Нещо старо, нещо ново
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нещо старо, нещо ново

© Джудит Бърнстейн, "Хоризонтално"

Нещо старо, нещо ново

Пре-открития и нови гледни точки в съвременното изкуство

4093 прочитания

© Джудит Бърнстейн, "Хоризонтално"


"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Светът на изкуството днес е трескаво ориентиран към откриването на нови художници и творби. Едва ли има по-вълнуваща новина от откритие на нещо ново и изненадващо - например непозната досега и смятана за изгубена картина. С други думи, новото е винаги секси, интересно и дори малко обсебващо. Колкото по-специално и неочаквано е едно откритие, толкова повече колекционерите, музеите и галериите искат да го притежават. Това пък от своя страна допринася за космическите цени от големите аукционни къщи като Sotheby и Christie’s, за които четем в медиите.

Съвременното изкуство е още по-подвластно на "откривателската треска". Не случайно музеи, галерии и куратори постоянно провокират младата сцена чрез различни изложби, отворени покани и резиденции, за да открият следващата звезда, която да изстрелят в космоса на големия пазар. Още повече че младите художници са особено привлекателни за галеристи и колекционери, които привиждат в тях не само меценатско удоволствие, но и реална инвестиция, която при добро стечение на обстоятелствата може да се възвърне многократно. Забележителен пример в това отношение е Лусиен Смит (р. 1989), чиято първа работа изобщо на аукцион – картината "Hobbes, The Rain Man and My Friend Barney / Under the Sycamore Tree", стига цена 389 000 долара, без дори някога да е участвал в музейна изложба, което по принцип е в списък с най-важни критерии.

През последните години съвременното изкуство разширява територията на търсенията си и в обратната посока – назад във времето към автори, които по една или друга причина са останали встрани от историята въпреки работата и иновативната си естетика. Тенденцията си личи ясно в изложбените програми на големите музеи по света и дори в секциите на панаирите – така например Арт Брюксел намери своята ниша с акцент именно върху "преоткрития" - за изкуство от 1917 г. до 1987 г. и автори, които са забравени или никога не са получили необходимото признание и внимание.

Един от най-ярките примери за "преоткрития" в последно време е Джудит Бърнстейн, родена през 1942 г. в Нюарк, Ню Джърси. Когато през 2008 г. Mitchell Algus Gallery представя нейна самостоятелна изложба, Бърнстейн е сравнително неизвестна на сцената за съвременно изкуство. Художникът Пол Макарти, впечатлен от работата й, веднага се обажда на дъщеря си Мара, която държи галерията The Box в Лос Анджелис. Двете се срещат и скоро след това следва изложба на Бърнстейн при Макарти. Едното води към другото и там работата й е забелязана от мегагалерията Hauser & Wirth. Следват редица участия, сред които и в The New Museum в Ню Йорк. Нейни работи са и в перманентната колекция на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Макар и цените на Бърнстейн да са все още далеч от големите рекорди, за няколко години се покачват неколкократно и достигат 40 000 – 50 000 долара.

Историята на Бърнстейн обаче е и пример за друга сериозна тенденция – преоткриването на жените в изкуството. Може светът на съвременното изкуство да изглежда безкрайно либерален и неподвластен на полови стереотипи, но истината е, че женските позиции продължават да бъдат по-скоро маргинални.

Работата на Бърнстейн е феминистична, политическа, критична, забавна, може би за някои радикална или шокираща с неизменните полови органи или цинични цитати от надписи в мъжките тоалетни. През 1974 г. емблематичната й работа "Хоризонтално" трябва да бъде включена в изложба, посветена на жените в изкуството във Philadelphia Civic Center, но е отхвърлена заради цензурата. Голотата, фалическите символи и сексът отдавна не са нещо ново или нетипично за съвременното изкуство, но примерът на Бърнстейн показва, че сцената едва сега започва да ги приема и когато представят женската гледна точка.

Нещата обаче се развиват и променят – ако през 2013 г. едва 8% от най-скъпо продаваните художници са жени, то днес, съотношението е друго. В класацията на десетте най-скъпо продавани живи художници за 2015 г. например водещата онлайн платформа за галеристи и колекционери на съвременно изкуство Artsy нарежда четири жени – Яйои Кусама, Йоко Оно, Таня Бругера и Синди Шърман. Роля за раздвижването на сцената в тази посока без съмнение играят и големите музейни проекти по цял свят за преоткриване на непознати и забравени жени художнички от различни епохи и краища на света.

Друг интересен пример за "преоткриване" на жена художничка от Европа и в частност от региона на Балканите е румънската художничка Гета Братеску. Родена през 1926 г., тя над 60 години е сред движещите сили на концептуалното изкуство в Румъния. През 1999 г. има ретроспективна изложба в департамента за съвременно изкуство в Националния музей в Букурещ, след което бива забелязвана все повече и от международни куратори, търсещи новите и непознати артистични позиции от Източна Европа. Скоро Братеску се превръща в истинско откритие на световната сцена за съвременно изкуство и името й бързо се превръща в магнит за колекционери от цял свят. Нейният "екзотичен" за света на изкуството произход от Румъния я прави още по-интересна. През 2015 г. Tate Liverpool представя нейна ретроспектива, а по-рано тази година по случай 90-ия й рожден в Hamburger Kunstalle се състои поредна изложба, проследяваща над 60-годишната й кариера.

Макар и малко по-далеч от световната сцена, като пример от България не може да се подмине Сирма Сарафова-Ораховац (р. 1937 г. в София). Тя завършва Националната художествена академия през 1963 г., а първата й самостоятелна изложба е през 1982 г. Тогава тя бива високо оценена от критиката и определят стила й като хайку в живописта. Макар и тя самата никога да не е била политически активна, нито пък работата й да е била в разрез с установената от режима естетика, три пъти бива отхвърлена от членство в съюза на художниците. Преоткриването на Сарафова започва през 2006 г., когато работата й е показана в галерия "София пПрес" в столицата, а тази година кураторът Мария Василева представи нейна самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary в Пловдив.

Търсенията на нови хоризонти назад във времето, разбира се, вървят в различни посоки. Търсят се големи открития в досега незабелязани или игнорирани сцени, общности и региони – било то изкуство от Източна Европа и Близкия изток, или автори жени от афроамерикански или латиноамерикански произход. Разбира се, всеки иска да е пръв и откривател на нещо ново, за галериите, аукционните къщи и панаирите до голяма степен става въпрос за това да създадат и изградят нов пазар. Но преди всичко треската по големите (пре-)открития показва, че съвременното изкуство се отваря за нови теми и присъствия. Това, разбира се, не е изолирано явление. Тенденцията за преоткрития е преди всичко следствие на промени в обществото и начина на мислене на хората, преодоляване на стереотипи и клишета и опит за "наваксване". И всичко това само обещава все по-голямо разнообразие на автори и гледни точки, от което в крайна сметка печели публиката.

"Въведение в съвременното изкуство" е съвместна рубрика на галерия Sariev Contemporary и Light за най-новите тенденции в изкуството, за водещите арт градове и за значимите събития и артисти.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Календар

Календар

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.