Имало едно време на запад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имало едно време на запад

Имало едно време на запад

Откриване на другия възможен живот в Трън и региона, на един уикенд разстояние от София

Ани Коджаиванова
19897 прочитания

Само на 70-80 км от градската джунгла има море от зеленина, тишина и спокойствие, непознати места и забележителности, които изумяват; празни пътища за колоездене, гостоприемни местни зевзеци и вкусна локална храна. Регионът на Трънско е на по-малко от час път с кола от София и ако все още не сте го открили, крайно време е да го направите, за да видите поне за уикенд другия наш възможен живот. А и защото този красив край заслужава в него да има жив поток от любопитни, активни и отговорни хора, които да подкрепят местната икономика и да оценят прекрасната му природа, без да я съсипят. Струва си поне по шест причини.

Ждрелото на Ерма

Не е така голямо и величествено като Триградското, но не отстъпва по-красота и живописност. Екопътеката започва на 3-4 км над град Трън. Оригиналният 13-киломентров маршрут е почти целодневно изживяване, но има и съкратена версия, която предлага двучасово трасе, което ту слиза до самата река, ту се изкачва на отвесните скали над ждрелото. Пътеката включва дървени мостчета, скален тунел от времето на Втората световна война – спомен за неосъщественото намерение на германците за жп линия до Сърбия и красиви скали, наречени Църквището. Последните разкриват локална фолклорна легенда за неосъществена любов и величествена гледка към целия Трънски край и към сръбските планини, откъде всъщност извира реката.

След приключението можете да поемете заслужена глътка въздух, чай или бира в симпатичния кът за отдих и барбекю на открито, който се намира в самото начало (и край) на пътеката. Вкусна храна ще намерите в хижа "Ерма" на пътя обратно към града, а ако държите да пренощувате в района, опциите са хотел "Ерма" в центъра на Трън и няколко къщи за гости и вили на метри от ждрелото, които ще срещнете по пътя.

Скалната църква "Св. Петка"

Този миниатюрен скален храм в западния край на град Трън грабва вниманието на по-мистично настроените с езотеричния разказ за чудотворката света Петка Великотърновска, която според легендата е живяла в малката пещера в началото на XI век. Вътре са и предполагаемите артефакти – питата, която се вкаменила, когато я докоснали злонамерени преследвачи на светицата, отпечатъците от дланта и стъпалото й, оставени в скалата, докато опитвала да избяга, и т.н. Ако пък не сте от тази порода, ще оцените поне чара и културната стойност на малката пещера, ползвана за светилище от древни времена, а днес обитавана и от прилепи, намерили подслон в пещерните канали зад иконите.

Част от изживяването е и да се шмугнете и изкатерите през тясно тунелче в скалата към върха й, на който има поставен голям железен кръст. Вярвате или не, мястото е красиво и зареждащо.

Зелениград

Дори само името те кара да се усмихнеш. Село Зелениград – на десетина километра западно от Трън, в подножието на връх Руй в едноименната планина, звучи като място от епоса "Властелинът на пръстените". И наистина е точно толкова зелено и чаровно. Ще ви направят впечатление спретнатите цветни градини, старите кирпичени къщи, свежият хоремаг, който събира най-старото и най-младото поколение. Тук няма магьосници или хобити, но пък има любопитни, добронамерени и гостоприемни хора.

Станислав, по прякор Марадоната – заради футболното си минало, е собственикът на хотел "Зелениград" – едно от малкото, но изключително симпатични места за настаняване в района. Приема гости сърдечно, а баницата и киселото мляко на майка му няма да забравите никога.

Една от скритите тайни на селото се намира в трите скални масива над него. Липсата на много посетители кара пътеките да обрастват, но скалите са достъпни с малко по-завишено внимание. В естествена пещера в най-високия масив, наречен "Шильи камик", се намира скалната "Царева църква", светилище още от тракийски времена. Когато прекрачите входа, разбирате защо – пред вас се открива отвесна пропаст със страховита, но и величествена гледка, а, погледната отвътре, входната арка силно наподобява формата на птича глава.

Перфектното място за колоездене

Пътищата между селата в Трънската котловина са идеално място за колоездене, дори семейно и за начинаещи, тъй като са предимно равни, а движение почти липсва. В топлите есенни дни можете да тръгнете към разположеното на десетина километра от Трън село Бусенци, където се намират и музеят на киселото мляко и музеят на бусенската керамика. Тя се счита за по-стара от троянската и е едно от големите културни достижения на региона. Струва си да видите глинената пещ, старите грънци и да чуете историята, която има голяма опасност да остане само история. Защото докато някога почти всички мъже в селото на практика са били майстори, днес няма нито един. Ентусиасти полагат усилия да възстановят тази наистина красива традиция по проект. Стискаме палци да успеят.

Още на юг пък са селата Костуринци и Стайчовци с красиви стари църкви, село Мрамор, до което е манастирът "Света Богородица", и Горочевци, което приютява изключително симпатичен едноименен екокомплекс с ресторант. Всъщност, по което разклонение на пътя да хванете, ще откриете нещо интересно и красиво.

Храната

Трънският край е едно от най-чистите места в България. Индустрия тук няма, което го прави перфектно място и за биопроизводство. Това вече се случва, като предприемчиви и предозирали с градски живот хора започват да инвестират в свои малки производства. Сред тях са например Елена Йорданова, която е напуснала София и в момента има 90 кошера и произвежда биомед. Чавдар Горчев пък се опитва да възстанови високопланинските ябълкови градини на дядо си с автохтонни зимни сортове. Село Филиповци приютява ферма с коне и крави и собствено производство на млечни продукти. В село Ерул отглеждат по органичен начин зайци, а над село Туруковци – пъстърва.

От местни хора близо до ждрелото на Ерма пък можете да си закупите и домашни сладка и сиропи. Специалитет е медът от бял трън, чиято суперсила е да пречиства черния дроб – добре дошло за всеки претоварен градски човек.

Усилията на тази шепа хора търси своите ценители. Инвестициите в планинския край няма как да са лесни, защото и работата не е лесна. Но опитвайки местното кисело мляко, кашкавалът, наречен гюбек – направен от първото - най-пълномаслено, мляко и омесен с подправки, месните специалитети като сушеница или спържа, разбираме защо си струва. Не само вкусно, но и удовлетворяващо е да знаеш, че консумираш чисти продукти, създадени с две ръце и по устойчив начин, които заслужават цената си.

Хората

Вероятно заради близостта до София в региона на Трън има ярки и пресни примери на хора с местни корени, които се завръщат. Елена Йорданова и Чавдар Горчев са само част от тях. Трънчани имат интересна история, шантав език, който почти не звучи като български, и особен, но весел нрав. Шегите им са сочни и цветущи (ако ги разберете), когато пият – пеят, и помнят историята, произхода си и какво ги свързва, дори когато живеят на стотици километри от родния край.

Днес пък ги сплотява и нещо, което се превръща в кауза – притесненията от предстоящото разработване на открити златни мини в Трънската котловина. Опасенията, че проектът ще замърси необратимо региона и ще унищожи шансовете му за зелено развитие, ги карат да бъдат активни, да действат заедно и да търсят подкрепа за опазването му. А раждането на това локално гражданско общество е именно шансът, който трънският край заслужава, за да остане зелена община, каквато всъщност е, и да спечели от това.

Само на 70-80 км от градската джунгла има море от зеленина, тишина и спокойствие, непознати места и забележителности, които изумяват; празни пътища за колоездене, гостоприемни местни зевзеци и вкусна локална храна. Регионът на Трънско е на по-малко от час път с кола от София и ако все още не сте го открили, крайно време е да го направите, за да видите поне за уикенд другия наш възможен живот. А и защото този красив край заслужава в него да има жив поток от любопитни, активни и отговорни хора, които да подкрепят местната икономика и да оценят прекрасната му природа, без да я съсипят. Струва си поне по шест причини.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Абе до Трън си е час и половина път


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.