Нагоре-надолу из Шумен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нагоре-надолу из Шумен

Читалище "Добри Войников"

Нагоре-надолу из Шумен

Няколко истории на шуменци и техните къщи

27302 прочитания

Читалище "Добри Войников"

© Александър Геров


Дали "оттук започва България", както родолюбиво твърди химнът на Шумен, не знам, но оставам изумена колко много дейности, факти и събития са тръгнали от точно този град! Не толкова героически, кръвопролитни и съдбовни, колкото духовни, трайни, с двигателна роля за вървежа ни напред във времето и към света.

Защото и светът е вървял към Шумен. Не е чудно, че градът се е развил около укрепление отпреди три хилядолетия, но тази твърдина му е била предимство и при траките, и за римляните, а в българската история се оказала направо дар от боговете. Което пък я превърнало в бойно поле при кръстоносните походи и в четирите руско-турски войни по-късно. Но въпреки, а вероятно и поради тях Шумен привлякъл и отгледал търговци и занаятчии, лекари и аптекари, просветители и дарители, революционери и пълководци, музиканти и театрали, художници и учени, ала всичко било вдъхновено от идеята за свобода и национална независимост, разпространявана от възрожденци и поборници, които учителствали, свирели, пеели и играели, изнасяли речи и пишели пиеси.

Този октомври ни подари няколко слънчеви дни за снимки из Шумен и повярвах, че името му идва естествено от думите шума и зашумен, както смятат български историци, а не от фонетично изменение на името на цар Симеон, както е писал Иречек. Октомври е свързан за града под крепостта с победното й превземане от младия полско-унгарски крал Владислав Ягело през 1444 г., който отпразнувал в нея последния си рожден ден, преди да загине в по-тежкото сражение със султан Мурад ІІ край Варна. Така завършили кръстоносните походи, а Владислав влязъл в историята с името Варненчик. След три века пък започнали руско-турските войни и стратегическото положение на Шумен го подложило на нови изпитания, които обаче не спрели икономическия и интелектуалния му вървеж.

Като стана дума за вървеж, в Шумен непрестанно се върви нагоре и надолу по стръмните пресечни улици между трите градски артерии, разклоняващи се като гигантски тризъбец от площад "Оборище" – главния булевард "Славянски", историческата ул. "Цар Освободител" и крайречния булевард "Симеон Велики". Реката се казва Поройна и е приток на Камчия. С каменно корито й определил пътя в началото на ХХ век тогавашният кмет д-р Петър Кърджиев, който през мандата си от 1902 г. благоустроил града, като залесил главния булевард и го обточил с градинска алея по европейски образец. Негова е заслугата за днешната красива Съдебна палата в центъра, която била проектирана за Общински дом по образец на една министерска сграда във Виена. Завършил Априловската гимназия в Габрово и дипломиран като лекар в Петербург, д-р Кърджиев отказал предлаганата му висока длъжност в София и се заел да подобри живота на съгражданите си, между които баща му бил уважаван майстор-шивач по френската мода. Къщите във възрожденски стил на тримата братя в голямата фамилия, поддържани и до днес като музеи, са съседни с дома на д-р Александър Жеков и съпругата му Павла, учителка по пиано на Панчо Владигеров, докато в детството си той прекарвал ваканциите при бащините си родители. По-късно той става и зет на учителката си чрез брак с дъщеря й Катя, а от признателност към града, вдъхновил го за най-хубавите му произведения, назовава едно от тях "Шумен", оп. 29 от 1934 г.

Фотогалерия: Нагоре-надолу из Шумен

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Цялата галерия

Освен изразителния паметник на великия български композитор в двора на музейния комплекс от къщите на знаковите шуменски фамилии, и малката концертна зала допринася мястото да е едно от духовните средища на града. Той е на калдъръмената ул. "Цар Освободител", сърцето на възрожденски Шумен, където са домовете музеи на будителите Добри Войников, Панайот Волов и където е живял в емиграция Лайош Кошут. Тя води до пл. "Възраждане" с приказно красивата сграда на едно от първите читалища в България, основано по инициатива на просветителя Сава Доброплодни през 1856 г., почти едновременно с тези в Свищов и в Лом – все край или недалеч от Дунав, реката, по която са пристигали не само европейски стоки, но и революционни идеи, а и по-волни развлечения. В първото за страната театрално представление през 1856 г., побългарената комедия "Михал Мишкоед", главната роля изпълнявал шуменецът Васил Друмев – много преди сам да напише първата българска повест "Нещастна фамилия" и първата драма "Иванко, убиецът на Асеня", представена в 1896 г. при откриването на новата сграда на читалището, именувано тогава "Архангел Михаил". Първоначалният проект бил на френския архитект Мерсие, но промените по него и завършването му настоятелството възложило на своя съгражданин, арх. Янаки Шамарджиев, дипломиран в Белгия. По изящните фронтони са изваяни релефни образи – на архангела, на лъв... Завесата за театралната сцена е изрисувана през 1898 г. от двама виенски художници с приказни и антични сюжети, но се мълвяло, че са им позирали местни красавици.

По онова време в Шумен вече се ширел по-свободен, дързък и бунтарски дух, привнесен от интелектуалци революционери, емигрирали след европейските революции в средата на века. Михай Шафран, унгарски музикант, сформирал първия български оркестър през 1851 г. от местни учители, занаятчии и търговци, а самият Панайот Волов свирел на флейта в него, докато Добри Войников се учел на цигулка и флейта. За английските и френски офицери, разквартирувани в града между военните действия с Русия, били нужни не само модни шивачи, занаятчии и търговци на качествени стоки, но и места за танци и забавления. Явно шуменци са умеели да съвместяват на територията на града си кафене-шантаните с никнещите едно след друго училища както за момчета, така и за момичета. Първото девическо класно училище е основано едновременно с читалището, и то като него се помещавало най-напред в хорски къщи или дюкяни. После се притекли дарители, най-известният от които е Нанчо Попович, заможен търговец, довереник на Евлоги Георгиев, който го посъветвал да завещае на родния си град средства за построяване и издръжка на самостоятелно девическо училище, тъй като къщата, предоставената от друг търговец, Андрей Ранков, вече отесняла за ученичките. Днес Нанчовата девическа гимназия е вече прочутата шуменска Природоматематическа гимназия, а Андрейковото училище до нея, от горната страна на бул. "Симеон Велики", се поддържа и използва като Дом на учителя. Делото на Нанчо Попович е почетено с бюст-паметник пред Читалището. То впрочем отдавна вече не побира цялата подобаваща му дейност и се отваря само за концерти, а до него е построена нова сграда с богата библиотека. Театралната завеса, доста поизтрита, е прибрана и чака средства за реставрация.

пл. "Освобождение" 2
Автор: Александър Геров

Освен като учител, директор и актьор Панайот Волов, който бил и отличен възпитаник на Доброплодни по европейските му педагогически методи със задължителни чужди езици, та да могат българчетата да продължат учението си в странство, станал по-късно съратник на Левски и един от апостолите на Априлското въстание. Със силното си родолюбие той се възползвал от една битова драма в Шумен, за да събуди националното самосъзнание, но е арестуван от турските власти, въдворили реда след разразилата се тежка свада преди женитбата на френски инженер по железницата Шумен - Карнобат с красивата дъщерята на шуменски търговец. В януарската съботна вечер на 1875 г. Волов устроил представление на Войниковата "Криворазбрана цивилизация", а на неделната служба произнесъл пламенно слово срещу поведението на чужденците в родния му град. Дори Ботев написал статия в негова защита.

От възрожденския площад продължавам отново по ул. "Цар Освободител", защото по нея са живеели най-много забележителни личности. Вляво, на №124, е къщата на доблестния ген. Марин Куцаров, спасил бойното знаме на полка си през Първата световна война. За да не го предаде на противника по силата на пораженческото за България примирие, го скрил с голям риск под куртката си, а вместо него изгорил ризата си, пъхната в калъф, и обявил, че това е знамето, което не бива да попадне във вражески ръце. Цяла зима се крил от всички в пленническия лагер, разболял се, освободили го и при завръщането си в родината бил посрещнат с упрек, който бързо разсеял с най-ценното доказателство. Знамето днес се пази в софийския Военно-исторически музей, ала след повишенията, почестите и народния възторг запасният вече генерал е хвърлен в комунистически затвор загдето е бил царски офицер. Паметната плоча над входната врата бе поставена едва преди четири години, съобщиха тогава по "Дарик радио".

ул. "Стилиан Чилингиров" 1
Автор: Александър Геров

Преди да стигна до родната къща на големия някога политик и министър-председател от Прогресивнолибералната партия, д-р Стоян Данев, завършил гимназия в Шумен и право в Европа, с финансовата подкрепа на Евлоги Георгиев, бързам да се кача по стръмната ул."Стилиан Чилингиров" до просторния бул."Славянски". На десния ъгъл горе има прекрасна къща в стила сецесион, който преобладава в целия ред запазени или оцеляващи сгради от тази страна на булеварда. В дисонанс с техния почти мелодичен ансамбъл е новата сграда на театъра "Васил Друмев", но той пък е известен с хубавите си постановки, на една от които се насладих предишната вечер, при пълна камерна зала в проливния вечерен дъжд навън. Точно отсреща, през парковата алея на горното ниво на градския център, се издигат няколко импозантно-изискани обществени сгради от началото на миналия век, най-достолепна от които е Военият клуб, проектиран през 1901 г. от арх. Никола Лазаров по идея на един поручик от гарнизона - за офицерските събрания и за светските събития в града. Обходил с възхищение още няколко респектиращи сгради, погледът се блъсва в заплашително щръкнала бетонна кула в единия край на централния площад, с която шуменци сигурно са свикнали, но е жалко, че със средствата, излети в нея през 1986 г., е можело да се устрои например галерия за творбите на художници, родом от Шумен и оценени по света през ХХ век. С импресионистичните картини на Елена Карамихайлова, с портретите на Никола Михайлов, с градските пейзажи на Стефан Петров, с разпенените вълни на мариниста Александър Мутафов и със скулптурите на Шмиргела без съмнение сме щели да направим много по-силно впечатление на гостите на града през ония години, отколкото със социалистическата гигантомания.

А за платната, дарени на родината, и до днес няма подобаващо пространство, достойно за съвсем бегло дори сравнение със световните галерии, където те присъстват. "Макар и да живея в Берлин, аз съм преди всичко шуменец", казал Никола Михайлов (1876-1960) , рисувал и излагал на четири континента. Изкуството му определяли като европейско и интернационално, а него наричали живописецът на хубавите жени. Направил е най-изразителните портрети на Иван Вазов и на Пенчо Славейков. Почит към Елена Карамихайлова (1875-1961), първата българска художничка с академично образование и европейско признание, е засвидетелствана поне през 1984 г., когато на Шуменската художествена галерия е дадено нейното име. Тя съхранява няколко от най-вълнуващите й женски портрети и носталгични пейзажи, но те заслужават по-достойно кътче в родния й град от етажното пространство във висок блок, превърнато от способните уредници в място за преживяване на изкуство. Семейството на художничката - родолюбиви и просветени шуменски търговци – е дало и още двама забележителни българи: брат й, известният хирург Иван Карамихайлов, и дъщеря му Елисавета Карамихайлова, атомна физичка, отказала се от блестяща световна кариера, за да гради основите на своята наука в родината си въпреки трудностите преди и репресиите след 1944 г.

Военния клуб
Автор: Александър Геров

Една архитектурна тайна си има Шумен – неподражаемите сгради на Тома Върхота (1872-1936), пристигнал от Чехия като строителен инженер по железницата, а проектирал няколкостотин къщи с филигранни балкончета, резбовани конзоли под грациозни стрехи и нито един елемент не се повтарял на друго място. Толкова го търсели, че почти е се прибирал в кокетната си къщичка, която сам си построил, и до днес тя стои, поувяхнала, на ул. "Климент Охридски" 14. Възрастна дама грижовно я обитава, но средства за наложителния ремонт няма. По-голяма къща с неговия почерк откривам на пл. "Оборище" и разбирам, че я е строил през 1910 г. за търговеца Тодор Тодоров при голяма денивелация на парцела, вероятно затова е на две части с обща чамова веранда, а типичният за този самобитен строител двускатен покрив е с пресечен връх и пак с конзоли под стрехата. След като фалирал и не могъл да погаси ипотеката, първият собственик продал къщата на д-р Добри Добрев. Изобщо лекарите и аптекарите се оказали много устойчиви съсловия в Шумен като гарнизонен град. Между двама лекари преминала собствеността на още една забележителна стилна къща, построена в началото на ХХ век от друг шуменски архитект, Георги Вълканов, на ул. "Любен Каравелов" 32 – с масивни зидани колони, изнесени балкони и купол с шпил. Високият долен етаж е бил за кабинета, а вторият за жилище.

С особена привилегия се ползвали някои търговци в Шумен през XIX век – "европатуджилар", или нещо като лиценз за търгуване с европейските страни. Възникнала необходимост от складове и магазини. Вече имало един закрит пазар, Безистена, построен от дубровнишки търговци в края на XVI век. А "канторският двор" на крупния търговец Костаки Дюкмеджиев бил разположен на Куюмджийската чаршия (днес ул. "Васил Левски") с евтиния труд на унгарски и полски имигранти, които въвели подемни миханизми, използвани в техите страни. Маазата вече явно е ненужна и стои като декор на свалена от репертоара пиеса.

На излизане от града, по ул." Раковски" се минава през някогашния еврейския квартал на също така заможни търговци и вероятно лекари, но твърде малко е останало от техните отдавна напуснати къщи. В две от тях явно се живее и не мога да ги отмина, особено като се взирам в релефите на животни и годината 1924 под стрехата на по-занемарената и в освежения раздвижен силует на малко по-младата й съседка, попаднала явно в по-богати ръце.

ул. "Климент Охридски" 14, Тома Върхота
Автор: Александър Геров

Шумен преоткрих чрез няколко краеведски издания и новата енциклопедия на града, но водачи ми бяха неколцина сърцати професионалисти, посветили се на неговата историческа и духовна съкровищница.

Дали "оттук започва България", както родолюбиво твърди химнът на Шумен, не знам, но оставам изумена колко много дейности, факти и събития са тръгнали от точно този град! Не толкова героически, кръвопролитни и съдбовни, колкото духовни, трайни, с двигателна роля за вървежа ни напред във времето и към света.

Защото и светът е вървял към Шумен. Не е чудно, че градът се е развил около укрепление отпреди три хилядолетия, но тази твърдина му е била предимство и при траките, и за римляните, а в българската история се оказала направо дар от боговете. Което пък я превърнало в бойно поле при кръстоносните походи и в четирите руско-турски войни по-късно. Но въпреки, а вероятно и поради тях Шумен привлякъл и отгледал търговци и занаятчии, лекари и аптекари, просветители и дарители, революционери и пълководци, музиканти и театрали, художници и учени, ала всичко било вдъхновено от идеята за свобода и национална независимост, разпространявана от възрожденци и поборници, които учителствали, свирели, пеели и играели, изнасяли речи и пишели пиеси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-|
    emilm13

    Хубав град, ама в последните 15-20 г. остана без икономика и скоро официалния език ще стане турски!

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    До коментар [#1] от "emilm13":

    Къде останаха достойните хора, какво стана с нас, че така се промениха нещата.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Чудесна статия. Шумен е сребърна монета, трябва само малко да се поизлъска.

  • 4
    nasii avatar :-|
    nasii

    Шумен, за разлика от Варна е с красиво реставрирани фасади и сгради.Във Варна е трагично - особено сградата, която е залепена за областната управа.Оставена е умишлено и много скоро ще се отвори така чаканото от собствениците място за строеж.

  • 5
    sociator.bg avatar :-P
    sociator.bg

    До коментар [#3] от "cinik":

    За съжаление лъскането трябва да е повечко. Поздрави от мъглив Шумен :)

  • 6
    historama avatar :-|
    historama

    Някои питат къде са достойните хора на България?
    Аз бих попитал защо не издигаме достойни хора? Цецка Цачева, шапкар Радев, Митьо пищова, Бисер петното - това ли е елита на нацията ни?

  • 7
    fmz42681264 avatar :-|
    calypso

    Какво ще кажат шуменци за съсипването на стария гробищен парк, заличен и превърнат в обикновен парк. Знаят ли, че се разхождат и децата им играят върху костите на старите шуменци? Къде другаде има подобна варварщина? Какво ще кажат за паметника на червената армия, стърчащ в началото на централния булевард? И наистина, на самият площад са истински потрес срърчащите там железобетонни планини на "Пенчо Кубадински" ?
    Какво ще кажат за старите архиви на града, унищожени по време на наводнение, вероятно в мазетата на старото, мисля, читалище?
    Градът има минало, да. Но бъдеще никакво. Няма как да му го предложат скудоумните ръководители на този наистина достолепен в миналото град с новите жители от Делиормана. Впрочем и досега комунистическа крепост.
    Старият Шумен умря. Новият, дано възкръсне!
    П.с./ Имам право да пиша това. Родът на баща ми от там, повече от двеста години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK