"Революциите, превратите, убийствата се случват рано сутрин или късно вечер. Следобедът е ничията земя между деня и нощта", пише Господинов в каталога към изложбата, който ще излезе едновременно в двуезично издание на английски и на български език. "В експозицията ни интересува не толкова директната пропаганда и полагане в класическия соцреализъм. Изследваме по-скоро убежищата на всекидневието, слабите места на идеологията, нейния следобед. През цялото време не ме напусна усещането за една особена меланхолия и неслученост. Тъга и забавяне, леко оттегляне, встрани от магистралния ентусиазъм на държавата, който впрочем също неспасяемо спихва в късните '70 и '80."

Селекцията е опит да се надникне какво се случва с обикновения човек. "Когато е слязъл от скелето, излязъл от лабораторията, човекът след работа. Неделният човек. Човекът на спирката. Човекът в работническия рейс на връщане като при Дочев и Попнеделев. Седящите "на сянка" в кафенето като при Иван Кирков. Седящият в празното на стаята. Да видим това всекидневие (ако го има, ако са го "пуснали") през конкретните реалии на града, автобуса, прозореца, стаята, кафенето, трапезата. През невидимото дете на социализма, както се явява при Буков и Гашаров. През следобеда на една идеология, която никога не е имала ясна представа какво да прави с човека след работа, с човека на свечеряване. "

"Следобедът на една идеология" е в СГХГ до 27 ноември.