Съвременно изкуство на една ръка разстояние

От биеналето в Атина. Работа на Никос Кенсалис.

Съвременно изкуство на една ръка разстояние

Къде и какво може да се види в галериите и музеите на Балканите

7638 прочитания

От биеналето в Атина. Работа на Никос Кенсалис.

© Dimitris Tsoublekas


"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

За съвременното изкуство на Балканите се заговори по-усилено през 90-те, когато след падането на Стената бившите соц страни обърнаха активен търсещ поглед на Запад. Десетилетие по-късно някои световни куратори решиха да хвърлят светлина върху "тъмните Балкани". Така бяха организирани изложби като Blood & Honey – Future’s in the Balkans (2003), курирана от Харалд Зееман, или In den Schluchten des Balkan (2003), курирана от Рене Блок, които показаха, че и балканското изкуство има своите големи имена и събития. Най-ярките звезди обаче изгряват още през 70-те на ХХ век в бивша Югославия, когато Раша Тодосиевич, Саня Ивекович и Марина Абрамович започват да се налагат на артистичния небосклон със своите емблематични пърформанси. Днес техните произведения имат висока стойност и могат да се открият в колекциите на най-престижните музеи по света. Но как стои въпросът със съвременното изкуство в настоящето?

Истината е, че очертаването на обща артистична картина, както и на сходни тенденции и черти на Балканите, е сложна задача. Цялостно изследване по тази тема няма да намерите, защото всяка държава е индивидуалност със собствени език и култура, както и история на развитие. Връзки и общи проекти, както и последователен и траен обмен в този регион трудно могат да се открият, както трудно се открива и транспорт за придвижване от една точка на Балканите до друга. В този смисъл, ако нямате собствен автомобил, ще е истинско приключение да посетите музеите за съвременно изкуство в Загреб или Любляна, но пък тези в Солун, Истанбул или Букурещ са само на няколко часа разстояние с редовните автобусни линии.

Безспорен културен мегаполис на Балканите е Истанбул. Тук съвременното изкуство е изключително добре застъпено и се развива благодарение на форум като Истанбулското биенале, основано през 1987 г. На всеки две години в града си дават среща световни куратори и имена в изкуството, като 15-ото му издание през 2017 г. ще бъде курирано от артистичното дуо Elmgreen&Dragset. През годините тук са участвали и български автори като Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Георги Ружев, Правдолюб Иванов.

В Истанбул се организират и някои от най-важните регионални панаири за изкуство, като най-популярен е Contemporary Istanbul. 11-ото му издание можете да посетите между 3 и 6 ноември 2016 г., за да видите какво представят галерии от много различни страни, програма от съпътстващи събития, както и кураторската изложба Collectors’ Stories или новата секция, посветена на дизайна. Друг панаир – Art International – дал добра заявка от 2013 г. насам, няма да се състои тази година през септември. Според официалната информация той е отложен заради терористичните атаки в Истанбул, но мълвата говори, че вероятно ще бъде купен от "Арт Базел". И на двата панаира участие досега е имала единствено Sariev Contemporary.

Места, които не трябва да се пропускат в Истанбул, са музеят Istanbul Modern, както и пространството за съвременно изкуство Arter.

Друг град, където активно се работи за съвременното изкуство, е Солун. От 2007 г. там се организира биенале, което представя артисти от цял свят (следващото издание е през 2017 г.). Изложбите са разпръснати из целия град, но основна точка е местният музей за съвременно изкуство. Същият има няколко филиала в града, като си заслужава да се посети този на пристанището ("Склад Б1"), където често се излагат части от колекцията "Костакис", която включва 1275 произведения на някои от най-значимите автори на руския авангард.

Гръцката столица Атина също не изостава. Биеналето за съвременно изкуство там се организира от 2005 г., а в момента, от началото на 2015 г., без прекъсване тече петото му издание Omonoia, което ще прелее в шестото през 2017 г., когато ще бъде и неговият пик. Както е известно, през 2017 г. международната изложба за съвременно изкуство documenta 14 ще се проведе в Атина (8.04 – 16.07) и в Касел, Германия (10.06 – 16.09).

Музеят за съвременно изкуство в Атина (EMST) е фокусиран върху гръцкото и международното изкуство и включва колекции, създадени в две направления – историческо и съвременно. Те покриват полето на живописта, инсталацията, фотографията, видеото, новите медии, архитектурата и индустриалния дизайн и са представяни във временни експозиции докато приключи дълго отлаганото обновяване на сградата на музея.

В Атина ежегодно се провежда и панаир на съвременното изкуство – Art Athina, чието следващо издание предстои от 25 до 28 май 2017. Панаирът е основан през 1993 г. и е един от най-дълго задържалите се в Европа, привличайки гръцки и международни галерии, културни институции, куратори, колекционери, критици и почитатели на изкуството.

Като изненада с постиженията си в полето на съвременното изкуство може да бъде определена Румъния. Тук има две точки, които привличат все по-силно международно внимание – Букурещ и Клуж. Биеналето в Букурещ, макар и често съпътствано от проблеми, през настоящата година отбеляза седмото си издание, и то по оригинален начин – специално създадените произведения бяха изложени върху билбордове из града. Основаването на биеналето е свързано с Центъра за съвременно изкуство и култура "Павилион", който издава и едноименно списание за политика и култура.

От 2004 г. в Букурещ функционира и Музей за съвременно изкуство (MNAC), който се отличава с огромни зали на няколко етажа, но и труден достъп, тъй като е разположен в едно от крилата на парламента, познат от миналото като "двореца на Чаушеску".

Клуж е известен със своята артистична школа и ателиетата на художници, разположени в бивша фабрика за четки. Оттук тръгват имена като Адриан Гение, Чиприан Мурешан, Шербан Саву, Мариус Берча, Виктор Ман и др. В Клуж, от Адриан Гение и Михай Поп, е основана и галерията за съвременно изкуство "План Б" с клон в Берлин, която подпомага представянето на румънско изкуство на международния пазар.

Музеят за съвременно изкуство (MSU) в Загреб, Хърватия, също не трябва да се пропуска – заради богатата програма от временни изложби, заради постоянната експозиция, както и заради сградата, която може да се напусне през прозрачна пързалка, спускаща се от последния етаж.

В Белград, носещ старата слава на Балканите в областта на съвременното изкуство, всяка година се организира известният "Октобарски салон". Тази есен, между 23 септември и 6 ноември, ще се състои 56-ото му издание под заглавието The Pleasure of Love. По традиция салонът представя тенденциите в съвременното сръбско изкуство, като от 2005 г. той е отворен и към международната сцена. Куратор на предстоящото издание е Дейвид Елиът, който е поканил 60 артисти от Сърбия, балканския регион и света.

След всичко, изброено тук, не ви остава нищо друго, освен да начертаете маршрута на следващото ви балканско пътуване, посветено на съвременното изкуство. А защо не да направите и собствени открития в Албания, Македония, Черна гора, Словения или Косово?

"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

За съвременното изкуство на Балканите се заговори по-усилено през 90-те, когато след падането на Стената бившите соц страни обърнаха активен търсещ поглед на Запад. Десетилетие по-късно някои световни куратори решиха да хвърлят светлина върху "тъмните Балкани". Така бяха организирани изложби като Blood & Honey – Future’s in the Balkans (2003), курирана от Харалд Зееман, или In den Schluchten des Balkan (2003), курирана от Рене Блок, които показаха, че и балканското изкуство има своите големи имена и събития. Най-ярките звезди обаче изгряват още през 70-те на ХХ век в бивша Югославия, когато Раша Тодосиевич, Саня Ивекович и Марина Абрамович започват да се налагат на артистичния небосклон със своите емблематични пърформанси. Днес техните произведения имат висока стойност и могат да се открият в колекциите на най-престижните музеи по света. Но как стои въпросът със съвременното изкуство в настоящето?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал