Съвременно изкуство на една ръка разстояние
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съвременно изкуство на една ръка разстояние

От биеналето в Атина. Работа на Никос Кенсалис.

Съвременно изкуство на една ръка разстояние

Къде и какво може да се види в галериите и музеите на Балканите

6320 прочитания

От биеналето в Атина. Работа на Никос Кенсалис.

© Dimitris Tsoublekas


"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

За съвременното изкуство на Балканите се заговори по-усилено през 90-те, когато след падането на Стената бившите соц страни обърнаха активен търсещ поглед на Запад. Десетилетие по-късно някои световни куратори решиха да хвърлят светлина върху "тъмните Балкани". Така бяха организирани изложби като Blood & Honey – Future’s in the Balkans (2003), курирана от Харалд Зееман, или In den Schluchten des Balkan (2003), курирана от Рене Блок, които показаха, че и балканското изкуство има своите големи имена и събития. Най-ярките звезди обаче изгряват още през 70-те на ХХ век в бивша Югославия, когато Раша Тодосиевич, Саня Ивекович и Марина Абрамович започват да се налагат на артистичния небосклон със своите емблематични пърформанси. Днес техните произведения имат висока стойност и могат да се открият в колекциите на най-престижните музеи по света. Но как стои въпросът със съвременното изкуство в настоящето?

Истината е, че очертаването на обща артистична картина, както и на сходни тенденции и черти на Балканите, е сложна задача. Цялостно изследване по тази тема няма да намерите, защото всяка държава е индивидуалност със собствени език и култура, както и история на развитие. Връзки и общи проекти, както и последователен и траен обмен в този регион трудно могат да се открият, както трудно се открива и транспорт за придвижване от една точка на Балканите до друга. В този смисъл, ако нямате собствен автомобил, ще е истинско приключение да посетите музеите за съвременно изкуство в Загреб или Любляна, но пък тези в Солун, Истанбул или Букурещ са само на няколко часа разстояние с редовните автобусни линии.

Безспорен културен мегаполис на Балканите е Истанбул. Тук съвременното изкуство е изключително добре застъпено и се развива благодарение на форум като Истанбулското биенале, основано през 1987 г. На всеки две години в града си дават среща световни куратори и имена в изкуството, като 15-ото му издание през 2017 г. ще бъде курирано от артистичното дуо Elmgreen&Dragset. През годините тук са участвали и български автори като Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Любен Костов, Георги Ружев, Правдолюб Иванов.

В Истанбул се организират и някои от най-важните регионални панаири за изкуство, като най-популярен е Contemporary Istanbul. 11-ото му издание можете да посетите между 3 и 6 ноември 2016 г., за да видите какво представят галерии от много различни страни, програма от съпътстващи събития, както и кураторската изложба Collectors’ Stories или новата секция, посветена на дизайна. Друг панаир – Art International – дал добра заявка от 2013 г. насам, няма да се състои тази година през септември. Според официалната информация той е отложен заради терористичните атаки в Истанбул, но мълвата говори, че вероятно ще бъде купен от "Арт Базел". И на двата панаира участие досега е имала единствено Sariev Contemporary.

Места, които не трябва да се пропускат в Истанбул, са музеят Istanbul Modern, както и пространството за съвременно изкуство Arter.

Друг град, където активно се работи за съвременното изкуство, е Солун. От 2007 г. там се организира биенале, което представя артисти от цял свят (следващото издание е през 2017 г.). Изложбите са разпръснати из целия град, но основна точка е местният музей за съвременно изкуство. Същият има няколко филиала в града, като си заслужава да се посети този на пристанището ("Склад Б1"), където често се излагат части от колекцията "Костакис", която включва 1275 произведения на някои от най-значимите автори на руския авангард.

Гръцката столица Атина също не изостава. Биеналето за съвременно изкуство там се организира от 2005 г., а в момента, от началото на 2015 г., без прекъсване тече петото му издание Omonoia, което ще прелее в шестото през 2017 г., когато ще бъде и неговият пик. Както е известно, през 2017 г. международната изложба за съвременно изкуство documenta 14 ще се проведе в Атина (8.04 – 16.07) и в Касел, Германия (10.06 – 16.09).

Музеят за съвременно изкуство в Атина (EMST) е фокусиран върху гръцкото и международното изкуство и включва колекции, създадени в две направления – историческо и съвременно. Те покриват полето на живописта, инсталацията, фотографията, видеото, новите медии, архитектурата и индустриалния дизайн и са представяни във временни експозиции докато приключи дълго отлаганото обновяване на сградата на музея.

В Атина ежегодно се провежда и панаир на съвременното изкуство – Art Athina, чието следващо издание предстои от 25 до 28 май 2017. Панаирът е основан през 1993 г. и е един от най-дълго задържалите се в Европа, привличайки гръцки и международни галерии, културни институции, куратори, колекционери, критици и почитатели на изкуството.

Като изненада с постиженията си в полето на съвременното изкуство може да бъде определена Румъния. Тук има две точки, които привличат все по-силно международно внимание – Букурещ и Клуж. Биеналето в Букурещ, макар и често съпътствано от проблеми, през настоящата година отбеляза седмото си издание, и то по оригинален начин – специално създадените произведения бяха изложени върху билбордове из града. Основаването на биеналето е свързано с Центъра за съвременно изкуство и култура "Павилион", който издава и едноименно списание за политика и култура.

MNAC в Букурещ.
Автор: Vincent Leray

От 2004 г. в Букурещ функционира и Музей за съвременно изкуство (MNAC), който се отличава с огромни зали на няколко етажа, но и труден достъп, тъй като е разположен в едно от крилата на парламента, познат от миналото като "двореца на Чаушеску".

Клуж е известен със своята артистична школа и ателиетата на художници, разположени в бивша фабрика за четки. Оттук тръгват имена като Адриан Гение, Чиприан Мурешан, Шербан Саву, Мариус Берча, Виктор Ман и др. В Клуж, от Адриан Гение и Михай Поп, е основана и галерията за съвременно изкуство "План Б" с клон в Берлин, която подпомага представянето на румънско изкуство на международния пазар.

Загреб. Работа на Мириам Тайс.
Автор: Vincent Leray

Музеят за съвременно изкуство (MSU) в Загреб, Хърватия, също не трябва да се пропуска – заради богатата програма от временни изложби, заради постоянната експозиция, както и заради сградата, която може да се напусне през прозрачна пързалка, спускаща се от последния етаж.

В Белград, носещ старата слава на Балканите в областта на съвременното изкуство, всяка година се организира известният "Октобарски салон". Тази есен, между 23 септември и 6 ноември, ще се състои 56-ото му издание под заглавието The Pleasure of Love. По традиция салонът представя тенденциите в съвременното сръбско изкуство, като от 2005 г. той е отворен и към международната сцена. Куратор на предстоящото издание е Дейвид Елиът, който е поканил 60 артисти от Сърбия, балканския регион и света.

След всичко, изброено тук, не ви остава нищо друго, освен да начертаете маршрута на следващото ви балканско пътуване, посветено на съвременното изкуство. А защо не да направите и собствени открития в Албания, Македония, Черна гора, Словения или Косово?

"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

За съвременното изкуство на Балканите се заговори по-усилено през 90-те, когато след падането на Стената бившите соц страни обърнаха активен търсещ поглед на Запад. Десетилетие по-късно някои световни куратори решиха да хвърлят светлина върху "тъмните Балкани". Така бяха организирани изложби като Blood & Honey – Future’s in the Balkans (2003), курирана от Харалд Зееман, или In den Schluchten des Balkan (2003), курирана от Рене Блок, които показаха, че и балканското изкуство има своите големи имена и събития. Най-ярките звезди обаче изгряват още през 70-те на ХХ век в бивша Югославия, когато Раша Тодосиевич, Саня Ивекович и Марина Абрамович започват да се налагат на артистичния небосклон със своите емблематични пърформанси. Днес техните произведения имат висока стойност и могат да се открият в колекциите на най-престижните музеи по света. Но как стои въпросът със съвременното изкуство в настоящето?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK