успешните български филми напоследък са правени от жени. Стоя настрана от определения като "вълна" и "общност", но намирам приемственост в успехите. Преди две години и половина, когато започнах да пътувам с "Виктория", организаторите в "Сънданс" и Ротердам разказваха как никога преди това не са програмирали български игрални филми, които иначе са им пращани в изобилие. Но в две поредни години след участието на "Виктория" в основния конкурс на Ротердам на фестивала бяха включени два български филма – "Урок" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и "Жажда" на Светла Цоцоркова."

Майя прогнозира, че тази приемственост ще доведе до втори пълнометражен български филм на "Сънданс" в близките две години. "Това, вярвам, ще се случи и с Локарно след фурора на "Безбог" на Ралица Петрова там, както стана след селекцията на "Подслон" на Шолев в Сан Себастиан – български филм взе награда там, а година по-късно селектираха още един. А изобщо колко много хора на Запад чуха за българско кино заради "Източни пиеси". Мисля, че връзката е повече от очевидна."

Тя вижда в историята на пълнометражния си дебют доказателство за това какво различава мъжете и жените режисьори. "Бях силно мотивирана филм като "Виктория" да го има, защото това е моята история и защото това е историята на родината ми през моите очи, а тя ми беше (и все още ми е) важна. Според мен е трудно за мъж режисьор да разкаже за това как от момиче се превръщаш в жена. Освен ако не разказва за дъщеря си или за сестра си, които е наблюдавал отблизо. И разказът все пак ще бъде от второ лице, а не от първо. Как ставаш майка, каква е връзката ти с детето? Малко мъже режисьори знаят толкова много за жените. Като Алмодовар например? Като цяло обаче филмите, които според мен най-много вълнуват, независимо от темата или подхода, са тези, които идват от сърцето, без значение дали си мъж или жена, когато разказваш с болка, когато си го преживял."

Според Майя неравенството между мъжете и жените в индустрията е очевиден. "Има статистики, които бяха публично оповестени от EWA (European Women’s Audiovisual Network). Те показаха плачевни резултати. От 10 филма в боксофиса само един е режисиран от жена. Българският документалист Адела Пеева освен сайт, посветен на жените режисьори в българското кино, инициира и направи много обстойно проучване за присъствието на жените като режисьори в игралното ни кино.

Важно е да се знаят резултатите, а именно за периода 2005 - 2015 г. от общо 413 кандидатстващи проекта за производство на игрален филм 344 са на мъже и само 69 на жени. За същия период с финансова подкрепа от ИА "Национален филмов център" са завършени 58 пълнометражни игрални филма. От тях 50 са на режисьори мъже и едва 8 на режисьори жени.

Майя дава собствените си проекти като пример за проблемните процеси. "След поредица от А-фестивали, общо 70 международни селекции и 10 награди с дебютния ми филм на мен ми одобриха проект за финансиране (и то за късометражен игрален филм) чак след две години и половина неуспешни кандидатствания. Това, което трябва да се направи, е спешно да се обособи конкурс на НФЦ само за жени режисьори. Така ще бъде гарантирано, че на всяка сесия със сигурност ще има по един "женски" филм – ако има кандидатствали, разбира се. Процентно водим по международни успехи в момента, нека сме коректни и във финансирането.

Майя е на мнение, че с времето все по-лесно разпознава женския почерк и различните характеристики. "Жените режисьори много по-често от мъжете са склонни да се разкриват, да споделят миналото (разказвайки полуавтобиографични истории), откритията си за този свят. Призмата ни е различна. Интимността е много по-голяма. Зависи от киното, което правим, разбира се. Когато става въпрос за крайно отстранено кино, смятам, че жените могат да бъдат много добри и в това.

Вярвам, че всичко, което виждаме и живеем, малко или много ни влияе. В някои от случаите позитивно, вдъхновява ни, а в други ни държи на дистанция, дори отблъсква и ни кара "да не правим така". Има поредица от големи имена на жени режисьори в киното, няма да изброявам всички. В българското ще спомена името на Бинка Желязкова, в т.нар. чуждо на Андреа Арнолд и Джесика Хауснер. Много често мисля за Шантал Акерман и Ронит Елкабетц. И се възхищавам на Агниешка Холанд, мъжко момиче в озверял свят. Страхотни жени, добри режисьори. Вярвам в по-добро бъдеще, в което дори няма да ни се налага да правим полово разделение, а само ще обсъждаме филмите."

"Звярът е още жив"

Друга призма

"За отношението към жените в българската филмова индустрия нямам оплаквания, особено след като работих 20 години в Британската анимационна индустрия, която функционира в силно сексистка среда. А и не само анимационната индустрия. В Англия, ако искаш да правиш филм като жена режисьор, ще срещнеш много мъка и предразсъдъци. Докато у нас, в България, традиционно са се изявявали много силни жени режисьори още от времето на социализма и може би това подхранва сегашните успехи", казва Мина Милева, чийто нов проект с Весела Казакова поглежда към съвременните поддръжници на марксизма в Западна Европа, настъплението на СИРИЗА в Гърция, протестите в България през 2013 г., Белене днес и в социализма, горянското съпротивително движение. Двете отговарят от Босна и Херцеговина, малко след успешната премиера на "Звярът е още жив" в Сараево.

"Българското кино винаги е имало силни жени режисьори и може би тази вълна, дано да е вълна, се дължи на тези исторически традиции. Междувременно има страхотни успехи на мъже режисьори и да не забравяме Петър Вълчанов и Кристина Грозева, които в контекста тук би трябвало да се водят полуженски тандем. Жените имат по-интуитивен и нерационален подход. Мъжете, с които работим или финансират филмите ни, често се разочароват в началото, когато не могат да видят рационален подход, и после сякаш се изненадват, когато "то нещото взело, че станало". Но неравенство определено има и у нас. Често ни казваха в телевизията: "Къде сте тръгнали с това филмче за Чичо Тони? Поучете се от момчетата – Драго Шолев, Андрей Паунов, това е истинското кино." От дистанцията на времето виждаме, че това е по-скоро някакъв тип балкански хумор и не е злонамерен, но тогава сериозно ни натъжиха."

Те също са внимателни в оценката си дали успехът на тази част от българското кино може да се обедини под общ знаменател. "Не знам дали е вълна, но определено тези филми, режисирани от жени, се открояват и се говори за тях. Не е нещо ново – във времето има непрекъснато филми, направени от жени, които оставят трайна следа и са пример за подражание. "Маймуни през зимата" на Милена Андонова например. Аз лично съм работила като актриса в киното с две режисьорки - Зорница София ("Мила от Марс") и Силвия Пешева ("Шантав ден"), и те бяха абсолютни войници по време на снимки", казва Весела Казакова.

"Мисля, че жените задълбават повече в психологията на характерите, има чувственост, борбеност, смелост и неочакваност. Но за мен най-важни са смелостта и позицията. В нашите филми с Мина няма колебания в позицията, независимо какво ни коства. Сега сме в процес на снимки на игрален филм, който засяга източноевропейските имигранти в Англия."

Весела казва, че като актриса не е усещала лошо отношение, но като режисьор е била "от двете страни на камерата – в единия случай да нося целия филм на плещите си – като изпълнител на главната женска роля, а в другия – да поема голямата отговорност за това, което ще излезе на екрана, като режисьор. Както знаете, бяхме сериозно нападнати по всички фронтове заради "Чичо Тони", обявени за лъжкини, манипулаторки, криминални и дори неморални. Интересно ни е, ако мъж беше направил този филм, дали щяха да го изядат с парцалите. Когато пристигнаха първите писма в защита на филма ни от Европа, писаха директорът на ЕДН (Европейска документална мрежа) Пол Пауълс и директорката на EAVE (European Audiovisual Entrepreneurs) Кристина Трап. Познайте кой от двамата бе напсуван по най-подобаващ начин? Кристина Трап ни прати всичките писма и каза, че за щастие България не й е дестинация. С Мартичка Божилова от АГИТПРОП мислим да направим документален проект за цялата тази сага в следващите две-три години."

За Мина и Весела добрият местен пример за смелост и енергия са Зорница София и Майя Виткова. "В документалното кино – Малина Петрова за нейната позиция, Елдора Трайкова за финеса в поднасяне на темата, Адела Пеева – за избора на теми. Босненката Ясмила Жбанич взе "мечката" в Берлин с "Гърбавица", а после излезе с още по-добър филм - "На път". Хубаво е, когато авторите, особено жени, на които е по-трудно да се изявяват в тази професия, повтарят успеха си и го затвърждават. Всъщност никога не сме гледали на един филм като на женски – добрият филм е просто добър филм."

"Жажда"

Вечните проблеми – общи за всички

"Работата е еднакво тежка и неблагодарна и за мъже, и за жени. Хората измамно си представят киното като ходене на високи токове по червени килими. Всъщност и жените, и мъжете режисьори са бачкатори, които нямат време за глезене", казва Светла Цоцоркова, режисьор на "Жажда", който достигна и до годишните класации на списание Variety. Тя също така е изпълнителен продуцент заедно с Надежда Косева на включения в основната програма на фестивала във Венеция "Белгийският крал", проект на Белгия, Холандия и България.

"Приказките за "вълна" и "общност" са пресилени. Всеки автор отговаря за себе си. Онова, което прави един автор силен, е неговата неповторимост, а не принадлежността му към някаква група. Това, че живеем в оглозгана държава, че върху нас тегне проклятието на посткомунистическото време и лайняното място, на което сме се родили, не е достатъчно за обединение на естетическа основа. Не може да се занимаваме само с това. Като дъщеря на минни специалисти ще кажа, че ако копаеш злато прекалено дълго на едно място, накрая ще започнеш да вадиш само кал."

Системните проблеми на местното кино правят трудностите еднакви. "В България всички автори – и мъже, и жени, са равни в борбата си с липсата на средства. Правителството не изпълнява задълженията си по Закона за филмовата индустрия, откакто той е приет. Киното е системно нефинансирано. Няма филмов фонд, не работят механизми за постъпления за филмопроизводство от пазара. Много автори се принуждават да работят без заплащане, само и само да реализират проектите си. Принципът на работа без заплащане обаче не е валиден за техническия персонал (има и щастливи изключения, разбира се). Това са хора професионалисти, на които е безразлично дали ще работят в български, френски или американски проект. Естествено те предпочитат онези филми, в които има заплащане. И това не са българските."

За нея темите за любовта, насилието, предателството, страха от живота и смъртта трудно могат да бъдат разделени на мъжки и женски. "Разбира се, има режисьори, които се занимават с "вътреполови" проблеми. Колкото "по-ведомствено" се занимаваме с пола, толкова повече произведенията се приближават до публицистиката. Не разбирам от публицистика, тя е нещо различно от киното. Има мъже режисьори, които много разбират от жени, например едни от най-дълбоките прозрения за жените са във филмите на Уди Алън. Има и жени, които разбират от мъже: пример – София Копола. Както стана дума в началото – важни са личностите."

Българската драма "Безбог" на Ралица Петрова се превърна в един от най-големите успехи на съвременното българско кино, като спечели "Златен леопард" в Локарно и Специалната награда на журито в Сараево. И на двата фестивала филмът взе награда и в категорията за най-добра актриса – дебютиращата пред камерата Ирена Иванова като живеещата в разрез със себе си главна героиня, която работи в дом за възрастни и търгува с личните им документи.

Но "Безбог" е и поредният добре приет български филм от жени режисьори, често с първи пълнометражни продукции. През последните месеци международно отличени бяха "Жалейка" на Елица Петкова и "Жажда" на Светла Цоцоркова. Иглика Трифонова откри "София филм фест" с "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син". Българското присъствие в Сараево се допълни с документалния "Звярът е още жив" на дуото Мина Милева и Весела Казакова, които преди това направиха "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" – филм с дълъг и успешен фестивален живот. В Локарно "Безбог" беше до "Слава" на създателите на "Урок" Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които впоследствие спечелиха голямата награда на фестивала Avvantura в Хърватия и приза за най-добър актьор (Стефан Денолюбов).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    uporit avatar :-P
    uporit

    Както в киното, така и в спорта, да се търси паритет между половете е абсурдно. Жените-режисьори са в пъти по-малко от мъжете. Защо е така? Не знам. Но е факт!
    "От 10 филма в боксофиса само един е режисиран от жена." Ужас! Ами сега? Да направим отделен боксофис за режисьори-жени, та да спре този хленч?
    "Това, което трябва да се направи, е спешно да се обособи конкурс на НФЦ само за жени режисьори." ??? А защо не и отделни конкурси за инвалиди-режисьори, за такива с нестандартна сексуална ориентация, за такива от малцинствата? И така - докъде?
    Апропо, почти всички световно известни готвачи са мъже. Колко несправедливо! :)

  • 2
    dggm avatar :-|
    dggm

    Много добре са напипали разликата между жените и мъжете, между по-личното и по-абстрактното.

    И в следващият момент сякаш никога сами не казали на глас тази важна разлика и проектират собствения си женски светоглед върху мъжете.

    А-ха, а-ха да направят крачката вътре в себе си и пак се връщат към удобната заблуда, която ги кара да се чувстват добре за себе си. И се обезкуражавам. Добре че е Светла Цоцоркова да разпръсне малко свежест и смях :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK